Радуканов: Аз ритах Костадинов, той ме удряше с лакът

Червен телефон на ЦСКА и червен компю­тър „Ферари". Милен Радуканов не се разделя с двете емблеми. Преди година бившият футбо­лист се завърна в ЦСКА като помощник и прево­дач на румънския тре­ньор Йоан Андоне. След 9 месеца стана старши, макар да го водят главен мениджър заради лип­сата на лиценз „Про". Ня­ма друг подобен случай в историята на най-успелия български клуб.

Първият пролетен из­пит на Радуканов като предводител на ЦСКА е срещу „Левски". На „Герена" армейците не са побеждавали от 1985 г. Но той има мисия да вър­не успехите на големия „червен" тим отпреди четвърт век и да подкара днешния ЦСКА със ско­ростта на „ферари".

- Точно преди година се завърнахте в ЦСКА. Очак­вахте ли, че след 13 месе­ца вие ще готвите отбора за вечно дерби?

- Искрено ви казвам - не. Така се развиха събитията. Според мен бързо и положи­телно. Работя с цялата си енергия за мача срещу „Лев­ски".

- Ако той беше утре, щях­те ли да имате колебания за състава?

- Имам леки колебания, но предполагам, че с всеки би било така. Ако трябва след един час да излезем срещу „Левски", готов съм.

- На този етап от подго­товката къде виждате още проблеми за ЦСКА?

- Трябва да се избистрят игрови моменти. Но това е нормално за подготвителни мачове. Доволен съм, че имам конкуренция на посто­вете. Това кара всеки да се бори за мястото си непре­къснато.

- Оптимална ли е селек­цията?

- Длъжен съм да работя с тези футболисти, с които разполагам. Убеден съм в качествата им и знам, ченя­ма да ме подведат. В една селекция винаги може да се търси още и още. Но се съоб­разявам с реалностите. Не сме „Реал" (Мадрид) да си купим Кристиано Роналдо.

- Не е ли прекалено млад отборът?

- Безспорен факт. Полови­ната от футболистите са на възраст до 21 години. Това е бъдещето на ЦСКА. Наред с отбора за пролетта градим основата на един тим, който може години напред да е гръбнакът. Искам всички да бъдем в един екип. Само с общи усилия нещата ще се получат.

- Колко от новите футбо­листи са показали, че имат място сред 11 -те за мача с „Левски"?

- Има още две седмици до­тогава. Следователно те разполагат с време да се борят. Аз знам, че ако пусна някого от новите, няма да ме подведе. Млади момчета са, учат се на обстановката в ЦСКА. Разчитам на тях.

- Освен Галин Иванов от „Славия" и Светослав Дя­ков от „Локомотив" (Сф), колко футболисти пои­скахте, а не успяхте да взе­мете?

- Преговаряхме за още двама-трима играчи от бъл­гарското първенство. Не мо­жахме обаче да ги привле­чем. Това е положението. Съобразявам се с него.

- Имате ли подкрепата на ръководството?

- Нямам никакви пробле­ми. С ръководството кому­никираме, обменяме мне­ния. Шефовете са ни остави­ли да работим. И ние го пра­вим.

- След шестте треньор­ски смени в ЦСКА през 2010 година страхувате ли се да не „изгорите" още съвсем в началото на ра­ботата си?

- Ще цитирам Жозе Моуриньо, макар че нямам нищо общо с него, както се пише из медиите. Той казва така: „Ако те е страх, по добре да не излизаш. Иначе ще загубиш”.

Има ли още проблеми между българи и чужденци в ЦСКА?
- Аз небих говорил за про­блеми. Нормално е да има различия. Все пак са събра­ни хора от различни нацио­налности, континенти. Все­ки има свой начин на живот, разбирания. Опитвам се да убедя момчетата, че сме от­бор с обща цел. Само ако сме сплотен колектив, ще я постигнем.

- Като човек от щаба през лятото на 2010 г. къде видяхте, че се появиха проблемите?

- Много чужденци дойдо­ха накуп през лятото. И тряб­ваше за дни да се адаптират и опознаят. Затова се полу­чи известно напрежение. Всеки иска да е титуляр, но местата са само единайсет.

- Страхувате ли се от за­губа на „Герена"?

-Не.

- Мач с „Левски" е променял съдби на футболи­сти и треньори. Подготвен ли сте психически за пър­вото си вечно дерби като треньор?

- Чувствам се напълно подготвен. Очаквам да из­живея една тръпка, за която всеки треньор мечтае. Като футболист съм участвал във вечното дерби. Печелил съм, губил съм. Но сега съм от другата страна на барика­дата. Нямам търпение мачът да започне.

- Всички фенове на ЦСКА помнят гола ви сре­щу „Ювентус". Как реаги­рахте в отбора, когато при­съдиха служебна загуба?

- Казахме си, че когато „Ювентус" е бил на терена, не е знаел, че ще спечели служебно. Това беше най-важното - ЦСКА надигра един велик отбор, който след две години стана европейски шампион. Когато из­лезе решението за служеб­ната загуба, реакция на практика не е имало. Само разочарование. За стати­стиката резултатът може да е 3:0 за „Ювентус", но за историята е 3:2 за ЦСКА.

- Кой е най-силният ви мач за ЦСКА срещу „Лев­ски" и за „Левски" срещу ЦСКА?

- През есента на 1992-ра победихме „Левски" с 3:1. Много силен мач беше. А с екипа на „Левски" най-сил­ният ми двубой бе 2:0 през 1998 г., като резултатът мо­жеше да е по-голям.

- Помните ли кого пазих­те персонално във финала за Купата на България през 1998 година?

- Естествено! Пазих Емил Костадинов. За мен беше чест да играя срещу една от най-ярките легенди на футбола ни. Мъжки сблъсък бе­ше. После сме се шегували доста пъти за мача. Указа­нията бяха да пазя Емо пер­сонално. Много пъти го ри­тах. А той се опитваше да ме удари с лакът. Но това си е част от играта.

- Като футболист вече сте били в ЦСКА, а след това в „Левски". Бихте ли водили в друг етап от ка­риерата си и „сините"?

- Тепърва започвам тази кариера. Преди година, ако ме бяхте попитали кога ще стана треньор на ЦСКА, ня­маше да ви кажа: през 2010-а. Как ще се развие кариера­та ми, не мога да предричам. Освен това сега съм отдаден изцяло на работата си с ЦСКА. И последното нещо, което мисля, е за други отбо­ри.

- Като футболист на „Бдин" за кой от двата гранда стискахте палци?

- Пътувах от Видин, за да гледам всички международ­ни мачове на ЦСКА. Бях на 16 години и настръхвах, ко­гато излезеше онзи голям отбор със Стоичков, Пенев и Костадинов. Помня победи­те над „Панатинайкос" с 2:0, над „Рода" с 2:1. Родителите ми не са ме спирали. Даваха ми възможност да пресле­двам мечтата си. И тя се сбъдна - станах футболист на ЦСКА. А сега съм и тре­ньор.

- С каква кола си тръг­нахте от стадиона след по­бедата над „Ювентус"?

- (Замисля се.) Беше „Опел Кадет".

- Едва ли такъв автомо­бил днес може да се види на паркинга на „Армията". Не са ли презадоволени днешните футболисти?

- Съгласен съм. На някои много бързо им идват слава­та и парите.

- От какво ще е доволен Милен Радуканов, когато на 1 юни отиде на почив­ка?

- Ако е старши треньор на ЦСКА. Значи е изпълнил це­лите си.