Повече от месец отлагаме уговорката за интервю с Николай Иванов. Просто капитанът на волейболния ЦСКА няма и минута свободно време. Отборът му се бори на два фронта - Шампионската лига и вътрешното първенство. В свободното време Ники кара децата си на училище и детска градина, опитва да отмаря и евентуално да реши някой битов проблем. В крайна сметка се срещаме за 15 мин преди вечерната тренировка, а дългогодишният национал на няколко пъти поглежда часовника си. Не иска да закъснява за заниманието, въпреки че точно на него няма кой да му каже и копче.
- По навик ли ходите по-рано на тренировка или просто искате да дадете пример на по-младите си съотборници?
- С годините наистина се е превърнало в навик и ще се радвам, ако послужи като пример за по-младите. Нормално е да отидеш по-рано за тренировка, защото трябва да се подготвиш за тренировъчния процес. Дали ще имаш нужда от масаж или от някаква индивидуална тактическа или техническа подготовка.
- Остава ли ви въобще някакво свободно време?
- Ако си гледаш професионално нещата, наистина времето е малко. Двуразови тренировки, семейни ангажименти и борба с различни битовизми. Ще ви дам един пример. Състезателите в чужбина нямат никакви проблеми от типа дали им е платена сметката за тока, дали им работи пералнята, кога да си закарат колата на ремонт и т.н.
Към всеки клуб има специално звено, което се занимава с тези неща. Съдейства ти, за да не висиш по 1 час в сервиза или на опашката за плащане на парното. Защото този 1 час можеш да го посветиш на работата си. Мислех си, че като се прибера в България, ще имам повече време за срещи с близки и приятели. А то се оказа обратното.
- Има ли много неща, които ви дразнят в родната действителност?
- Моята нагласа винаги е била, че колкото и време да играя в чужбина, един ден ще се върна да построя живота си тук. Но след толкова години навън свикваш с някакъв ред, с определени принципи и е нормално да се дразня от някои неща. Тук още властват криворазбраната демокрация и свободията. Редът и дисциплината са някакво абстрактно понятие.
- Българските клубове са далеч от професионализма на западните. Толкова ли е голяма разликата?
- За съжаление тук има едно русло, в което всички се движат, и на мен ми се струва, че е крайно време нещата да се променят. Надявам се, че хора като мен и Ивайло Стефанов, които са се върнали след доста години в чужбина, ще допринесат за това. В България май битува едно такова мислене - "Абе тука ще си кесим, ще минаваме метър, а като идем в чужбина, ще се напъваме".
- Има ли разлика в мотивациятапри вас, след като сте се върнали там, откъдето сте започнали?
- Приемам напълно професионално ангажиментите си към ЦСКА и мисля, че това се вижда. За мен няма значение дали играя тук, или някъде в чужбина.
- ЦСКА стана хит покрай успехите в Шампионската лига, но само преди месец обаче нещата не изглеждаха така розови. Финансовите трудности оказаха ли влияние на отбора?
- Хората в клуба знаят достатъчно добре каква беше ситуацията. Аз се радвам, че съумяхме, къде с моя помощ, къде с голямата заслуга на Сашо Попов, да запазим микроклимата в съблекалнята. Да запазим добрия тренировъчен процес. Защото дори и всичко да беше наред от финансова гледна точка, като не се тренира добре, започват загубите. А оттам акцентът щеше да се измести - ето ги пенсионерите, събрали се да вземат парите и нищо не играят. Т.е. пак има хляб за критикарите. Сега поне им запушваме устата.
- Вие сам споменахте определението пенсионери. В началото на сезона наистина имаше коментари, че в ЦСКА са се събрали предимно пенсионери. Какво бихте казали вие сега?
- Така беше, но резултатите говорят най-добре. Потвърждава се неписаната теория, че няма млади и стари, а можещи и неможещи. Другото важно нещо от микроклимата на отбора ни е, че когато има неуспех, не посочваме виновник, а се прави анализ, влизаме в залата и тренираме два пъти повече, за да се получат нещата. Не да се гонят хора по средата на сезона.
