Най-добрият ни алпиец Алберт Попов даде интервю за „Телеграф”, в което говори за чувството да се състезава пред родна публика, за големия Марсел Хиршер и още много теми от света на ските. Вижте какво каза той.
- Алберт, това беше дебютът ти на старт от Световната купа в Банско. По-различно ли беше усещането от десетките пъти, когато си карал в други състезания тук?
- Точно за този старт - не. И причината е, че на тази писта карам от малък. Знам я от-до. На старта вътрешно изпитваш малко респект заради ранга на състезанието, но в момента, в който се пуснеш, това усещане изчезва. Като цяло спускането ми беше много добре за тези условия и за задния ми стартов номер. Имаше труден пасаж с доста дупки и се радвах, че минах през тях. Но 90% от пистата беше супер, въпреки трудностите с времето в събота. Както виждате, имаше много малко незавършили, което значи, че се кара и може да се стигне до финала.
- Да видиш пълните трибуни в краката си сигурно е невероятно?
- Когато видях опънатото българско знаме, емоцията беше невероятна. Чувах аплодисментите на публиката и последните врати ги направих със силата, която тя ми даде. Не чувствах напрежение от хората, напротив -чувствах, че карам колкото за себе си, толкова и за тях. И тук, и в Шладминг зрителите бяха невероятни, което ми дава допълнителен заряд.
- Няма как да не те е яд за тези 20 стотни, които те разделиха от топ 30.
- Много ме е яд! Наистина исках да имаме българин във втория манш. Може би още е много рано да опиша разочарованието си. Но това е най-доброто ми спускане на гигантски слалом в кариерата ми за Световната купа.
- Мислиш ли, че на световното първенство в Оре кара по-добре в тази дисциплина, където завърши 29-и?
- На световното за задните номера наистина беше невероятно трудно. Беше плюс 10 градуса й пистата беше мека. Това дава голямо отражение за задните стартови позиции. Много трудно можехме да дадем конкуриращи времена с другите. Но както казах, с времето не можем да се борим. Датите са определени още в началото на сезона и няма мърдане. Дори сега в Банско има облаци, а точно преди три дни времето беше страхотно. Така че това са неща, които не зависят от нас. Всяко състезание е различно и се опитваме да извлечем винаги максимума.
- Къде направи разликата Марсел Хиршер в първия манш?
- Това е може би един от най-здравите атлети и мисля, че е няколко години пред нас, за съжаление. Марсел стига до последната врата и има сили за поне още 20. Една от причините за това е, че Хиршер се пуска сред първите и кара на гладко. Когато си с по-заден номер, трябва да се бориш с дупките по трасето, които са издълбани от тези преди теб. Губим енергия и на финала почти нямах сила. Може би това ме раздели с тези 20 стотни, които ми бяха необходими за втория манш.
- Ако трябва да сравниш тази писта с най-трудните за Световната купа, къде ще я наредиш?
- Пистата е една от най-трудните, защото е наистина много дълга и стръмна през цялото време. Краката спираш да ги усещаш по средата на трасето. И така е при повечето ми колеги -оттам нататък не си на 100 процента. Именно оттам нататък ни превъзхождат Хиршер, а също Кристоферсен и Пинтуро. Но всеки е индивидуален в този спорт. Аз с моя ръст не мога да карам като повечето състезатели, уча се по свой собствен начин, но съм свикнал страшно много с тялото си и мога да направя много в бъдеще. Включително и на гигантски слалом, където ми е нужно постоянство.
- Има ли умора след толкова много стартове тази година - за първи път кара толкова много за Световна купа, ФИС, имаше и световно?
- Да, чувствам умора, но заради това работим. Все пак това е един много дълъг период, в който трябва да бъдеш във форма. В един момент телата ни се изтощават. Но сега се чувствам добре и мисля, че ще изкарам до края на сезона. Има още 2-3 старта. Дори сега, в средата на спускането, усетих умора, но пак казвам - феновете ми дадоха сили.
- Какво предстои в следващите дни?
- Още утре заминавам за участие в телевизионно шоу в Австрия и после се връщам да тренирам тук. На 9 и 10 март има стартове в Кранска Гора, където ще карам гигантски слалом и слалом за Световната купа. След това ще прегледаме ранглистата, за да видим дали съм в първите 25. Ако съм там, ще карам на финалите в Андора.
- Място в топ 25 в ранглистата на слалом ли ще е целта до края на сезона?
- За момента съм 22-ри. Има още два слалома до края. Целта е да се задържа в първите 25 и да отида на финалите, където да натрупам още малко точки за по-преден номер следващата година. До самия край на сезона всичко е възможно.
- На световната сцена гледаме още двама българи - Йоан Тодоров и Камен Златков. Вдъхновяват ли се те от твоите успехи?
- О, да. Виждам пламъче в останалите момчета, които се стараят много, надъхани си.
- А какво казват чуждите ти колеги за Банско?
- Всички ме поздравяват, искат по-често да бъдат в Банско. Харесва им атмосферата, защото не навсякъде публиката вика и подкрепя всички.
- Интересът от страна на феновете към теб нарасна неимоверно през последния месец. Тежи ли ти това?
- Опитвам се да свикна и да се поочупя как да се държа. Искам да обърна внимание на всеки, който е дошъл да ме гледа. Близките ми казват да се радвам на момента, защото може да е кратък.
- Какво искаш да кажеш на всички, които те подкрепят?
- Важно е да покажем на хората какво е ски спортът, защото не всички са запознати в детайли като нас. Надявам се, че благодарение на тези състезания на наша земя те ще започнат да следят ските и ще ги обикнат. Надявам се, че сега, когато започнах да влизам по-често в топ 30 на слалома, това да помогне на България да взимаме по-често стартове. Също така това ще увеличи потока на чужденци и това няма как да не помогне за развитието на ски спорта у нас. Така че - пожелавам си още много Световни купи в Банско.