Надежда на Берое: "Мечтая да играя в Милан"

Предаването “Млади таланти” на радио Beroe Online продължава да ви среща с възпитаниците на детско-юношеската школа на Берое. Този път наш гост бе централният нападател на децата родени през 1994 година Мартин Гунев. Младият голмайстор е роден на 21 март 1994 година в Карлово. Висок е 180 см и тежи 65 кг. За трите си години в школата на старозагорци е реализирал над 100 попадения със зелената фланелка. В интервюто младият талант говори за себе си, футбола, конкуренцията, базата, съотборниците, треньора си и т.н.

- Представи се с няколко думи?
- Здравейте. Аз съм Мартин Гунев на 15 години. Тренирам в Берое деца родени 1994 година с треньор Кольо Христов. Постът на който играя е централен нападател. Роден съм в Карлово.
- Скоро сте имали мач срещу основният конкурент Нафтекс. Да ни разкажеш нещо повече за тази среща...
- Играхме като гости. Ние сме първи, а те втори във временното класиране и тази среща бе пряк двубой за първото място в групата, което осигурява класиране за републиканското първенство. Победиха ни с 3:0, като играха по правилно от нас. Ние пробвахме нова схема на игра, нова тактика. Един от основните ни състезатели Александър Костов, който играе като ляв защитник отсъства. Ние също имахме положения, в някои моменти от мача ги надигравахме, направихме някои хубави нещо, но късмета бе на тяхна страна и ни победиха.
- Разбрахме, че сте използвали нова схема. Каква точно е тя?
- Играхме 4-3-3, а схемата която по принцип играем е 4-4-2. За първи път играем с такава схема и като за първи път ни беше трудно. За този мач не бяхме с нашият треньор, а с директорът на школата г-н Благомир Митрев. Той пробва нова тактика, смени постовете на някои от играчите. Те си вкараха положенията, а ние имахме няколко, но не успяхме да ги вкараме.
- Загубата на индивидуални грешки ли я отдаваш или на колективни?
- Ние сме отбор. Щом един е сбъркал грешката е на целият отбор. Има хора, които поправят грешките на съотборниците си. Вторият и третият гол, които ни вкараха бяха вратарски, а първият на наш защитник. С наши грешки ни биха.
- Предстоящи двубои?
- Имаме срещи с втория състав на Нафтекс, Берое 95, Траяна, Черноморец 94 и 95, и със Сливен.
- Как виждаш конкуренцията в групата като цяло?
- В групата има три отбора които могат да се борят за републиканско – ние, Нафтекс 94 и Черноморец 94. По принцип конкуренцията на тези два отбора е по силна, затрудняват ни в мачовете. Отборът на Сливен ни победи първия полусезон, като това бе единствената ни загуба през есента, но тя се дължеше на подценяване. Като цяло групата не е от най-силните, има и по силни – например софийската и пловдивската. Целта пред нас е първо или второ място.
- Ако приемем, че няма да имате проблем с класирането си за републиканско до къде може да стигнете в елиминациите?
- Много зависи от жребия. При някои формации на нашата школа при лесен жребий стигат по далеч – финал или полуфинал. Трудно могат да ни победят останалите отбори в България, защото сме добри като колектив и като единици. Шансовете ни са за четвъртфинал или полуфинал. За финал зависи от жребия – дали ще е лесен или труден.
- Ти си централен нападател, материализираш труда на твоите съотборници. Колко гола имаш зад гърба си и кое от попаденията ти е най-сладко?
- През първият полусезон имам 16 попадения. В двата мача през пролетта имам 4 гола. От както съм в Берое имам над 100 гола в официални мачове. Най-сладък ми беше гола през миналата година срещу Нафтекс, когато ги победихме с 2:1 на наш терен. По принцип всички голове са сладки, на всяко едно попадение се наслаждавам.
- Имаш ли определен ритуал след попадение?
- По принцип си вдигам двете ръце на горе и соча към Господ, защото вярвам в него и преди всеки мач се надявам да е с мен и да ми помогне.
- Как се предпазваш от единоборствата с противниковите играчи?
- Няма как да се предпазя. На този пост защитниците ако ме изпуснат ритат отзад, най-често да ме контузват в глезените. Имам много случаи в които са ме наранявали по краката и по цялото тяло. Опитвам си да ги прескоча или да избягам от тях, като най-често минавам в страни от тях. Една контузия може да ме извади за дълго време от игра и затова гледам да се пазя от по груби единоборства.
- Зад гърба си имаш доста впечатляваща цифра попадения – над 100 гола. Имаш ли някаква рецепта или тайна, която ти помага при реализирането на попадения?
