Пламен Николов започва кариерата си в школата на „Локомотив“ (Дряново).
Играл е още за „Локомотив“ (София), „Левски“ (София) и „Септември“ (София).
Шампион на България през 1993, 1994 и 1995 г. с „Левски“. Носител на купата на страната през 1992 и 1994 с „Левски“ и през 1982 г. с „Локомотив“ (Сф). В "А" група има 248 мача.
За „Левски“ е изиграл 18 срещи за купата и 9 в евротурнирите (3 за КЕШ, 2 за КНК и 4 за купата на УЕФА), за „Локомотив“ (Сф) има два мача за КНК и 6 за купата на УЕФА. В 4 последователни години (1992-1995) е обявяван за най-добър вратар в първенството и печели Купата на вестник "Гол". За националния отбор на България дебютира на 28 май 1991 година срещу Бразилия в Стара Загора (0:3), има 10 мача. Участва на Световното първенство през 1994 година в САЩ, където става бронзов медалист, играе през второто полувреме в мача за третото място срещу Швеция и не допуска гол. Има и 8 мача за Олимпийския отбор на България. Притежава отличен рефлекс и се отличава с акробатични намеси. След 1997 година се посвещава на треньорска дейност като изкарва лиценз UEFA A. През 1997-1998 е на работа като треньор в „Спартак“ (Варна), 1998-2000 година - в „Септември“ (София), а 2000-2004 е помощник-треньор на младежкия национален отбор. Работил е още в „Марек“ и „Славия“.
- Пламене, здравей, как си и с какво се занимаваш в момента?
Благодаря, добре съм, в перфектна кондиция се чувствам. Занимавам се с най-различни неща покрай футбола и извън него. Ходя и на лов, когато имам възможност. Общо взето, мога да заявя, че съм зает човек.
- Знам, че следиш какво става в родното първенство. Има ли кой да спре „Лудогорец“ и накъде върви „Левски“?
Следя изкъсо българските отбори, все пак съм делегат към БФС и често посещавам родните стадиони да гледам мачове. „Лудогорец“ ще стане шампион по мое мнение. Имат най-силния, балансиран и обигран състав и сега през зимната пауза привлякоха още класни играчи. „Левски“ за момента върви в правилната посока, надявам се вече от догодина да се намесят много сериозно за златните медали. Все още сините са в играта за купата на България, не изключвам и възможността да я спечелят, като по този начин зарадват многобройните си фенове из страната.
- Ти игра макар и само 45 минути на Мондиал 94 срещу Швеция и стана единственият вратар на първенството без допуснат гол. Завоюваният бронзов медал ли е най-ценното отличие в дългогодишната ти и успешна футболна кариера?
Естествено, че световното първенство в САЩ 94 е върхът в моята кариера. Много се радвам, че успях, макар и само за едно полувреме да се докосна до магията да играеш на световни финали. Въпреки загубата за третото място, аз се представих добре. Това е нещото, което ще помня винаги.
- Кариерата ти се разви възходящо след като премина в „Левски“ от „Локомотив“ (София). Как се става 4 години поред най-добър вратар във вътрешното първенство?
Наистина най-големите си успехи като вратар постигнах на Герена. Тогава в клуба се бяхме събрали отлични футболисти. Всеки знаеше какво се изисква от него и го правеше по най-добрия възможен начин. Донякъде признанието, че няколко години поред бях обявен за най-добър вратар в първенството се дължи и на съотборниците ми тогава, особено тези в отбрана. Емо Кременлиев, Цветанов, Хубчев, Сашо Марков, Гинчев и вашият градски Златко Янков-Фара бяха една солидна преграда пред противниковите нападатели и много ми помагаха.
- В съзнанието ми се е запечатал мачът с „Глазгоу Рейнджърс“, когато точно преди Кайзера да вкара победния за „Левски“ гол, ти спаси едно чисто положение, което ако бе влязло мача, приключваше в полза на шотландците.
Да, прав си, но това ми е работата, да изваждам голови положения. За моя радост, в този мач стана така, но съм имал и грешки, както беше с „Люцерн“, когато не реагирах добре при далечен удар. Няма вратар, който да не е допуснал грешки, но положителното е, че веднага идва следващ мач, в който може да се поправиш.
- Има ли тъга, че не направи кариера в чужбина, както повечето от тогавашните ти съотборници?
Виж, аз вече съм на 58 години, така че отдавна не съжалявам за нищо. Каквото е трябвало да става и станало. Радвам се, че съм здрав, имам прекрасно семейство и гледам напред.
- Играл си доста пъти срещу бургаските отбори „Черноморец“ и „Нефтохимик“. Аз лично бях на един мач, още играеше в „Локо“ (Сф) през 1989 година, когато „акулите“ биха с 2-1 в последната минута, бях и когато „Нефтохимик“ ви разгроми с „Левски“ 5-1 през 1996 година.
Щом ме помниш от времената, когато играех за „Локо“ Сф, значи не си първа младост (смее се). Много пъти съм играл в Бургас и смея да заявя, че винаги ми е било приятно. Тогава публиката изпълваше и двата стадиона до краен предел. Сега, лятото, бях на честванията на 100 години „Черноморец“ и пак усетих тръпката, когато излязох на терена. Емоцията все още я има.
- Не казваш нищо за разгрома от „Нефтохимик“ с 5:1?!
Не се отказваш лесно. Помня, че точно тогава стадион „Нефтохимик“ се ремонтираше и за този мач пуснаха публика във всички сектори, пълен стадион, прекрасна атмосфера. Наско Узунов свири две пресилени дузпи за вас и донякъде подпомогна загубата ни. Но по това време „Нефтохимик“ разполагаше с отлични единици като Митко Трендафилов, Станимир Димитров и трудно се играеше в Бургас. Обаче аз играх и когато ви бихме с 1-3 пак в Бургас година по-рано, отново пред препълнени трибуни. Надявам се и двата бургаски клуба да се завърнат в първа лига. Задължително е град като Бургас да има представител във футболния елит.
