Цецо Соколов: Медал от голям форум подхожда на България

Най-добрият български волейболист в момента - Цветан Соколов, се прибра в България. Диагоналът игра пет финала с Чивитанова, като последният бе миналата седмица в Казан за Шампионската лига. Въпреки че отстъпи на домакините от Зенит, 28-годишният национал бе избран за №1 на своя пост. Той говори пред "Тема Спорт" за изминалия сезон, контузията в лявото коляно, националния отбор и бъдещето си.

- Изкара доста дълъг и изтощителен сезон, как се чувстваш след неговия край?

- Честно казано, доста изтощен се чувствам. Дори себе си не мога да лъжа, уморен съм, но и доволен от целия сезон, който изиграхме. Стигнахме до пет финала, което не е никак малко. За жалост нито един спечелен. И това се случва обаче. Не е малко постижение да отидеш до финал, така че не бива да съм недоволен.

- Ти самият получи доста престижна награда след последния мач в Шампионската лига. Призът за най-добър диагонал може ли да служи като атестат за твоята работа през цялата година?

- Да, спечелих приза, но, честно казано, бих предпочел да спечелим титлата в Шампионската лига, отколкото тази лична награда. Разбира се, и това не е малко за мен. Това означава, че съм помогнал на отбора си да играе добре. Тази награда ме кара да тренирам все повече и повече, защото е стимул за мен.

- Бяхте доста близо до трофея, водехте с 11:7 в тайбрека. Какво не ви стигна?

- Да не забравяме срещу кого играем. Зенит Казан може би е най-добрият отбор в света в момента. Пречупихме се на посрещане. Техният сервис е много силно оръжие, натиснаха ни много и не успяхме да си отиграем първия и втория сервис. Оттам нещата тръгнаха зле, те бяха в подем и пред своята публика успяха да затворят мача.

- Игра с превързано коляно. Какво е състоянието ти и как издържа целия сезон?

- От два месеца почти не тренирам, играя само мачове. След мач имам почивка един ден, на следващия съм на фитнес и на третия пак съм на мач. Да кажем, че мачовете бяха моята тренировка. Имам тендинит на коляното, което е възпаление на сухожилието, калцификация. Налага се операция, която ще ме извади доста време от волейбола.

- Има ли друг вариант, или това е окончателно решение?

- Няма друг вариант. За мен няма друга опция, защото цяла година ме мъчи този проблем с коляното и в последните два месеца нямам тренировъчен процес, играя на обезболяващи. Това бе единственият вариант да играя. Ходих при трима специалисти в Италия и ми казаха, че ако искам да продължа да играя волейбол, трябва да се оперирам.

- Трудно се приема такава новина.

- Да, така е. От доста време чакам световното първенство и е трудно. Тепърва ще разбера колко време ще трае възстановяването, но самата операция е задължителна. Няма как да я избегна. Ако продължавам да играя така, има вероятност да направя голяма беля. 

- Кога предстои да се подложиш на операцията?

- В края на този месец или началото на другия. 

- При всеки организъм е индивидуално, но все пак - колко време ще продължи възстановяването?

- Срокът, който ми казаха, са 4 медицински месеца за възстановяване, което означава, че аз по-скоро няма как да вляза да играя в залата общо 6 месеца. Но все още нищо не се знае, тая надежди, че мога да се възстановя по-бързо. 

- Мечтата за световно все още не е изгаснала окончателно.

- Не мога да кажа. Всичко зависи от възстановяването. Не мога да кажа колко точно ще отнеме. Когато правих операция на рамото, ми казаха 9 месеца, а аз на осмия започнах да играя. Но пък направих тогава и скъсване на мускул, което ме върна още един месец назад. Трябва да се излекувам напълно, за да бъда пълноценен.

- Със сигурност на теб ти е трудно да свикнеш с такава новина. Но ударът е голям и за българския волейбол на прага на световното, прав ли съм?

- Не знам дали е така. Хората, които са повикани в националния отбор - Боян Йорданов, Николай Учиков, Велизар Чернокожев, са опитни, играли са много важни мачове и не мога да кажа дали моето отсъствие ще бъде голяма загуба. Не ми е приятно да правя нова операция и да пропусна такова голямо първенство. Все още не се знае, но на 90 процента е ясно.

- При всички положения националният отбор с Цветан Соколов изглежда по един начин, без него ще е по друг. Волейболист на твоето ниво, да си го признаем, нямаме друг.

- Това ти го казваш. Не мога да кажа дали отборът ще е по-слаб или силен. С мен има един стил, без мен сигурно ще е друг. Не мога да твърдя нещо, което не съм видял.

- Да не отписваме изцяло шансовете, така ли?

- Категорично. Дали аз ще съм вътре на терена или не, не бива да отписваме шансовете ни защото имаме много качествени волейболисти.

- Дори да не играеш, предполагам че ще си близо до отбора.

- Предстои ми да отида да се видя с всички момчета, да поговорим, така че, разбира се, че ще бъда.

- Да те върна на клубно ниво, какво е бъдещето ти, защото се появи информация, че оставаш за още три сезона в Чивитанова. Така ли е?

- Не мисля, че аз трябва да го коментирам това. Все още имам договор с клуба, така че те трябва да излязат със становище дали оставам или не. Подписах за две години плюс една, двете години изтекоха, но имам още една.

- Тоест, не си преподписал?

- И аз прочетох, че съм подписал за още три години, но не е вярно. Явно някои хора знаят по-добре от мен.

- Един малко по-страничен въпрос. Как ти се стори скандалът в Модена с Радостин Стойчев?

- Дори в един отбор да има проблеми с треньора, не може да се получава по този начин. Познавам Радо, знам какъв професионалист е и винаги дава максимума от себе си, искайки това и от играчите. Не мисля, че това е начинът състезателите да излизат пред камера да говорят така и да няма най-малко възможност да се защити. За мен това не е правилно. Не може да се говори така за един треньор, който е спечелил абсолютно всичко на клубно ниво. Но не съм бил там, не знам какво се е случило, само може да гадаем какво е било. Лично за мен това не е правилна постъпка.

- Не си спомням в който и да е друг спорт да е ставало подобно нещо.

- И аз не знам за подобна случка. Много ме изненада станалото. Предполагам, че и целият щаб на Модена, както и Радо са били изненадани. Но не сме в главите на играчите и само отстрани може да гледаме.

- Каква прогноза може да дадеш за Лигата на нациите и световното първенство?

- Много пъти сме показали, че можем да победим всяка една страна и да играем на високо ниво. Често сме тръгвали с голяма кошница, но не се е получавало. Сега не трябва да е така. Важно е играчите да се забавляват на терена. Трябва да играем освободено и по този начин ще покажем пълните си възможности. Ние сме отбор, който може да постигне нещо голямо и да зарадваме цяла България.

- Нещо голямо в нашето съзнание, говорейки за волейбол, е свързано с медал...

- Абсолютно. На нас един медал ни подхожда. България е много малка държава на фона на основните конкуренти, ние сме едно нищо. Но сме показали, че сме бойци, и се надявам тази година да го направим отново.

Хари Латифян, в-к "Тема спорт"