Националният отбор на България започна поредния си сезон в Световната лига по волейбол изключително трудно и просто не успяваше да намери играта си... до втория мач с Германия в Бремен. Нашите момчета най-накрая изиграха истински стойностен мач и заслужено победиха домакините с 3:1 гейма. Играта на българите във всички фази беше много силна и просто нямаше как да бъдат спрени. Сервисът, атаката, посрещането, всичко беше страхотно.
Но кои бяха причините за успеха?На първо място, атаката на тима ни бе заредена с изключителна мощ. Нещо, което до този момент липсваше на отбора. И Соколов, и Казийски изиграха много силен мач. Особено Цецо, който записа фантастичните 26 точки в двубоя. След такова представяне няма как да сме недоволни, тъй като Соколов е бъдещият заместник на Владо Николов, а младежът вече доказа, че може да се справи с напрежението. Колкото до Казийски, нашият капитан отново бе на високо ниво и интелигентната му игра се оказа неразгадаема за немците. Мисля си, че големият проблем на отбора до момента, бе липсата на сила и мощ в атаките. Някакси нещата не се получаваха и се губеха лесни точки, които до голяма степен костваха и загубата на точки в предишните мачове срещу Германия.
Втората сериозна причина за успеха бе стабилният сервис, който българите демонстрираха. Още един елемент, който липсваше в играта на националите. Да, имаше и грешки, но страхотните бомби, които Жеков, Казийски и Соколов правха от начален удар, дадоха на тима страхотно предимство, което се използваше. Може да се каже, че това бе един от най-добрите ни мачове в последните години, дори по отношение качеството на сервиса.
Трета ключова причина, както и Радостин Стойчев каза, бе посрещането. Немският тим също сервира добре, но нашите се справиха още по-добре. Борбеността на момчетата помогна изключително много за успеха.
Но най-важната причина бе от психологическо естество. След серия от неубедителни игри българският национален отбор най-сетне се вдигна и изигра много силен мач. Всеки даде всичко от себе си и даде своя принос за ценния успех. Сякаш големите ни звезди бяха забравили за умората, от която се оплакаха след края на тежкия сезон в клубните си отбори, стиснаха зъби и прегазиха Маншафта. Момчетата осъзнаха колко е важен този двубой, концентрираха се, мобилизираха всички сили и успяха. Тук е важна и ролята на Радостин Стойчев. Явно специалистът е успял да мотивира играчите след неприятната загуба в първия мач и те не го разочароваха. Селекционерът на отбора определено е най-добрият треньор в Европа в последните 2-3 години и ще е изненадващо, ако България не постигне успехи с него на национално ниво. Просто на тима му трябваше време да свикне с методите на Стойчев и той да успее да наложи философията си за това как трябва да изглежда отборът под негово ръководство.
Сега остава най-важното. Тази форма да се затвърди срещу Япония и Русия и да се гони класиране за финалите в Полша. Макар че евентуалното ни отпадане още преди финалите може да не се окаже толкова лошо.
Всъщност мислите на Радо Стойчев и на целия щаб заедно с играчите трябва да са насочени към предстоящото Европейско първенство през есента тази година. Ясно е, че за шампионата на Стария континент сме сред фаворитите за медал и това е най-важният турнир за отбора през годината. Световната лига е нещо като подготвителен турнир и евентуалното ни отпадане още в груповата фаза не трябва да се приема като провал. През 2009 се получи нещо подобно – тимът ни се представи неубедително в Световната лига, но после стана 3-ти на Европейското. Подобен вариант и тази година е много вероятен.
