Бившият капитан на националния отбор по волейбол Владимир Николов заяви, че е имал два тежки периода в живота си и най-много съжалява, че баща му не го е видял в пика на кариерата му.
"Два периода имам, в които ми беше наистина трудно. Единият е когато почина татко, през 2001 г. Тогава не бях достатъчно узрял. Когато се случи необратимото, човек никога не е готов. Това ми беше единият тежък период. Вторият беше през 2012 г., когато имах проблеми в работата, в цялата обстановка, в която се намирахме. Пренесох ги вкъщи. Това, което ми тежи още е, че баща ми не ме видя успял. Бях един от добрите в България, но няколко месеца, след като той почина, за първи път станах най-добър в Европа. И това със сигурност е нещо, което той би се радвал да види", заяви Николов в предаването "Тази неделя".
Той обясни, че никога не е наричал Матей Казийски "предател" и двамата с в нормални отношения. През 2012 г. посрещачът и треньорът Радостин Стойчев решиха да напуснат националния отбор заради неразбирателства с федерацията няколко месеца преди олимпийските игри в Лондон.
Николов реши сам да прекрати участието си във "Фермата", въпреки че в дуел победи друг участник Яни.
"Хипотетично можех и да спечеля формата. Трябваше на двубоите да бъда втори дуелист. От хората вътре в момента, никой не може да ме победи на алманаха и аз съм най-силният като физическа сила. На мен ми стига една игра за чиста сила, а не за издръжливост и умения, плюс алманаха, и това са повече точки от на другите участници. При евентуално стигане на финал, най-вероятно феновете на волейбола биха гласували за мен", очерта хипотетичен сценарии той и категорично заяви, че Яни не е бил по-слаб дуелист от него.