- Това което го правя на мачове го пробвам на тренировки. Силният ми крак е десният, а на тренировките се пробвам да играя с левия, защото на този пост може да ми се наложи да вкарвам и с по слабият ми крак. Като изляза сам срещу вратаря никога не го гледам в очите, гледам в ъгъла в който съм си избрал и бия – пък каквото стане. Не мога да кажа определен начин, тъй като всичко зависи от положението – за кой крак е, от какъв ъгъл е, къде се намира вратаря и т.н.
- На какво отдаваш това, че в България има много малко класни нападатели?
- Според мен има много добри централни нападатели, но или не са преценили, че имат качества за националният отбор или самите те не са се проявили толкова добре. Смешно е в националният отбор на България да няма кой да замени един централен нападател. В другите държави има поне по двама – трима и във всеки мач всеки от тях се бори за титулярно място. Нападателите в България като излязат на терена трябва да са спокойни и да играят, а това дали ще ги забележат за националният отбор не зависи от тях.
- В Берое винаги са играли класни нападатели, сега обаче има известна криза. Вярваш ли, че момчета като теб след време могат да се наложат в първият състав и да бъдат водещи фигури?
- Това не мога да кажа. До мъжкият състав имам 3-4 години в школата и всичко зависи как ще продължавам занапред. На тази възраст една година може да си най-силният, а през другата година да си най-слабият. Много се надявам след време да играя в мъжкият състав и да представям Берое и да вкарвам попадения. Тренираме усилено в школата и след време ще се покаже. След време ще ни изпробват и в по-големи отбори, националните селекционери също ни наблюдават. Надявам се, че след няколко години ще играя при мъжете.
- Какво може да ти помогне да запазиш добрата си форма?
- Само и единствено тренировки, без тях нищо не може да се постигне. Ако на тренировки всеки се раздава и показва всичко на което е способен и в мачовете ще е така.
- С какво се отличава школата на "зелено-белите" от тази на Левски (Карлово)?
- Първото което е, че в Карлово няма добри условия каквито има тук. Направиха нов терен, откриха фитнес и просто всичко тук е много по-добре. Освен терените и треньорите са много по-добри, занимават се специално с всеки един. Примерно някой ако има нужда от помощ може да помоли всеки един от треньорите и всеки един от тях би помогнал с каквото може, би се занимавал с даденият играч след тренировка. А в Левски (Карлово) няма треньори които да се занимават по този начин с децата, хвърлят топката и буквално казват "играйте си", стоят от страни, гледат и се смеят. Тук имаме специални тренировки за тактика, за физическа подготовка и много по голямо внимание се обръща на младите таланти. Освен това са ни осигурени хубави условия, терени и всичко. Осигуряват ни всичко и за нас остава само да играем и да помагаме на отбора.
- Как попадна в школата на Берое?
- Още като малък дойдох тук. Бях в 5 клас и разбрах, че има изпити. Потърсих информация, телефони и през лятото дойдох на изпитите и ме взеха. Не са ме гледали на турнир, защото в Левски (Карлово) не сме участвали на турнири срещу отбори от други градове, а просто си играхме мачове помежду си. Реших да пробвам какви качества имам в по-голям отбор и така.
- Сега предполагам си доволен и гледаш на попадането си в Берое като крачка напред в своята кариера…
- Да, доволен съм, че попаднах тук, доволен съм от мястото си, защото за три години най-много исках да се наложа в този отбор и да започна да вкарвам голове и да гледат на мен по различен начин. Като цяло съм доволен и от играта си в мачовете. Берое не е слаб отбор и това наистина е крачка напред.
- Ти си интелигентно момче. Смяташ ли, че този интелект ти помага на терена и по какъв начин?
- На терена трябва да сме спокойни и да сме приятели, а не да сме лоши момчета. Футбола е проста игра, но за умни хора. Това са го казали големи футболисти и всякакви хора. Така, че трябва и на терена да си интелигентен и да мислиш, защото ако не можеш да мислиш не можеш да играеш. За всяко нещо трябва да мислиш, независимо, че всичко това става за части от секундата. Трябва да осмисляш и движения и всичко. На терена също се изисква ум и може би и това ми помага.
- Сега както си от голямото семейство на "зелено-белите" какво знаеш за историята на Берое и имаш ли наблюдения върху представителният отбор?
- Когато имам възможност наблюдавам мъжкия отбор. Не съм от Стара Загора и нямам възможност да го правя всяка седмица. Влизам в сайта, чета новините около отбора. Единственото което ме разочарова бе времето когато нямаше кой да осигурява пари за Берое. Сега с появата на Благо Митрев за школата се отпуснаха средства и ни осигуриха екипи и всичко необходимо. Имаме добър мъжки отбор. Не знам защо половината футболисти напуснаха отбора преди година. Сега е коренно различен отбор от миналата година.
- Ти лично как изживя този момент, когато клуба бе пред закриване?
