На днешната дата точно преди 30 години Христо Проданов изкачи връх Еверест 8848 м и става първия българин стъпил на най-високия връх на планетата. Той не ползва и изкуствен кислород, което прави изкачването още по-престижно. България пък става седмата страна с алпинист изкачил 8848 м без кислород. Проданов обаче не успява да се завърне и остава завинаги под Еверест, близо до т.нар. Сива кула (около 8700 м).
Проданов е в състава на българската национална експедицията Еверест'84 с ръководител Аврам Аврамов. Целта пред експедицията е изкачване на върха по Западния гребен – маршрут, известен и с името „Жестокия път". Дължината му е около 6,5 км, а денивелацията 2500 м.
Българската национална експедиция през 1984 г. е посветена на 40-ата годишнина от социалистическата революция и на 75-ата годишнина на организираното профсъюзно движение в България. За неин ръководител е избран Аврам Аврамов, а в състава влизат Христо Проданов, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Трифон Джамбазов, Николай Петков, Методи Савов, Дойчин Василев, Запрян Хорозов, Огнян Балджийски, Тодор Григоров, Иван Вълчев, Стамен Станимиров, Динко Томов, Людмил Янков, Кирил Досков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Петко Тотев, Костас Канидис, Георги Имов, Милан Огнянов (филмов реализатор), Стефан Калоянов (радист и преводач), д-р Стайко Кулаксъзов (лекар). България е 19-ата държава изпращаща експедиция до Еверест.
Ето и как Аврам Аврамов описва изкачването на Еверест от Христо Проданов в книгата си "Еверест по Западния гребен" издадена през 1987 г.:
20 април 1984.
"В 5,45 часа. Христо съобщава, че с Ринджи тръгват към върха. ... В 9 часа Христо предава по радиостанцията: „Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването."
"В 5,45 часа. Христо съобщава, че с Ринджи тръгват към върха. ... В 9 часа Христо предава по радиостанцията: „Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването."
Седем часа радиостанцията на Христо е безмълвна. Денят като че ли никога няма да свърши.
18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: „Аз съм на върха, на върха съм — Христо!" Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.
Христо предава: „Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам." А ние бързаме и го засипваме с поздравления и въпроси, но от това нищо не излиза. Толкова голяма е радостта и възбудата, обзела всички ни. След малко Христо казва: „Сега ще се опитам да изстрелям ракетите по посока на Лхоце." Но скоро, с въздишка: „Скъса се връвта. Сега ще изстрелям втората." Но и с нея опитът е несполучлив. „Христо, какво правиш?" — питаме ние, почти без да съзнаваме въпроса. „Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него." Ние започваме вече да настояваме: „Не се бави повече, слизай! Слизай, слизай, не се бави повече!" След малко Христо пита: „А камерата, какво да я правя? Мога ли да я оставя тука?" Отвръщам му: „Трябва да попитам Милан." Но Милан и сам е чул въпроса на Христо и му предава: „Остави я там, остави я на върха! И слизай!"
В 18,48 часа, след 33 минути престой на върха, Христо съобщава: „Взех едно малко парченце от знамето. Друго тук няма, започвам слизането."
21,10 часа: "Стъмни се вече, става много опасно, не искам да рискувам и ще търся място да нощувам. Край"."
На 21-и април започва безпрецедентна спасителна акция организирана от българските алпинисти. Людмил Янков достига около 8500 м. в опит да помогне на Христо Проданов. Налага му се да прекара нощта на открито, което му коства част от пръстите на ръцете. Иван Вълчев също тръгва нагоре и направи невъзможното в опита си да спаси Христо Проданов. За ден той изминава денивелация от повече от 1200 м между 7000м. и 8200 м.
На 8-ми май връх Еверест е изкачен от Методи Савов и Иван Вълчев, след което започват спускане по класическия маршрут по югоизточния гребен. Двамата бивакуват на открито, а Методи Савов е в критично състояние. На 9-ти май Николай Петков и Кирил Досков достигат върха, където Петков намира камерата оставена от Христо Проданов. Двамата започват слизане по класическия маршрут. По пътя си оказват решаваща за спасяването на Методи Савов помощ. Експедицията беше е от Българската федерация по алпинизъм с подкрепата на Българския туристически съюз и Българските профсъюзи. Стотици хиляди хора в България следяха с трепет, възторг и ентусиазъм хода на експедицията, а събитието се превърна в символ на смелост и мъжеството. Христо Проданов стана 13-тия човек в света, изкачил Еверест без кислород.
На 8-ми май връх Еверест е изкачен от Методи Савов и Иван Вълчев, след което започват спускане по класическия маршрут по югоизточния гребен. Двамата бивакуват на открито, а Методи Савов е в критично състояние. На 9-ти май Николай Петков и Кирил Досков достигат върха, където Петков намира камерата оставена от Христо Проданов. Двамата започват слизане по класическия маршрут. По пътя си оказват решаваща за спасяването на Методи Савов помощ. Експедицията беше е от Българската федерация по алпинизъм с подкрепата на Българския туристически съюз и Българските профсъюзи. Стотици хиляди хора в България следяха с трепет, възторг и ентусиазъм хода на експедицията, а събитието се превърна в символ на смелост и мъжеството. Христо Проданов стана 13-тия човек в света, изкачил Еверест без кислород.
Изкачването на Христо Проданов и експедицията бе избрано от зрителите на Българската национална телевизия за спортното събитие на 20-ти век. Траверсът на върха, осъществен от българските алпинисти и до днес не е повторен. След българите по Западния гребен няма успешни изкачвания на върха по този маршрут.
Дойчин Василев, който е част от експедицията не успява да атакува върха през 1984-та, заради получена снежна слепота. Той обаче е следващият български покорител на Покрива на света, изпълнявайки успешно солово изкачване на 20 май 1997 г.
През 2004 г. се проведе българска национална експедиция, посветена на 20-годишнината от първата експедиция на Еверест с ръководител Методи Савов. Маршрутът, по който действаше експедицията беше от север – по североизточния ръб. Върхът достигнаха Петко Тотев, Николай Петков, Дойчин Боянов и Христо Христов, който на слизане остана под върха. Дойчин Боянов и Христо Христов изкачиха Еверест без кислород, а Николай Петков е единственият българин с две изкачвания на върха, по два различни маршрута.
Първата и засега единствена българка изкачила Еверест е 45-годишната юристка Петя Колчева. Майката на 3 деца и нейния съпруг Качен Колчев стъпват на Еверест на 22 май 2009. Те са първото и единствено семейство от България изкачило заедно Еверест. Семейство Колчеви са и последните засега българи стъпили на най-високия връх на планетата.