- Миналата година ЦСКА записа 6 загуби в лигата. Ласкаят ли те коментарите, че ти си основният фактор за промяната?
- Ако кажа, че не ми е приятно, ще излъжа. Завръщането ми в ЦСКА бе прието от доста хора като крачка назад, но аз съм доволен, че с представянето на отбора до момента опровергаваме тези твърдения.
- Лесно ли взехте решението да се приберете в България?
- Искам първо да уточня нещо. В някои медии бе тиражирано, че съм се върнал, защото не съм успял да си намеря отбор в чужбина. Ако имах желание, наистина щях да подпиша някъде. Просто се насъбраха много фактори и прецених, че е най-добре да играя за ЦСКА. Ръководството на клуба има амбиции, прави се нещо градивно с визия за бъдещето. Освен това децата ми ходят на училище и е по-добре да са тук.
- Интересно ли ви е в българското първенство и откривате ли много разлики спрямо времето, когато за последно сте играли тук?
- Разликите са много. Преди много трудно се пробиваше в мъжките отбори. За да влезеш при мъжете на 18-20 г., трябваше да си наистина голям талант. Сега всеки малко по-кадърен гледа да се спаси по най-бързия начин от България. Това обаче обезкървява шампионата и води до един друг неприятен момент. За чужбина заминават неподготвени хора, сблъскват се с реалността и често около Нова година ги чакаме да се върнат. А това, че за последните 20 г. не е направено нищо за спортната база, едва ли има нужда от коментар. Студени, неприветливи зали, които отблъскват младите хора и потенциални състезатели.
- В ЦСКА се събраха няколко много талантливи момчета. Какво опитвате да им предадете?
- Казвам им, че не трябва да гледат повърхностно на тренировъчния процес. Като на нещо, което минава и заминава. Опитвам да ги убедя, че трябва да се влагат максимално във всяка тренировка. Мачът е само следствието от работата, която си свършил през седмицата. Доволен съм, че младите успяха сами да се уверят в думите. Мачовете с отбори като "Тур" показаха, че те работят точно така.
- Докъде можете да стигнете в лигата?
- О, ние не се заглеждаме чак толкова много в това. Никой не може да каже докъде ще стигне ЦСКА. Както и едва ли някой е прогнозирал да прескочим груповата фаза. Сигурен съм, че е имало и подмятания - "Тия къде са тръгнали да атакуват Европа със състезатели на тази възраст".
- Президентът на клуба Георги Георгиев каза, че от следващия сезон вие ще бъдете старши треньор на отбора. Наистина ли това е последната ви година като състезател?
- Имаше разговори на тази тема още през април миналата година. Тогава Сашо Попов ми каза: "Време е да си дойдеш, да поемем нещата в друга посока". Аз обаче усещам, че мога още да дам като състезател. Всичко зависи от политиката на клуба, времето ще покаже. Вариантите ги има, но още е рано за окончателно решение.
- Минавала ли ви е мисълта някой ден да поемете националния отбор?
- Това е, общо взето, таванът в кариерата на един треньор.И да са ми минавали такива идеи, това не означава, че ще се осъществят. Несъмнено опитът от работата с много световноизвестни състезатели и треньори ме е обогатил по някакъв начин. Но аз предпочитам нещата да се случват стъпка по стъпка и да не прескачам етапи.
Николай Иванов е роден на 14 юни 1972 г. в Перник. На 14 години започва да тренира волейбол в школата на ЦСКА и преминава през всички нива, преди да спечели пет титли като основен разпределител на мъжете. През 1996 г. подписва с италианския "Катаня", където изкарва един сезон, преди да се завърне за кратко в ЦСКА. От 1998 до 2008 г. играе само в чужбина. Последователно облича екипите на "Арчелик" (Тур, 3 титли), "Нефтяник" (Рус), "Вигел" (Пол, 2 сребрни медала) и "Халкбанк" (Тур). От този сезон се върна в ЦСКА и с негова помощ отборът записа историческо класиране за елиминациите на Шампионската лига. Дълги години е капитан на националния отбор. Има над 200 мача между 1991 и 2004 г., когато се отказа.