- Аз вярвах, че Берое винаги ще го има. Каквото и да става вярвах, че ще се намерят пари, за да може да съществува школата. На мен ми беше много гадно, защото ако се беше разпаднал отбора нямаше да има школа, нямаше да има къде да играем и трябваше да мислим за друг отбора, а това на тази възраст не е много приятно. Дори и в момента в който бившият президент беше напуснал знаех, че Берое винаги ще съществува и, че ще играя тук.
- Макар, че не си от Стара Загора усещаш ли се като един изграден бероец?
- Ами да. На всеки мач когато мога наблюдавам отбора и ги подкрепям. Надявам се сега да се качат в "А" група. Вече опознах отбора, града и не се чувствам като ново момче.
- Ти имаш самочувствие, което е много приятно да се установи на твоята възраст. Нахакан си в хубавият смисъл на думата, не си човек който ще позволи да го тъпчат...
- На терена ако оставиш да те тъпчат излизаш и повече не влизаш вътре. Затова на терена трябва да излезеш нахакано със спортна злоба и да мачкаш другите около теб, защото ако оставиш теб да мачкат нищо няма да се получи.
- Как ти действа конкуренцията на останалите момчета?
- Всички които са в нашият отбор имат качества, а и са добри момчета и могат да пробият нагоре. Конкуренцията е много силна. Това го доказваме на всяка тренировка и на всеки мач. В групата има още два отбора с по-добра конкуренция, в другите тимове няма конкуренция каквато има при нас, Нафтекс и Черноморец. Ние ги побеждаваме защото нашият колектив е много добре изграден в сравнение с техния. На това се дължат нашите успехи и победите над тях. Като колектив сме един от най-добрите отбори в България.
- С всяка година отиваш в една група по-нагоре. Усещаш ли разлика в начина на игра и в изискванията към теб?
- Да, разликата е много голяма. Едно е да играеш с отбори с класа над твоята, а друго е да играеш с класа под твоята. Изискванията към нас са по-големи във всеки един мач. Във всеки един мач с по-труден съперник треньорите изискват от нас да играем по-правилно и по-сериозно, защото срещу по-слаб не можеш да се докажеш така както срещу отбор, който е по добър от теб. В групата която играхме с отбори от близките градове и села конкуренцията беше много по-слаба и треньорите не изискваха от нас толкова много, а сега в тази група в която играем отборите са по-добри и треньорите искат във всеки мач да играем по-добре и по-добре.
- Нещо да кажеш за треньора си и доволен ли си със сътрудничеството с него?
- Много съм доволен от моя треньор, вече три години тренирам при него. Доволен съм от тренировките които води, начина по който ни подготвя в подготовките. Той много държи да играем добре и на момчетата които имат качества. На всяка тренировка ни наблюдава и безспорно ни подкрепя много както в тренировъчния процес, така и по време на мачовете. Кольо Христов по време на мачове използва най-вече бързината ми, като ми казва да стоя до последните защитници.
- Таран ли си или по скоро лек нападател?
- Зависи от мача. Има някои срещи в които трябва да помагам на хората от халфовата линия, а не само да стоя и да чакам да вкарам топката. Има положения в които топката ми идва на готово и аз само трябва да си сложа крака и да я вкарам. Не мога да преценя още, всичко зависи от конкретния мач.
- Кое твое качество смяташ да доразвиеш за в бъдеще?
- Играта с глава и техниката. По принцип всичко трябва да доразвивам, но тези две неща са ми по-слаби и трябва да работя най-вече върху тях. Мисля за тези две неща да тренирам както по време, така и след тренировки.
- Как гледаш на учението?
- За мен винаги учението е било на заден план. По принцип във футбола няма нищо сигурно и не се зная дали от теб ще стане нещо и трябва да имаш нещо зад гърба си. Въпреки това не гледам толкова много на учението и може да се каже, че гледам да отбия номера както аз, така и моите съотборници.
- Това не е много хубаво, което го казваш. Тогава този интелект как го развиваш?
- В интернет, с компютъра, четене на книги. Това, че не обръщам чак толкова внимание на учението не означава, че не уча. Правя го по-малко и по-повърхностно.
- Смяташ ли се за привилегирован като спортист?
- Според мен да. Не мога да го кажа само аз, трябва и другите около мен да го забележат и да дадат своето мнение. Според мен може да се каже, че съм привилегирован.
- Амбициите ти за по-нататък?
- Още от малък си мечтая да играя в голям клубен европейски отбор. Мечтата ми винаги е била да играя в отбора на Милан. Фен съм на "росонерите" от 2003 година и винаги си мечтая колкото се може все повече да давам от себе си. Единствената ми мечта като порасна е да играя в голям отбор, но това само бъдещето ще го покаже.
- Вярваш ли, че един ден Берое поне малко може да се доближи до класата на Милан?
