Ана Фенингер от Австрия спечели супергигантския слалом за Световната купа по ски-алпийски дисциплини в Банско. Родена е на 18 юни 1989 г. в Халейн, Залцбург, Австрия. Олимпийска шампионка от Сочи 2014 в Супер Г и сребърна медалистка от същата олимпиада в гигантския слалом. Трикратна световна шампионка - комбинация от Гармиш 2011, Супер Г от Бийвър Крийк 2015 и гигантски слалом от Бийвър Крийк 2015. Носителка на Големия кристален глобус при женитеза 2014 г, както и на Малкия кристален глобус в гигантския слалом за 2014-а. Има общо 12 победи и 38 подиума в стартове за Световната купа.
- Ана, изглеждате тъжна въпреки победата.
- Не, не мога да кажа, че съм тъжна. Просто съм много изморена.
- Чакането ли ви измори?
- Определено. Още в петък очаквах старт на Супер Г, но той не се състоя. На следващия ден беше същото. В комбинацията успяхме да караме, но отново имаше прекъсвания, съпроводени с чакане, тъй като пак падна мъгла. Това изнервя.
- А изнервена ли бяхте по време на самите спускания?
- В никакъв случай! Аз съм непукист. Каквото и да става около мен, абстрахирам се и мисля единствено за самото състезание. Щом застана на старта, всичко се забравя. Изчиствам съзнанието си от други неща.
- Докато чакахте решението за старта на първото Супер Г в петък, Линдзи Вон и останалите момичета наблюдаваха как деца карат сноуборд. Вие какво правихте през това време?
- Бях със затворени очи. Зад едно стъкло. Просто не исках да усещам вятъра. Мислех само за старта. Концентрирах се, защото исках да спечеля.
- Така ли беше и по време на световното първенство в САЩ?
- В общи линии - да. Мислих само как да се пусна по най-бързия начин по онзи хълм и да стана световна шампионка.
- Слаломът в Банско до голяма степен ви донесе победата в комбинацията, а вие не се състезавате в тази дисциплина. Мислите ли да започнете да го правите?
- В никакъв случай! Слаломът е много сложна дисциплина. При нея се изискват други умения. Много е натоварваща. Предпочитам скоростта
- Да, но карате и в технични дисциплини. Дори победата ви преди Банско бе в Марибор на гигантски слалом...
- Така е, но там е съчетание между техника и скорост. Не бих рискувала със слалом. Просто това не е моята дисциплина.
- Когато след втория манш в комбинацията слязохте на финала на пистата „Алберто Томба" - велик слаломист, и видяхте времето си в зеления сектор, как се почувствахте?
- Искате ли да ви отговоря честно?
- Както прецените.
- Не можех да повярвам, че това съм аз. Да спечеля на слалом... Боже! Това не е моето каране! Но тук просто беше вабанк. Всичко или нищо. Получи се и се радвам, че успях!
- Ще бъде ли проблем да сменим темата и да говорим за други спортове?
- Давайте!
- Какво знаете за българския спорт?
- Честно казано, не много. Знам, че Петър Попангелов е бил много добър скиор. Няколко пъти говорих с него, тук, в Банско. Знам, че вие, българите, сте по-добри на летните спортове, отколкото на зимните. Точно обратното на нас, австрийците.
- А тенис гледате ли? Да сте чували за Григор Димитров?
- Да, да. Той стана доста популярен. Явно е и добър. С удоволствие бих се запознала с него. Гледам всички по-големи турнири. Димитров вече е звезда и трябва да се гордеете с него, както ние се гордеем с нашия Томас Мустер, достигал до номер 1 в ранглистата. Сега обаче нямаме звезда като него.
- Между другото имаме и настояща голяма звезда във футбола...
- Така ли? Ние, в Австрия, също сме имали велик футбол и велики футболисти, но сега не е така. Има отстъпление в последните 25-30 години.
- Нашата звезда се казва Димитър Бербатов. Игра в Манчестър Юнайтед, а сега е в Монако...
- Чувала съм за него от мои приятели, които се интересуват от футбол, но аз не съм толкова голям фен. Да, гледам мачове от време на време, но само толкова.
- Добре, да се върнем на тема „алпийски ски". Как се запалихте?
- О! Бях 5-годишна, когато за първи път се качих на ски. След това участвах на много състезания. Усетих, че снегът е животът ми. почнах да се занимавам професионално. Адреналинът на победата не ме напускаше. Така е и до днес. Никога не съм искала да бъда просто в Топ 10, винаги съм искала да бъда само на върха.
- Именно на 10-о място обаче финиширахте тук, в Банско, през 2009-а...
- В интерес на истината сега си спомням. Тогава обаче бях доволна, тъй като пистата ви е много трудна, а аз бях все ще неопитна. Това, което ми направи впечатление, е, че трасето носи имената на двама велики скиори - Марк Жирардели и Алберто Томба.
- По едно време се заговори, че ще се състезавате за Германия...
- Това вече е минало. Просто не се разбирах с шефовете на австрийската федерация по важни теми, но не искам да говоря за това сега. Винаги ще се състезавам за Австрия и съм горда от това. Нека приключим тук, защото наистина съм изморена...
- Благодаря, Ана! Успехи!
