Изключително постижение за българските зимни спортове! Поздравления за Владимир Илиев, който спечели сребърен медал на 20 км на Световното първенство по биатлон в Йостерсунд. Това е първи медал за България при мъжете от шампионат на планетата в този спорт. Това написа в поздрава си до световния вицешампион министърът на спорта Красен Кралев.
„Илиев допусна само една грешка при втората си стрелба и остана на 1:08.7 мин. от шампиона Арнд Пайфер (Германия), който стреля без пропуск. В борбата за сребърния медал българинът изпревари със само 4 десети Тарей Бьо от Норвегия. Наскоро Бьо загуби битката и с Красимир Анев, който го победи при спечелването на европейската титла на същата дисциплина в Минск. Още двама българи се класираха в Топ 30 от общо 103 стартирали биатлонисти - Димитър Герджиков е 21-ви, а Красимир Анев зае 27-а позиция”, допълни спортният министър. Самият Илиев пък даде ексклузивно интервю за NOVSPORT, в което разкри какви мисли са му минавали през главата по време на критичните моменти в състезанието и на кого посвещава отличието.
- Как се чувстваш почти ден след големия успех? Осъзна ли какво се е случило?
- Чувствам се много добре. Знам че постигнах голямо нещо.
- Кога усети, че се бориш за медал, не само за добро класиране?
- След последната, четвърта стрелба. Веднага получих информация от нашия екип, че се движа втори. Знаех, че отзад има още доста силни състезатели, но усещах, че ще мога да се боря за топ 6 със сигурност. Просто се движех много добре по пистата и бях сигурен, че резултатът ще е страхотен. Когато финиширах пък ми казаха, че има само двама, които могат да ме изместят. Започнахме да ги следим и на предпоследната контрола видяхме, че Кристиянсен изостава доста. Тогава вече знаех, че ще взема медал, трябваше само да разберем дали ще е сребърен или бронзов.
.jpg)
- Какво си мисли един състезател, когато чака останалите да финишират, за да знае дали ще го изместят назад или няма?
- Аз специално мисля дали съм направил всичко по най-добрия начин, дали съм се раздал до край или е можело още, дали това са ми били силите или някъде са останали аванси. Дали ако някой ме измести ще съм доволен от това, което съм направил. Състезанието беше много тежко, трасето беше трудно, може би заради пресния сняг, и не всеки състезател може да прецени, дали е дал 100%. И накрая ако разбереш, че е ставало въпрос за стотни или за десети – се чудиш къде си могъл да ги избиеш или да не ги загубиш. Естествено се радваш, когато видиш, че другите състезатели изостават. На всеки му минава неприятната мисъл, че можа да остане извън медалите, да се окаже 4-и, но на световно първенство по биатлон това не е никак лошо класиране все пак. За това дори и да бях останал извън стълбичката, пак щях да съм доволен. Важното е, че стрелбата ми се получи, а и бягането - на 90% стана.
.jpg)
- Имаше ли някакво усещане, че това е твоят ден и нещата ще ти се получат, въпреки че има 4 стрелби?
- Просто бях спокоен, нямаше никакво напрежение. Спринта и преследването въобще не ми се получиха и бях малко разочарован заради това. Знаех, че съм в добра форма, усещах го на всяка тренировка и просто исках да направя стрелбата, за да се реализирам. Освен това тайничко се надявах да участвам в масовия старт, но за това ми трябваше класиране поне в топ 15 на 20 км. За това просто се опитвах да се съсредоточа на всяка стрелба, особено при тези тежки условия вчера. Вятърът се менеше непрекъснато, силата му също и беше доста сложно. Нашият отбор обаче успя да съобрази всички тези неща и се получиха добри класирания.
- На последната стрелба беше ли притеснен, че трябва задължително да си без грешка, за да останеш сред първите?
- По време на самата стрелба не съм го мислил, но около километър преди рубежа, знаех че трябва да вляза с моето темпо и да покажа, особено на себе си, че мога да се справя. Мислех си, че съм стигнал до последна стрелба с много хубав резултат, само 1 грешка, и трябва и тази да я направя така, както на много тренировки съм го постигал. Но когато пристигнах на рубежа – не съм мислил за нищо. Бях съсредоточен и се радвам, че се получи.
- Ти каза, че за последната обиколка не са ти останали сили. Как премина тя за теб?
- Много тежка обиколка, имах чувството, че снега забавя скоростта. Може би и Тарей Бьо го усети, защото после също го спомена. Любопитното е, че още при тръгването след стрелбата, целият се сковах. Сигурно беше от вълнението, че не съм допуснал грешка и ще съм много напред в класирането. Имах чувството, че в този момент организмът и краката ми отказаха тотално и след първото изкачване дори си помислих: „Браво, стреля хубаво, а сега ще се изложиш на бягането. Това не може да се случи”. За това се опитвах да стискам през цялото време до финала. В първата част на обиколката ми беше много трудно, но след това ми дойдоха нови сили, направо се съживих и направих всичко, както трябва. Така си взех медала от Тарей Бьо, точно там съм му направил разликата. А в предишните обиколки се чувствах много добре, имам много добро бегово време.
.jpg)
- На кого посвещаваш медала си?
- Може да прозвучи малко егоистично, но го посвещавам на себе си. Малко хора знаят какъв дългогодишен труд стои зад това отличие, какви усилия са нужни. Но този медал е и за всички, за целия биатлон в България – да има нещо, което да остане в историята на този хубав спорт. Освен това за хората, които стоят зад мен, за екипа, за моето семейство, за всички тях е това отличие.
.jpg)
- Какво ти предстои до края на световното първенство?
- Ще бягам в масовия старт, но освен това и в мъжката щафета. Иска ми се там да направим един добър резултат като отбор, за да завършим сезона с още едно призово класиране.
- До къде стигат мечтите ти след този голям успех?
- Иска ми се да участвам на следващата олимпиада и там да направя нещо значимо.
