Бившият капитан на националния отбор по Волейбол Владо Николов говори пред Нова телевизия за момента, в който ще сложи край на кариерата си, и плановете си за бенефиса в София на 8 май.
Наистина ли си тръгваш? Къде отиваш?
- Търся отговора всеки ден. Спирам да играя волейбол не защото не ми се играе, а защото ми изтече времето. В крайна сметка всички знаем, че спортът е до време, а моето изтече.
Играеш от 27 години. Все още ли изпитваш удоволствие да излизаш пред публиката, или това вече става автоматизирано?
- Публиката е важна, тя бонус. Това се усеща в емоционални мачове като тези на европейското първенство. А иначе при мен адреналинът идва от желанието за победа. Аз имам нужда да побеждавам, обсебен съм от идеята да постигам резултат и спортът ми дава тази възможност. Дори когато играя с децата на "Не се сърди човече", не им пускам да ме бият.
Имаш три деца. Искаш ли да тръгнат по твоя път? А те самите искат ли го?
- Смятам, че всеки трябва да избере пътя си в живота и да е убеден, че това е неговият път. Ние се опитваме да подготвим децата си с възможно най-голям спектър от общи знания и способности, за да могат да направят най-точния избор за себе си. Засега и двамата се увличат от волейбола, тренират, справят се добре. Но професионалният спорт не е само талант или само физически способности, а най-вече една изключително скучна упорита работа и човек трябва да е убеден, че това е призванието му, ако иска да го прави.
Спомена, че времето ти е изтекло. А какво ще правиш сега?
- Колкото и банално да звучи - търся си работа. Имам ангажимент с младежкия национален отбор на България до края на европейското първенство в Пловдив през септември. След това не знам.
Кой е най-щастливият момент в кариерата ти?
- Допреди няколко години, когато бях успешен волейболист, около мен имаше страхотно голямо напрежение и радостта от постигането на някакъв резултат или спечелването на титла продължаваше точно 24 часа и след това започваше преследването на следващата цел. Нямах време да се зарадвам. Докато на европейското първенство миналата година имах страхотни моменти, най-вече от емоционална гледна точка, особено с тази невероятна публика, която ни подкрепяше през цялото време. Без да прозвучи високо-парно, но ние споделихме с всички българи нашите успехи и това е нещо, което ме накара да се почувствам наистина щастлив. Въпреки че не успяхме да постигнем изключителен спортен резултат, постигнахме човешки такъв. Успяхме за един момент да обединим всички хора, които се интересуват от спорт в България.
На 8 май в "Арена Армеец" е бенефисният мач "Моята игра". Поканил си много големи имена...
- Поканил съм хора, с които съм играл, хора, с които се познавам от световния волейболен елит. Отначало исках да са само хора, с които съм играл, но след това видях, че нямам живи набори (смее се), няма състезатели, от тези, с които съм започвал да играя, които все още са сред активните. Затова, за да има известна свежест и да е интересно на публиката, реших, че трябва да поканим хора, които все още играят. Все пак смитам, че акцентът трябва да е върху българския национален отбор, защото това е нашият отбор. Пък и това ще е единственият мач на националния отбор в България за цялото лято и феновете на волейбола ще имат възможност да го видят срещу един сборен отбор от звезди. Искаме да направим едно шоу и се надяваме да се получи добре.