„Шапка свалям на ЦСКА! Не се затвориха, не правиха простотии! На трибуните имаше доста чужденци и казаха, че мачът е бил уникален. Държа да кажа това и да поздравя новия треньор на ЦСКА!”. Думите са на Кирил Домусчиев. Дойдоха след рекордно голямата загуба на ЦСКА през новия век - 0:4 от „Лудогорец”. Явно в Разград им хареса „червената” безпомощност. Изявлението директно е насочено към Стойчо Младенов.
Няма го вече лошият, „некадърният“ треньор, който си позволяваше да хапе „Лудогорец”. Няма кой да говори глупостите, че Разград е подпиран от съдии и се ползва с безкрайни привилегии. Няма кой да мърмори, че ЦСКА се е вдигнал от пепелта и води неравностойна битка за титлата. Няма го онзи, който събираше незнайни чужденци и удобно си седеше на първото място.
Оценката на боса е разбираема. След най-голямата загуба в историята на модерното дерби ЦСКА стана велик отбор с велик треньор… Нека да вникнем в истинското значение на изказването - ЦСКА вече не е конкурент!
В Разград имат право да празнуват. Имаха един трън в петата, тормозеше ги три години и накрая успяха да го извадят. Макар че им вгорчи коледните празници. „Лудогорец” вече отваря шампанското, а в Борисовата градина мъглата се стеле все по-ниско.
На терена ЦСКА показа зъби за няколко минути. Факт е, че подобно е лицето на отбора цяла пролет, а никога в историята не е имало пет поредни мача без вкаран гол. В три от тях треньор бе Младенов. Срамно за ЦСКА е Сашо Борисов да анализира мача. Човекът е бил старши само в „Академик”, когато беше „червен” сателит, и е вечният „лиценз носител”. Галин Иванов има всички симпатии, млад е, обещаващ е. Но след почти 20 години на „Армията” трябваше да е разбрал, че треньорът на ЦСКА е пръв на барикадата, а не последен в мишите дупки и тъмата.
Капитанът Александър Тунчев каза, че при предишния наставник е имало едни указания. При новия били други. Не каза какви. При Стойчо Младенов ЦСКА падаше редовно от „Лудогорец“. Но играеше мъжки и смело. Не стигаше класа за победа, а често влияеше и съдийският фактор. Сега - 0:4. Било красиво, ама според кого?
Всичко друго освен „червена” загуба в Разград щеше да е нелогично. ЦСКА се превърна в модерна Троя. През есента и подготовката футболисти, треньори и ръководители храбро се сражаваха и жънеха победи, въпреки че ресурсите не достигаха. Но влезе... троянският кон. ЦСКА се сгромоляса.
Кой е конят? Много версии, но без доказателства обвинения не може да се хвърлят. Анализираме само факти. Къде беше клубната управа в Разград? Александър Томов, Ивайло Манджуков, Борислав Лазаров, Милко Георгиев? Не споменаваме Юлиян Инджов, на който му хареса да е в сянка, след като призова „сини”, „зелени” и „червени” да помагат на ЦСКА. Апропо - важи ли още ултиматумът за титла и трябва ли Галин да стяга багажа?
Футболистите в ЦСКА излязоха в Разград с мисъл да напуснат по-бързо клуба, а не за обещания бонус от 50 000 лева. Толкова пъти са главни герои в приказката за „лъжливото овчарче”, че звънят на родителите си за някой лев за квартирата. Дойде ли краят на сезона никой няма да остане. А арбитражът дори няма да поглежда молбите за разтрогване. Само ще казва „да”.
Шефовете в ЦСКА - нови и стари, не искаха да спечелят титлата. За нея трябваше да се борят с „пълни джобове” на мача с „Локомотив” (Сф), когато разликата пред „Лудогорец” можеше да стане 6 точки. А дори пари за аспирин не дадоха, камо ли обещаните заплати и премии. Вместо това висшите управници завихриха водевила със собствеността. В една от декларациите бе използвана репликата „ЦСКА е изкормван”. Колко точно казано!
Футболистите? Поне по думите на Томов след един от мачовете от известно време не всички са предани на „червената” идея и някои май с охота се качиха на троянския кон. Без доказателства няма и имена. Времето ще покаже кой как ще се развива.
Иначе хората в българския футбол трябва да отидат на курс за съдии. Така съветват членове от Изпълкома на БФС. Лектор да е Козмин Моци. Единственият футболист с трибуна на свое име у нас ще прави видеоанализ на филмите с Брус Ли. Ще обяснява как се преговаря миролюбиво с арбитрите по време на мач. Ще разказва за ползата от средния пръст в играта и за това как се респектират съперниците, ритайки ги безнаказано по кокалчетата.