- Не знам. Всичко зависи от футболистите, които ще играят в Берое. Сега започва да се разчита и на по-младите. Ако има такива играчи, които могат да направят такива постижения се надявам, че някой ден и за Берое ще се говори с уважение и с респект.
- Това зависи и от състезатели като теб. Вие сте бъдещето на шампионът от 1986 година...
- Да, ние сме бъдещето и ще даваме каквото си може от нас. Сега ще помагаме на по-малките от нас формации, а като пораснем и на мъжкият отбор. Ще играем колкото можем, пък ще видим какво ще стане.
- Чувстваш ли се като лидер на своя отбор или очакваш колектива да застава зад теб в отговорните моменти?
- По принцип ние сме колектив и всички сме едно цяло. Водач на отбора може да се каже на капитана, аз не съм капитан. Човекът, който трябва да поведе отбора това е нашият капитан. От мен единственото което се иска е да реализирам попадения и усилията на колектива зад мен. Всичките се подкрепяме и всички сме лидери на отбора.
- Как преживяваш загубите? Примерно последната от Нафтекс как я изживя?
- Това беше много тежко за мен, защото беше най-важният ни мач. Това бе вторият мач за шампионата и трябваше да го спечелим на всяка цена, за да може по-лесно да си осигурим класирането за републиканското. Беше ми много тежко, след мача не исках да говоря. По принцип губим по-рядко в този шампионат, това ни е втората загуба в последните може би 15 мача.
- Какви поуки си извади лично за себе си от така стеклите си обстоятелства и инкасираните голове?
- Не знам. Аз поуки не мога да си вадя, но всеки мач искам повече от себе си.
- Спортно-техническият щаб как прие резултата който инкасирахте?
- Г-н Митрев който ни води в този мач ни каза, че е доволен от играта. Имаше някои грешки и неща които трябва да се доизгладят в отбора. Има още какво да се желае от нас. Сигурно не са много доволни, защото резултата сам говори за себе си – три гола на чужд терен.
- Съдиите повлияха ли на този мач или вината си е изцяло във вас?
- Не можем да обвиним никой – нито съдии, нито треньор, нито никой. Вината си е в нас. Допуснахме грешки, противниковият отбор се възползва от тях и вкара три гола. Съдиите свиреха това което виждат и не подкрепяха отбора на Нафтекс.
- Случвало ли ти се е да си изпуснеш нервите по време на футболна среща?
- Да. Не вярвам да има играч който да не си е изпускал нервите. Особено в този мач с Нафтекс през второто полувреме няколко пъти си изпуснах нервите. Самият резултат ме изнерви, а освен това и противниковият отбор игра много грубо. Особено 2-3 момчета много грубо играха срещу мен и така да се кажем се мразим. Имам мачове, в които съм си изкарвал картони за груби влизания, имам и мач в който съм посягал на играч. Това се случа рядко при мен.
- Има ли интерес към мачовете на юношеските формации като цяло?
- Винаги има хора на които са им интересни нашите мачове, особено на нашият отбор. На почти всеки мач има доста хора, особено срещу преките ни съперници за републиканското. Срещу по-слабите ни съперници зрителите са по малко. Но като цяло най-много 100-150 човека са ни наблюдавали.
- Какво мислиш за другите отбори от града – Локомотив и Траяна?
- Безспорно Берое е най-добрият отбор на Стара Загора. Играли сме срещу всичките отбори и сме ги побеждавали. Те нямат обстоятелства и треньори, които имаме ние и са доста по-слаби от нашата формация. Ще видим какво ще стане в бъдеще, защото много момчета от Локомотив и Траяна идват при нас и обратно.
- Има ли движение на момчета между отборите в града?
- Има от Траяна към нас и обратно. Някои по-силни момчета от Траяна идват тук да изпробват качествата си в по-силен отбор и обратното.
- Представителният отбор на Берое ще се завърне ли в "А" група като сериозен фактор?
- Надявам се. Пожелавам на играчите на Берое да направят каквото могат, да дадат всичко от себе си за да може отбора да се завърне в "А" група и отново да е един от силните отбори. Берое има възможност да играе срещу силните отбори и да се представя добре. Пожелавам им да се върнат, да правят добри мачове и при възможност да вземат медал.
- В края пожелая нещо на себе си, съотборниците си и на слушателите на радио Beroe Onlne?
- На себе си искам да пожелая повече голове, по-добра игра и за в бъдеще да се реализирам като голям играч. На своите съотборници мога да пожелая същото. Надявам се като отбор да се издигнем по нагоре. На всеки мой съотборник пожелавам да играе по добре, да го забележат. На слушателите на радио Beroe Online пожелавам здраве, щастие, късмет и кой каквото си пожелае да му се сбъдне.