Мощна вълна от недоволство се надигна от Кремъл при новината, че руските параолимпийци се отстраняват от игрите Рио 2016, стартиращи веднага след 31-вата олимпиада. „Политиката изплува от мътната вода, а спортът стана неин заложник.” Различни нюанси на въпросната теза са „огънят и жупелът“ на Москва.
Не ни подминаха и кръговете на параолимпийския ад, коментират руски журналисти в главния пресцентър на игрите.
На старта на 31-вата олимпиада страстите около „сборная” сякаш се успокоиха и ако не тихи, утрините станаха по-ведри. След спечелени съдебни дела десетки асове на Голямата мечка хванаха последния влак за Рио 2016. В делегацията се появиха красивото лице на плувкинята Юлия Ефимова и богатото момче от фамилията на Царете на диамантите – борецът Виктор Лебедев, които вълнуваха най-много руските фенове и шефове на спорта. Дойде и първото злато – на джудиста Беслан Мудранов. И когато Кремъл явно помисли, че политиката в спорта е минала на заден план, мълния удари петолъчката на Кремъл. А големият пожар се разгоря там, където най-малко се очакваше – Международния параолимпийски комитет дисквалифицира Русия от игрите. Мотивът – разкритие за подмяна на още поне 10 допинг проби, които фиксират на 45 броя на руски параолимпийци, злоупотребили с шарените хапчета. Освен всичко от организацията твърдят, че фактите потвърждават участие на държавата в забранено стимулиране на атлетите. Странно обаче защо при такава грандиозна афера всички въпросни факти са засекретени? И защо не осветляват поне един?
Реакцията по тези въпроси на Москва е ясна – руснаците вече не просто прокараха път, а трасираха магистрала до Спортния арбитражен съд в Лозана. И естествено, очакват ново оневиняване, въпреки че в един момент антидопинговата комисия ВАДА и МОК прокламираха, че световният спорт ще стане чист и идеален, ако ги няма руските представители. Интересен подход, и то почти век след ужасяващото прозрение на Сталин – „Няма човек, няма проблем“.
Явно трябва да признаем – вече не само сянката, а голямата фигура на политиката се е надвесила над спорта. Кремъл вижда политическа поръчка и в поведението на Германия. Вестник „Билд“, най-тиражният в Европа, изключи за читателите си Русия от игрите. В таблицата за класиране по медали „сборная” не фигурира. Причината – мащабна държавна система за допингиране, заради която МОК начело с германския си президент Томас Бах не е намерил сили да отстрани Русия от игрите. Да, германци срещу допинга? Вероятно и на вас не ви звучи, ако имате познания по темата за стимулантите в спорта назад в историята на олимпиадите.
Даваната за пример заради доказано успешната си политика в спорта Унгария също влезе в някаква политигра. Държавната телевизия на страната игнорира тотално отбора на бежанците. И по примера на някогашната комунистическа система в пропагандата репортерите не назоваваха по име сирийската плувкиня Юсра Мардини, включена сред 10-те участници от този тим. Дали за да се харесат на премиера на страната и отявлен противник на бежанците Виктор Орбан, или „по убеждение“. Сори, отговорете си вие. Сръбското правителство пък препоръчва на спортистите си да не стъпват на подиума на победителите, ако на него има представител на Косово. Само „препоръчва“. Окончателното решение трябва да вземе медалистът, ако попадне в посочената в инструкцията ситуация. Не е нещо ново. Ако иранец срещне израелец например, не излиза на арената…
Политиката винаги е била важна част от спорта. Неслучайно според мнозина анализатори на олимпиади се разиграва мирна… война. Силата на нацията се търси в таблицата на класирането по медали, с която започва всеки един от 16-те състезателни дни на олимпиадите. За идеалите на основателя на съвременните олимпийски игри барон Пиер де Кубертен все по-малко се споменава. И не е ясно дали ако беше жив той, би казал „се ла ви”, или щеше да вкара политиката в официалната програма.
Владимир Памуков, в-к "Труд"
