Тодор Алексиев: Намръщен съм почти винаги, не знам защо

Тодор Алексиев е един от най-опитните волейболисти в националния отбор. От тази година той вече официално е капитан на тима, след като Владо Николов вече не играе. Алексиев изпълняваше тази роля и на олимпиадата в Лондон в моментите, в които Владо не беше на игрището. 30-годишният волейболист на руския Газпром-Югра Сургут даде интервю за "7 дни спорт", преди отборът да тръгне за Франция, където бе първият мач на националите в тазгодишното издание на Световната лига.

- Не обичате да давате много интервюта. Каква е причината?
- Не че не обичам, просто много рядко давам интервюта. Няма някаква конкретна причина, просто съм си такъв.

- Винаги ли искате да побеждавате?
- Разбира се. Това е целта на занятието. Такава е целта в нашия спорт. При нас няма равенство, има победител и загубил. По-добре е да си победител, отколкото губещ.

- А какво си мислите, когато падате?
- Мисля си най-вече какво не съм направил достатъчно за отбора, така че да победи.

- Доста сте емоционален по време на мачове. Такъв ли сте и в живота?
- В живота не съм чак толкова емоционален. По време на мач просто обстановката е такава. Когато има емоция във всеки играч, когато има емоция в отбора като цяло, играта ни е по-добра.

- Доста сте намръщен по време на мач.
- Е, не, аз съм си намръщен почти винаги. Нямам представа защо. Такъв съм си по принцип.

- А какво ви кара да се усмихвате?
- Семейството ми. То ме прави напълно щастлив.

- Как се запознахте със съпругата си?
- С Ваня се запознахме в залата, както обикновено се случва. Тя беше волейболистка, аз също. Играехме в един и същ клуб и просто се харесахме.

- Имате две деца. На какво се опитвате да ги научите?
- Честно казано, не мога да ги уча на много поради простата причина, че сме дълго време разделени заради студа в Русия и ред други причини. Децата бяха малки, имах много дълги и тежки пътувания, нямаше как да ги взимам с мен. Бих искал да ги науча на дисциплината, която на мен ми е дал спортът, и да се отнасят с хората с нужното уважение.

- Семейството с вас в Русия ли е?
- Тази година не бяха. Пътуването до Русия е много дълго, а децата ми са твърде малки, но тази година ще сме заедно.

- Ще се оправят ли с руския?
- Искрено се надявам.

- А вие как се справяте?
- Мисля, че се справям добре.

- Как приемат руснаците българите в Русия?
- Хубавото е, че не ни приемат като чужденци. Приемат ни като руснаци и това помага много, защото руснаците са малко странни хора.

- Ако бяхте журналист, какъв е въпросът, който никога не бихте задали на един волейболист?
- Не знам, никога не съм се поставял на ваше място. Ние сме волейболисти, вие сте журналисти. Нашата работа е една, вашата е друга.

- Играли сте на доста места по света, къде ви харесва най-много?
- В Турция, определено. Там е най-хубаво за живеене. Иначе за волейбол в Русия е най-добре

- Вие сте от Пловдив. Липсва ли ви понякога родният град?
- Толкова години живях в София, че въобще не съм се замислял дали ми липсва. Липсва ми единствено защото не мога да виждам родителите си дълго време. Иначе самият град не ми липсва чак толкова много.

- Чувате ли се с тях преди мач?
- Много често се чувам с тях. Точно преди мач не, защото те ме оставят да се концентрирам преди и по време на срещите.

- Когато се чуете, какво ви казват?
- Пожелават ми успех, което е най-важното. Избягват да ме съветват. Няма нужда някой да ти поставя неща в главата, защото ние сме възрастни хора и играем от дълго време в доста добри клубове.

- Какво ще запомните завинаги от родителите си? На какво са ви научили?
- Научили са ме на много неща. Баща ми е бивш волейболист, майка ми е бивша баскетболистка. Тя игра до 40 години баскетбол, дано и аз имам нейната издръжливост. Баща ми ме е научил на много важни неща, които трябва да правя във волейбола, как да се държа, как да се отнасям към хората.

- Какъв е девизът ви в живота?
- Ще ви разочаровам, но честно казано, нямам девиз. Карам я ден за ден по-скоро.

- Близки ли сте със съотборника си в Газпром-Югра и националния тим Теодор Тодоров?
- Да. Не може да си в един отбор с даден човек три години и да не бъдеш близък с него. Просто няма да се получат нещата. Така че сме близки и се надявам това да продължи и занапред.

- Всъщност, как живеете двамата в Русия?
- Живеем поотделно, в различни апартаменти, в различни сгради, но сме на около 10 минути пеша един от друг и се виждаме всеки ден.

- Можете ли да определите три добри и три не дотам добри черти в характера на Теодор?
- Не бих се наел да определям качествата на даден човек. Ето такива въпроси не обичам. (Смее се.)

- С кого още от Газпром сте близък?
- С всички момчета имаме много добри отношения, излизаме на вечери заедно. В Сургут има българско заведение, в което гледаме волейбол, защото там освен ресторант е и спортен бар и има голям телевизор, на който предават мачове и ги гледаме заедно. Поддържаме доста добри отношения.

- Някога случвало ли ви се е да се напиете по руски?
- Не.

- Спортът не го позволява.
- Моята същност и съзнание не го позволяват.

- От сегашните момчета в националния отбор с кого сте най-близък?
- Много сме близки с Николай Николов. С всички по принцип съм в много добри отношения, най-близки сме с Виктор (б.р., Йосифов), Теодор (б.р., Тодоров), Ники Николов, който в момента се лекува и не е с нас сега.

- Какво е посланието ви към вашите фенове?
- Просто искам много да им благодаря, че ме подкрепят. Нищо друго.