Ваня Соколова зае поста старши треньор на волейболистките от „Бургас 2007” от края на месец август т.г. Бившата националка дойде от „Казанлък Волей”, където два сезона беше помощник-треньор. Освен че става старши треньор за пръв път, тя води и абсолютни дебютантки в родния волейболен елит. Бургас никога досега не е имал женски отбор на ниво „А” група в спорта от двете страни на мрежата.
От 3 месеца сте в Бургас. Какви са впечатленията Ви от града?
Добри са, но не мога да отговоря по-аргументирано, тъй като не ми остава много време да обикалям. Харесва ми, чист, устроен град. Улиците са в ремонт, но бързо се оправят. Неслучайно Бургас е заслужил признание като най-доброто място за живеене.
А волейболен град ли е?
Трудно ми е да отговоря, преди да съм натрупала достатъчно впечатления. Знаех, че баскетболът и хандбалът са на почит тук, а за волейбола ще видим. Все пак градът не е имал женски отбор в елита. Надявам се с нашия ентусиазъм да заразим хората и да напълним трибуните в зала „Младост” .
Добре ли сте устроена битово?
Нямам никакви забележки. Като бивша активна спортистка, не съм свикнала много на луксове. Обитавам квартира в комплекс „Зорница”. Нормална квартира. Близо е до залата, което за мен е много важно.
Колко време за размисъл Ви трябваше, за да приемете предложението да водите тима на „Бургас 2007”?
Не стана от днес за утре. Никой не ме е изнудвал веднага да дам отговор. Със спортния директор Георги Делчев имахме месец-два общуване, преди да приема. За мен това си е истинско предизвикателство. Първо, защото досега не съм била старши треньор и второ, защото Бургас не е имал досега отбор в женския волейболен елит на страната.
Сработихте ли се вече с екипа и с момичетата?
Не беше трудно. Георги Делчев е опитен специалист, с него се познаваме от две години по състезанията с девойките. С някои от момичетата съм работила, други познавам от мачовете срещу тях.
Има ли хляб в местните кадри?
Има хляб, ако са сериозни. Потенциалът го имат, остава да го доразвият. Ще израснат, ако са усърдни и съвестни в тренировъчния процес. Някои са ученички и студентки, налага им се да съвместяват ангажиментите. Много е важно как момичетата от собствената школа ще се развият, защото догодина на тях основно ще разчитаме. Тази година имаме няколко опитни волейболистки от други клубове, но другия сезон момичетата от Бургас ще са водещи фигури в състава.
Доволна ли сте от условията за подготовка?
Съобразяваме се с графика за ползване на зала „Младост”. Тренировъчният процес върви нормално като има добра организация и желание.
Досега не сте била старши треньор. Какво е усещането да си на кормилото?
Преди всичко голяма отговорност. Гласувано ми е доверие, което трябва да оправдая. Ще положа всички усилия, за да се справя и да оставя добри впечатления с работата си.
Какво ще изисквате най-много от своите състезателки?
Държа най-много на уважението една към друга, на поведение в името на добрия колектив. Няма ли колектив, няма отбор, няма игра, няма и резултати. Аз съм жена, но си признавам, че с жени по-трудно се работи. Една дума накриво и се получават настроения. Най-големият ми страх е, ако се разделят на групички. Засега не сме го допуснали. Ще бдя с повишено внимание и занапред да е така.
През последните два сезона бяхте помощник-треньор на „Казанлък Волей” и сте наясно с конкуренцията. Изминалите три кръга също хвърлиха яснота относно силите. Как виждате съотношението им?
Има два отбора, които се открояват над всички. Това са „Марица” и „Левски”. След тях поставям ЦСКА и „Казанлък Волей”, срещу които обаче ние не сме обречени и можем да измъкнем победи. Определено под нашето ниво са отборите на „Раковски” /Димитровград” и „Спартак” /Варна/. „Шумен” и „Славия” са горе-долу като нас, макар че „белите” са ми по-непознати.
Излиза, че реалната цел е петото място. Това ли иска ръководството?
Ръководството не ме е притиснало с конкретна цел, но смятам, че петото място ще бъде добре за отбор в ролята на новак. Ако се отвори възможност, ще атакуваме и по-предна позиция. Колкото по-напред, толкова по-добре.
Ще подхожда ли петото място на бюджета на клуба?
За бюджет не мога да говоря, не е моя работа. Но за кадровия потенциал, с който разполагаме – ще подхожда.
Ще разчитате ли и на младите от школата в мисията?
Да налагаме младите от школата е по-важно и от класирането. В първите мачове вече гласувах доверие на Полина Бойчева, Натали Тодорова и Теодора Язова, които изиграха цели геймове. И други ще пускам в определени моменти на сервис, посрещане, защита да се обиграват. Имаш ли женски отбор, трябва да имаш и школа, с която да го захранваш. Затова ще продължа да разчитам на младите.
Изходите от първите три срещи бяха предизвестени- загуби от фаворитите „Марица” и „Левски” и победа по ноти над „Раковски” /Димитровград/. Следващата триада изглежда по-лесна – гостуване на „Шумен”, домакинство на „Славия” и гостуване на „Спартак” /Варна/. Какъв е планът?
Не може да бъде друг, освен три победи. Съперниците са преодолими. А в следващите два мача с „Казанлък” и ЦСКА ще търсим поне една победа.
В Казанлък бяхте помощник-треньор, но се появявахте и в игра. Може ли това да се случи и в Бургас?
Няма как да се случи. В Казанлък ми се наложи да влизам да играя по принуда заради отсъствието на състезателки. В Бургас нямаме някакви фикс идеи, за да помагам на полето. Младите да си играят. Нека си знаем възможностите. Моето време е минало вече.
Времето е минало, но кой е мачът от активната Ви кариера, който не можете да забравите?
Два са. Единият с „Левски” в началото на 90-те години, когато бихме ЦСКА с 3:0. Запомнила съм го не толкова заради сладката победа, а заради факта, че преди този мач един месец изобщо не играхме волейбол. Тренирахме всичко друго, но не и волейбол. Основно карахме ски. Другият мач е победата с националния отбор в края на 90-те години над Русия с 3:0 в европейска квалификация в столичната зала „Христо Ботев”. Да биеш Русия и то по такъв категоричен начин не се случва често.
В Бургас имате възможност да следите и представянето на мъжкия волейболен „Нефтохимик 2010”, който се представя отлично в Суперлигата до момента. Виждате ли тима достоен за шампион?
Със сигурност. Отборът играе много добре. Момчетата имат шанс да станат първи и дано не го изпуснат. Смятам, че ще успеят, само контузии да няма.
Какви са приоритетите Ви в личен план?
Пак са свързани със спорта. Още от детството ми е така. Винаги съм била максималистка. От малка исках да побеждаваме всеки мач, да сме първи. Сега като треньор искам „Бургас 2007” да се утвърди в женския волейболен елит. Каквото зависи от мен, ще го направя това да стане.
Ваня Соколова: Жена съм, но признавам, че с жени се работи по-трудно
"Да налагаме младите от школата е по-важно и от класирането"
