Капитанът на националния ни волейболен тим Пламен Константинов обмисляше възможността за отказване от националния отбор през лятото, но това така и не се случи, за радост на феновете, на треньора, а и на младите състезатели в националната ни формация. Все пак капитанът няма да бъде с отбора за първите мачове от Световната лига с Куба, които нашите играят в Хавана на 12 и 13 юни. Константинов се включи в „Мача на звездите”, но въпреки това не е възстановен все още, за да може да излезе срещу момчетата от Острова на свободата. Какво е състоянието на Пламен Константинов в момента, как вървят тренировките под ръководството на Силвано Пранди, какви са очакванията на капитана ни и какво е неговото бъдеще във волейбола, това са част от въпросите, отговорите на които можете да видите в следващите редове.
- Кажи най-напред какво е състоянието ти, това в момента като, че е най-актуалният въпрос?
- Неясно още напълно, но поне засега, горе-долу добре.
- Първите мачове от Световна лига…
- Не знам. Пранди ми каза, че е дал списъка за Куба без мен, защото има неяснота около това дали ще съм възстановен, дали ще съм в състояние да играя. Това го притеснява, но не сме обсъждали конкретно от там нататък. Ако мога, имам желание да съм в Куба.
- Какъв точно е основният ти проблем, появиха се различни информации?
- Всичко започва с рамото, но това е следствие от 25 години волейбол.
- Оперативна намеса налага ли се?
- Не засега. Дали са ми програма, която да следваме, евентуално тя може да помогне до някъде да се закрепят нещата, но трябва да се види и в действие дали ще стане или не.
- Свикнахте ли вече с новия треньор?
- Тепърва ще трябва да се свиква, защото всеки един треньор си има неговите изисквания. Който казва, че е свикнал за една седмица или за 15 дни – лъже. Това става трудно и за няколко месеца, едно лято да изкара, пак може да не се види крайният ефект, който треньорът иска. При всички положения ще му трябва повече време.
- Къде са разликите в работата на Пранди, повечето от по-младите особено са страшно впечатлени от случващото се?
- Никога не са работили с такива треньор и затова всичко им е ново. Освен,че са впечатлени, ще има и изисквания, които изискват търпение , повторения и повече време, за да могат да ги спазват игрово, а това не става за един ден или за един месец. Методиката на работа на Пранди е такава, каквато е почти във всички водещи клубове в Европа, нещо, което липсва в България. Най-големите промени не са технически и свързани с качествата на състезатели, най-голямата разлика е в организацията на игра, това, което искат големите треньори в Европа. Това са разликите, които правят големите отбори от всички добри или средни.
- От това, което виждаш в залата тези дни, в които сте заедно с по-младите състезатели, има ли някой, който да прави по-силно впечатление?
- Няма да отличавам никой, аз мисля, че всички се стараят. При добра работа няма какво да се притесняваме за бъдещето. Има момчета, които имат страхотни качества, така че всичко е въпрос на глава. Времето трябва да покаже дали ще могат да носят тежестта, което на тренировка е много лесно. Тези, които могат да носят отговорност и напрежение, те ще оцелеят, а това са много малък процент от тези, които имат качества за националния отбор. Това прави разликата между добрия състезател и шампиона, и е въпрос на манталитет.
- Група от 32-ма не е ли прекалено голяма?
- Голяма е, но постепенно ще бъде редуцирана, защото е трудно да се работи с толкова хора, но пък той иска, може би, да даде шанс на повече хора, да ги види и да ги съпостави и с другите.
- Не беше ли вариант това да се направи в Световната лига, както го правят някои отбори?
- Не можеш да картотекираш 32-ма в Световната лига. Той е картотекирал 19.
- Да, но там няма почти никакви изненади.
