На 22 февруари (сряда) в „Арена Армеец” ще се играе един от най-интересните сблъсъци в родната Суперлига при мъжете, като Левски домакинства на ЦСКА.
Вечното дерби привлича огромен интерес, като това е поводът едни от най-големите легенди на българския волейбол – Димитър Златанов и Христо Илиев да говорят за мача.
Златанов бе определен за волейболист номер 1 на страната ни за миналия. Той е и единственият българин, приет във волейболната „Зала на славата” в Холиоук (САЩ). Илиев пък бе на два пъти треньор на националния отбор, работил е дълго и като ръководител.
Златанов е един от символите на ЦСКА в този клуб са преминали над 20 години от живота му. Същото се отнася и за Илиев, който пък 20 г. носи екипа на „Левски”. Златанов е 9 пъти шампион на България с „червените”, печели и Купата на Европейските шампиони през 1969 г. Илиев има една титла на България като състезател и няколко национални купи със „сините”. Засичат се на игрището още през 1969 г. и безброй пъти са били съперници. Златанов е роден на 9 ноември 1948 г., а Илиев – на 7 ноември 1951 г.
И двамата са високи по 196 см. Въпреки конкуренцията те стават първи приятели и в националния отбор делят една стая. След като прекратяват състезателните си кариери в различни периоди Златанов и Илиев са старши треньори на родните си клубове и ги извеждат до нови титли. Приятелството на легендите продължава до днес и често може да ги видите заедно на мач от вътрешното първенство или пък на националния отбор. Някогашните съперници ще бъдат и на голямото дерби между „Левски София” и ЦСКА на 22 февруари в „Арена Армеец”. Златанов и Илиев дадоха съвместно интервю за официалната страница на „Левски София”.
Спомняте ли си първата среща на игрището?
Христо Илиев: Да, през 1969 г. в зала „Сливница”. Това беше първата ми година в „Левски”. Това беше най-силната година на ЦСКА, тогава започна тяхната ера.
Димитър Златанов: Не помня първата ни среща, но действително от тази година започна нашата златна серия. 6 титли поред направихме тогава.
Имаше ли и тогава по-специален заряд в мачовете между „Левски” и ЦСКА?
Златанов: Винаги е имало заряд, как. Аз като дойдох в ЦСКА, тогавашният „Левски Спартак” беше много силен отбор с изявени състезатели – Симо Сръндев, Кирил Иванов, Сиси Александров, Ангел Ангелов, Живко Живков, Тошко Тодоров, Пепи Кръчмаров и други. Всичките бяха над 195 см високи, докато ние имахме и по-ниски. Осъзнахме, че единственият шанс, който имаме, е да заложим на бърза игра с повече комбинации и така да ги изненадаме.
Илиев: Е, с Митко Каров в отбора това беше лесно да се случи.
Златанов: Така е, но все пак положихме доста усилия. Всъщност първият ни голям успех беше финалът на първенството през 1968 г., тогава имаше финален турнир в
Кърждали. Бихме „Левски” с 3:2 и сложихме край на тяхната хегемония. След това историята се знае, но независимо от периодите, съперничеството винаги го е имало. Но, разбира се, имаше и странни неща. Не знам защо, но „Левски” можеха да бият всеки, но задължително падаха от „Арда” в Кърджали, докато ние нямахме никакъв проблем там.
Илиев: Е, как ще имате, като половината играчи в „Арда” бяха войници при вас?
Златанов: Ами, глупости. Един-двама максимум.
Илиев: Има нещо много важно – по онова време се пълнеха всички зали, в които играехме. Независимо дали е в Русе, Монтана, Кърджали, Перник или София. Но специално на мачовете „Левски” – ЦСКА винаги в залата идваха и футболните отбори. А феновете на практика бяха едни и същи, които подкрепяха дадения клуб и различните му отбори – по футбол, волейбол, баскетбол и т.н. Това беше много хубаво. Зала „Христо Ботев” се пълнеше докрай на нашите мачове, а ние играехме 4-5 пъти годишно.
Имаше ли между вас закачки преди мачовете?
Илиев: Като треньор, работил повече в българското първенство, съм виждал последните години и по-друг тип закачки – не спортни, а например кой каква кола кара, какво гадже има и откъде си е купил нови дънки, например. А при нас го имаше чисто спортното съревнование – да го хванеш на блок, да му направиш точка от сервис. Играехме с едни кожени топки „Артекс” и те много отскачаха. Двамата се конкурирахме по време на загрявка – да забиеш толкова силно в пода, че тя да се удари в тавана.
Златанов: Имаше закачки, но в рамките на нормалното. Хубавото нещо в националния отбор беше, че там забравяхме клубните си пристрастия и бяхме обединени от една обща цел.
Как станахте приятели?
Илиев: Злати го видях за първи път през 1968 г. На следващата година до последно бях в състава на младежкия национален отбор за европейското в Рига, но по обективни причини не успях да отида. Не си бях взел изпитите в техникума.
Златанов: Правилно! Учи, бе, ти – не искам.
Илиев: Злати е по-голям с 3 г. и няма какво да крия – аз исках да се конкурирам с него. Следях резултатите му, на тестовете, които ни правеха всяка година. Спомням си през 1972 г. при Тодор Симов направо чупехме рекорди. Митко Каров имаше феноменален отскок – стигна до 105 см. Аз постигнах 91 см, но и Злати направи толкова. Той стана най-добър нападател на европейското в Рига, аз пък – на европейското в Барселона. Техният тим стана втори, нашият – трети. Даже много често ни бъркаха имената. Даже и до днес има един охранител в популярен супермаркет, който всеки път като ме види ми казва „Здравейте, г-н Златанов”.
Златанов: Вярно е това, явно сме оставили трайна диря в българския волейбол. И можем да бъдем щастливи, че като спортисти сме донесли много хубави емоции на толкова хора. Спортните резултати са едната страна, но отношението на хората е най-хубавото и се помни.
Постоянно гледате мачове по залите заедно. Какво си коментирате?
Илиев: Обикновено сме критични, но се стараем и да сме обективни. Опитваме се да вникнем в тактиката на отборите, в това какво искат да ни представят. Някой път се спречкваме, особено ако има арбитър до нас.
Златанов: Критични сме, защото искаме да видим нещо в тези мачове. Волейболът не е само блъскане, това е спорт, в който трябва мисъл. Да имаш цел, да опиташ да надиграеш съперника. Много е важен и техническият арсенал, с който разполагат играчите. Не е достатъчно само да скачаш и да забиваш силно топката. В мача трябва да покажеш колко струваш като състезател.
Ще гледате ли на живо „Левски София” – ЦСКА на 22 февруари в „Арена Армеец”?
Илиев: Разбира се. Много голям плюс е, че този мач ще се играе в „Арена Армеец”. Това е крачка към повдигането на нивото и създаването на интерес сред феновете. „Арена Армеец” се обособи от 2012 г. досега като мястото, в което националният ни отбор играе. На европейското първенство цяла България се вълнуваше с мачовете там.
Златанов: „Левски София” и ЦСКА със сигурност ще предложат интрига, която да привлече зрителите. Важно е обаче и двата отбора да покажат високо ниво на волейбол, защото само като има изпълнители, ще има и зрители. Състезателите на двата отбора трябва да осъзнаят, че имат отговорност пред своите фенове.
Какви са вашите прогнози да резултата от предстоящото вечно дерби?
Илиев: 3:2 за „Левски София”.
Златанов: 3:2 за ЦСКА.
