Теодор Салпаров се връща в националния след тежка контузия. В "Арена Армеец" всички българи очакват да видят отново голямото сърце на отбора в битката за олимпийска виза. С либерото разговаряме сред боровете пред хотела на Димо Тонев "Св. Георги" в Боровец.
- Теди, какъв е зарядът с наближаването на това отговорно състезание?
- Още не е осъзнат. Това ще стане, когато влезем в залата, видим 12 хиляди по трибуните и чуем химна. В първия мач ще се появи и напрежението. И до първите 15 т. ще трябва да го излеем. Нормално. Цяла България очаква да се класираме на олимпиадата.
- Как се концентрираш преди важен старт?
- Аз обичам следобед да спя по час и половина преди втората тренировка. Тогава се чувствам винаги по-добре. Зареждам се.
- Радо Стойчев каза, че е нужно да овладее огромната ти енергия и жажда за успехи. Може би се притеснява да не прегориш?
- Трудно ще стане. Имам голям опит. Знам много добре какво трябва да направя и как да се държа. Може би Стойчев е искал да каже, че имам страшна мотивация да тренирам. Той повече се притеснява да не направим беля с някоя контузия. Имам желание да тренирам повече от другите. Нормално е, защото съм гладен за игра в националния отбор, тъй като отсъствах миналото лято. Травмата ми беше доста тежка. Близо 8 месеца. Ставаш като детенце. Първо се учиш да ходиш, да стъпваш, после да тичаш, да заздравиш мускула, да го върнеш като другия.
- Кое ти помогна най-много - семейството, твоят дух или медицинския екип?
- Нещата са свързани. Хубаво е, че прибегнах до операция в чужбина. Тя не беше и евтина и не всеки може да си позволи 10 000 евро. Останалите 80 процента зависят от теб.
- Може ли с вътрешното ни първенство да се поддържа форма за националния отбор?
- Много трудно. Толкова слабо първенство като последното в България никога не е имало. Това е реалността. Знаем и ЦСКА в каква криза е. Професионализмът почти го нямаше.
- Но имаше нещо друго, което държеше отбора?
- Имаше съвкупност от млади и стари, които се обединиха върху това да завършим по най-добрия начин. Поне в живота, като се видим след време да знаем, че сме с чисти души. Аз се радвам, че бях част от този колектив с такива мъже. И не съжалявам за нищо, горд съм, че съм играл с тях.
- Какво е твоето бъдеще?
- Много е тежко за моя пост да си намеря отбор навън. Ще се опитам. Ако покажа добри игри в националния, ще имам по-големи шансове. Пазарът се сви, кризата удари върху волейбола сериозно. Сега не искам да го мисля, а да се концентрирам върху квалификацията.
- Не смяташ ли, че е огромно бреме, това, което предстои на националния отбор. Класиране на всяка цена и пред родна публика.
- По-добре е да играем тук, със сигурност. Въпросът е, че никога не сме били домакини на такъв отговорен форум. Наистина не знаем как ще ни се отрази. Нека си сверим часовниците. Да видим как ще се държи публиката, ние. За мен това е един огромен плюс и изживяването ще е невероятно.
- Сигурно от скромност няма да кажеш, но липсата ти в национала се усети много. Ти как видя нещата отстрани миналия сезон?
- Нормално е да се усети, тъй като аз в последните 8 години съм част от този отбор. Имах късмета на 21 години да съм титуляр в националния и пътя, който Владо Иванов трябваше да извърви, аз вече съм го извървял. Постоянно се говореше за отсъствието ми, а това влияеше лошо на моя колега. Трябваше да му се каже едно "Браво"! Да се стимулира, за да се чувства по-комфортно. Той има качества да играе на високо ниво. Знам, че намеквате и за моята емоционалност. Аз като не играя с това себераздаване и моята игра е на минус. И дори като е така, скачам по вратовете и щипя. Поне другите да ги държа, защото от тях повече зависи, не толкова от мен. Ние сме такъв манталитет, че
като влезем в дупка, се увличаме по течението
- Чувстваш ли се лидер?
- Не. Чувствам се като човек, който помага с емоциите си на отбора.
- Стоев, Пранди, Стойчев. Какво научи от всеки?
- Сложен въпрос. Със Стойчев работя от 12 дни. Бяхме и в Динамо (Москва). Беше ми адски интересно да видя тренировъчния процес на Радо, защото успехите, които има с клуба, са нещо феноменално. Показват, че този човек наистина разбира много от волейбол. Следя неговото мислене. И виждам, че в нещата, които казва, има страшна логика. А малките неща правят големите в нашия спорт.
- Най-вълнувщия ти миг с националния?
- Медалите. Мачовете, на които се решава дали ще си на почетната стълбичка, защото разликата от трето до четвърто място е огромна. Надявам се и от олимпиада да вземем медал.
- Това реално ли е?
- Разбира се. Без да се изхвърляме. Много трудно постижимо е, но не и невъзможно. Винаги съм казвал, че мечтата ми е да играем финал на голям форум. Да изпитаме голямата тръпка от финала, където не сме били.
- Коя е тайната на добрия колектив? Имаме ли духа на сърбите?
- Историческите събития направиха сърбите по-борбени във всички спортове. Личи си само като видиш духа на Джокович. Станаха европейски шампиони, след като ги бихме три пъти тук. Няма го Гърбич, уж беше голямата драма, а те показаха, че няма незаменими хора. Нашият отбор също не е далеч от техния борбен дух и сме го показвали през годините. В колективния спорт е различно. Всеки е крива ракета на някъде (Смее се).
- За финал - кажи един виц?
- Дядо разгръща вестника. Попада на страницата с некролозите. Внучето го пита: "Дядо, какво правиш?". "Във Фейсбук съм", отговаря старецът.