Боян Бойчев, "Труд"
Няма го вече лошият, „некадърният“ треньор, който си позволяваше да хапе „Лудогорец”. Няма кой да говори глупостите, че Разград е подпиран от съдии и се ползва с безкрайни привилегии. Няма кой да мърмори, че ЦСКА се е вдигнал от пепелта и води неравностойна битка за титлата. Няма го онзи, който събираше незнайни чужденци и удобно си седеше на първото място.
Оценката на боса е разбираема. След най-голямата загуба в историята на модерното дерби ЦСКА стана велик отбор с велик треньор… Нека да вникнем в истинското значение на изказването - ЦСКА вече не е конкурент!
В Разград имат право да празнуват. Имаха един трън в петата, тормозеше ги три години и накрая успяха да го извадят. Макар че им вгорчи коледните празници. „Лудогорец” вече отваря шампанското, а в Борисовата градина мъглата се стеле все по-ниско.
На терена ЦСКА показа зъби за няколко минути. Факт е, че подобно е лицето на отбора цяла пролет, а никога в историята не е имало пет поредни мача без вкаран гол. В три от тях треньор бе Младенов. Срамно за ЦСКА е Сашо Борисов да анализира мача. Човекът е бил старши само в „Академик”, когато беше „червен” сателит, и е вечният „лиценз носител”. Галин Иванов има всички симпатии, млад е, обещаващ е. Но след почти 20 години на „Армията” трябваше да е разбрал, че треньорът на ЦСКА е пръв на барикадата, а не последен в мишите дупки и тъмата.
Капитанът Александър Тунчев каза, че при предишния наставник е имало едни указания. При новия били други. Не каза какви. При Стойчо Младенов ЦСКА падаше редовно от „Лудогорец“. Но играеше мъжки и смело. Не стигаше класа за победа, а често влияеше и съдийският фактор. Сега - 0:4. Било красиво, ама според кого?
Всичко друго освен „червена” загуба в Разград щеше да е нелогично. ЦСКА се превърна в модерна Троя. През есента и подготовката футболисти, треньори и ръководители храбро се сражаваха и жънеха победи, въпреки че ресурсите не достигаха. Но влезе... троянският кон. ЦСКА се сгромоляса.
Кой е конят? Много версии, но без доказателства обвинения не може да се хвърлят. Анализираме само факти. Къде беше клубната управа в Разград? Александър Томов, Ивайло Манджуков, Борислав Лазаров, Милко Георгиев? Не споменаваме Юлиян Инджов, на който му хареса да е в сянка, след като призова „сини”, „зелени” и „червени” да помагат на ЦСКА. Апропо - важи ли още ултиматумът за титла и трябва ли Галин да стяга багажа?
Футболистите в ЦСКА излязоха в Разград с мисъл да напуснат по-бързо клуба, а не за обещания бонус от 50 000 лева. Толкова пъти са главни герои в приказката за „лъжливото овчарче”, че звънят на родителите си за някой лев за квартирата. Дойде ли краят на сезона никой няма да остане. А арбитражът дори няма да поглежда молбите за разтрогване. Само ще казва „да”.
Шефовете в ЦСКА - нови и стари, не искаха да спечелят титлата. За нея трябваше да се борят с „пълни джобове” на мача с „Локомотив” (Сф), когато разликата пред „Лудогорец” можеше да стане 6 точки. А дори пари за аспирин не дадоха, камо ли обещаните заплати и премии. Вместо това висшите управници завихриха водевила със собствеността. В една от декларациите бе използвана репликата „ЦСКА е изкормван”. Колко точно казано!
Футболистите? Поне по думите на Томов след един от мачовете от известно време не всички са предани на „червената” идея и някои май с охота се качиха на троянския кон. Без доказателства няма и имена. Времето ще покаже кой как ще се развива.
Иначе хората в българския футбол трябва да отидат на курс за съдии. Така съветват членове от Изпълкома на БФС. Лектор да е Козмин Моци. Единственият футболист с трибуна на свое име у нас ще прави видеоанализ на филмите с Брус Ли. Ще обяснява как се преговаря миролюбиво с арбитрите по време на мач. Ще разказва за ползата от средния пръст в играта и за това как се респектират съперниците, ритайки ги безнаказано по кокалчетата.
Боян Бойчев, "Труд"
