Барселона стана за трети пореден път шампион на Испания. В 80-годиш-ната история на Примера дивисион само 5 отбора бяха правили серия от 3 титли. 4 от тях бяха на Реал Мадрид и само един на Барса - разбира се Дрийм тийм. Този е Вторият. Това казва достатъчно.
Каквото и да говорят, отборът на Гуардиола е голям шампион. Приказките за съдийските подаръци, дългата ръка на УЕфА, истериите на Мауриньо, симулациите и прочие отиват в коша. Величието на този тим е толкова голямо, че можеш само да мълчиш и да пляскаш. Историята ще постави присъда за точното му място в йерархията на класическите отбори, но тази Барса вече е легенда заради две неща - изключителния, революционен стил и постоянството. През годините сме гледали няколко отлични отбора, докосващи съвършенството, но нито един не е поддържал такава динамика. Категорично. Откакто съществува тази игра, не е имало тим, способен да прави между 30 и 40 брилянтни мача на сезон.
Година след година, вече три пъти поред и неясно още колко. Това е голямото постижение на Барса. Комбинативният стил, който някои осмиват, защото се играел от „роботи", може да провокира спорове, но постоянството превръща каталунците в модел. Целият свят се сравнява с тях, а 95 процента опитват да им подражават, футболът на Барса е за естети, но в никакъв случай не е бутиков. За да поддържаш такъв ритъм от победи, купи, рекорди и исторически серии, трябва да си велик боец освен виртуозен творец.
За Гуардиола това е 9-и трофей от 12 възможни в 3-годишното му царуване на „Ноу Камп". Неговата девета симфония и безспорен връх в кариерата. Тази титла е входният му билет в залата на великите треньори. Той я спечели в пряка битка с Реал Мадрид на флорентино Перес и Жозе Мауриньо - неговият голям съперник и антипод в днешния футбол. Не в два мача, а в дълъг изтощаващ маратон, който извежда на преден план дълбочината, класата, качеството и постоянството. Пеп спечели стратегическата битка, при която малките детайли, дребните случайности, моментните възходи и падения губят значение. В последните 9 месеца Барселона методично доказа, че е по-добрият отбор от Реал Мадрид и шампионската титла е най-обективната присъда. Никой не може да оспори върховенството на философията „Барса" и стила „Гуардиола". Това са реалностите към днешна дата.
И нещо много важно. Аурата на Пеп се крепи на личния пример. Някои от футболистите му може да са симуланти, други - недостойни за най-добрия отбор, но треньорът е огледало, в което децата могат да се оглеждат. Той е суперзвезда, но продължава напред, здраво стъпил на земята. Винаги се държи на ниво и уважава всеки съперник. Най-вече - големия опонент. Истински сеньор на модерния футбол. Без да се изхвърляме, Гуардиола е духовният лидер на явлението „Барселона", което проповядва футбола в най-чистия му вид. Играта, която продължава да е най-големият социален феномен на нашето време. Освен трите поредни титли и океана от трофеи и рекорди най-вече образът на Пеп го превръща в еталон на модерния треньор. Поведението му и безкрайният капацитет за работа начертаха пътя към величието пред Барселона.
Разбира се, трябва да се отдаде дължимото на Реал Мадрид - задължителния фактор, без който Барса нямаше да е това, което е. Въпреки всичко Кралския клуб не се предава. Напротив - с всеки изминал сезон укрепва и става по-силен. Отново и отново Реал преследва вечния враг докрай. Сега му отне купата, догодина обещава да посегне с две ръце към титлата.
Битката продължава, а това е най-хубавото.
Виктор Игнатов, "Тема Спорт"