Разговаряме с волейболния национал Светослав Гоцев в разгара на пандемията от коронавирус и дни, след като воденият от Пламен Константинов отбор на Локомотив Новосибирск бе обявен за шампион на Русия. С Урал пък централният ни блокировач финишира на 12-о място след 5 победи, 14 поражения и актив от 20 точки. Ето какво сподели Гоцев за читателите на "Меридиан Мач".
- Къде те откриваме, Светльо?
- Вкъщи съм, в София. Буквално се прибрах преди дни с последния възможен полет от Москва. Стоя си у дома, все още съм в двуседмична карантина. Не съм се виждал с никой, дори с нашите. Чакам да мине този задължителен период на изолация, за да се видя с най-близките си хора. И така... Чета, слушам музика и почивам след сезона в Русия.
- Каква е разликата в мерките, които се взимат в Русия и тук относно борбата срещу COVID-19?
- По мое мнение у нас много по-рано се взеха мерки и се реагира на ситуацията. В Русия до 25-26 март всичко беше отворено, нямаше никакви ограничения. Шопинг центрове и ресторанти работеха. Единствената забрана бе за публика на мачовете. След това първенствата временно спряха и накрая, когато се вдигна броят на заразените и болните, прекратиха волейболния шампионат. Обявиха Локомотив за шампион и се наложи да се приберем преждевременно.
- Ще доведат ли тези мерки до желания резултат?
- Затворихме по-отрано всичко, даже можеше и по-рано да е, за да се избегне въобще разпространението на заразата или да се сведе до минимум броят на заразените, но с оглед на случващото се в останалите държави, България реагира доста навреме.
- Как се прие в Русия прекратяването на първенството?
- Те самите до последно искаха да се играе. Но практиката в цял свят бе такава и спортът просто спря. Руската федерация прецени, че има опасност за здравето на играчи, треньори и всички, които са близо до отборите. Не е приятно да не изиграеш всичките мачове, но при тези обстоятелства това бе правилното решение. Надявам се всичко да отмине скоро.
- Успя ли да говориш с Пламен Константинов?
- Да, чухме се. Бяхме още в режим на изчакване какво ще стане. Питах го дали знае нещо повече, как ще се развият нещата и как ще се процедира. Исках да организирам прибирането си, бях притеснен дали няма да затворят летища и границите. За Локомотив също бе неприятно, че прекратиха първенството и не успяха да играят във Финалната шестица. Но те спечелиха безапелационно редовния сезон и с право, при така стеклите се обстоятелства, им дадоха първото място и титлата.
- Как ще се промени спортът? Какви поуки трябва да извадим от тази криза?
- Тя не касае само спорта. Става въпрос за по-мащабен и по-глобален проблем. Спортът ще е само една от нишите, които ще се променят. Видя се, че светът не е подготвен за подобно нещо. Аз лично си давам сметка за някакви елементарни неща, които преди си приемал за даденост - едно ръкостискане, прегръдка, разходка в парка... Тези неща сега са много по-ценни. Върху това трябва да се замислим - че всичко хубаво, което имаме, един ден може да се изпари. Трябва да го оценяваме, да се радваме на момента и да не сме неблагодарни. Един от пътищата към щастието е това - да си благодарен за това, което имаш, това което си направил. Да се стремиш за още? Да, разбира се, но не на всяка цена. Сега, когато ни отнеха свободното излизане и социалните контакти, осъзнаваме, че това, което ни се е струвало на пръв поглед елементарно, е било много по-скъпо.
- Имаш ли яснота вече къде ще продължиш кариерата си?
- Все още не, тъй като много от отборите и въобще първенствата са на изчакване. Според ситуацията с вируса ще се определят бюджети и спонсори. Аз си мисля, че много първенства ще залагат на местни кадри, без да взимат чужденци. Все още не съм подписал, очаквам оферти. Ще решавам според ситуацията, опитвайки да избера най-добрата оферта за мен в този момент.
- Силвано Пранди може да остане начело на националния отбор. Би ли бил доволен от подобна развръзка?
- Видяхме, че с Пранди отборът върви добре. Даде шанс на много играчи, които при други обстоятелства не биха получили тази възможност. Много е важно, че имаме такъв треньор, който безпристрастно гледа кое е най-доброто за отбора. Избира най-подготвените и най-добрите играчи, които могат да свършат максимална работа в дадения момент. Това е правилният подход. Независимо дали ще е той или някой друг, всеки трябва да са придържа към тази идея. Да гоним успехи с волейболистите, които имаме.
- Какво искаш да постигнете заедно?
- Това, което исках, ни се изплъзна два пъти. Единият път бяхме доста по-близо и болеше много повече. Става дума за олимпийската квалификация във Варна. Водихме на Бразилия с 2:0 и имахме мачбол... Тогава наистина за един миг усетихме, че вече сме на олимпиада... Виждах потенциала и желанието на всички. Ако се бяхме класирали за Токио, щяхме да сме приятна изненада за много хора, сигурен съм. Но, уви срещу Бразилия никога не е лесно. Бяхме на една точка и не стана. Вече гледаме към следващата цел.
- За финал: какво би искал да кажеш на нашите читатели в тези трудни дни?
- За никой не е приятно да си изгуби работата, да си стои вкъщи и да няма контакти, но ситуацията го изисква и това просто е едно изпитание за всички. За България, за света, за всички хора... Трябва да издържим. Както едно време са призовавали нашите прадядовци да ходят на фронта и да се бият със сърби, гърци, румънци, сега това е една своеобразна война за нас. Правителството ни призовава да си стоим у дома и ние трябва да го изпълняваме. Надявам се много хора да си останат вкъщи, за да отшуми пандемията по-бързо. На хората не е приятно да са между четири стени, на мен - също, но когато го изисква ситуацията, указанията трябва да се следват. Това е най-важното. Да избегнем повече жертви, а що се отнася до икономиката, вярвам, че тя ще се възстанови и парите ще се върнат. Икономиката се прави с хора и те трябва да се опазят. Всичко друго ще си дойде на мястото. Въпрос на оцеляване е! Много хора няма да имат шанс да преборят вируса и това трябва да е на първи план, а не парите.