- Искаш да отстояващ някакви позиции все пак. Не говорим тотално да я обърнем на Спартакиада. Това, че в Световната лига ще се даде шанс на някои млади момчета, не означава, че тотално ще я захвърлим и няма да й обръщаме внимание. Те трябва да се тренират не само да играят, а да се подготвят и да носят напрежение. Затова Световната лига не трябва да се поставя като отписано състезание, напротив. С какъвто и да е състав, трябва да се излиза за победа.
- Какви са ни шансовете в тази тежка група?
- В общи линии разделение между трите отбора почти по равно.
- Следите ли какво правят съперниците?
- В общи линии – да, но и съперниците имат промени в съставите, не са постоянно с един и същи състав. Русия може да си го позволи най-много от всички, защото разполага с най-много като бройка равностойни състезатели, които са малко по.подготвени, защото играят в много силно първенство за разлика от нашите, които тепърва ще се сблъскват с голям волейбол в националния отбор, а в първенството изиграват по-малко качествени мачове и идват по-неподготвени дори и от нас. Куба е друга философия и друга школа, но пък там големият стимул е друг. Факт е, че те винаги имат много голяма бройка състезатели, независимо какво подмладяване правят постоянно имат качествени състезатели, така че Куба никога не е за подценяване.
- Каза, че Русия може да си го позволи, а ние можем ли да си позволим отсъствието на Смилен Мляков от националния отбор, например?
- Темата „Смилен Мляков” не съм искал да я коментирам, но след като се появиха определени коментари, включително и негови, ще кажа, че това директно удря по новия треньор. Буквално се използва клубната принадлежност, в случая, че излизаме от ЦСКА, за да се оправдаем пред света, че това е единствената причина, ние сме ужасно добри, но тъй като сме от ЦСКА не ни взимат, което са пълни измислици. Това си е решене на Силвано Пранди, той е преценил на кои да даде шанс и става въпрос за директно за потенциал, който той вижда в състезателите да играят за националния отбор. Темата „Смилен Мляков” няма какво да я обсъждаме, Силвано Пранди го познава много по-добре от 60% от отбора в момента, виждал го е много повече, включително и в италианското първенство, и тази година в Ченстохова. Аз все пак не съм треньор и не искам да давам лично мнение, но ако го дам след тези коментари, които излязоха, би било остро.
- Как преодолявате езиковата бариера, някои говорят италиански?
- Тези, които говорят италиански, да, но те не са много. Имаме хора, които помагат, те говорят италиански много добре и с превода стават нещата, плюс това, постепенно като се говори на волейболен език, термините, чисто волейболните, не е нужно да говориш 20 езика, за са научиш 20 волейболни термина, дори и на италиански и да можеш да разбереш.
- Успява ли Пранди да се справи с нашата, българска действителност?
- Засега се справя добре, но пък и нашата българска действителност не се е проявила още в пълна сила. Всяко едно начало е розово, но когато започнем да си показваме рогата, тогава вече се разбира дали ще се намери пътя или не. Тотално няма да се промени нито едната, нито другата страна, но и двете трябва да направят крачки за приближаване.
- Къде са най-големите амбиции на отбора за тази година, очакват ни тежки състезания?
- Като значимост, първо е задължително да се класираме на Световното първенство. С тази квалификация и с отборите, които ще дойдат, имайки предвид и домакинството, без да подценяваме когото и да било, трябва да се класираме, защото това е ключово.
- Имате ли предпочитания за съперниците?
- И да имаме предпочитания, няма никакво значение, защото те ще се разпределят в зависимост от класирането. Ще мислим за тях когато вече са ясни. Европейското е в края на един четиримесечен цикъл, да се надяваме, че промените, които ще въведе и той вече ще започнат да се забелязват на самото Европейско. По-рано ще бъде трудно, ще има ефект, но ще има и доста объркване в началото в отбора, защото има нови изисквания и нови неща, които трябва да се спазват, а за това е нужно и време. Лигата може и да е колеблива, отборът да е на приливи и отливи, но може би в края на лятото ще се забележат първите позитивни ефекти от работата на треньора.
- Липсата на контроли преди тази Световна лига притеснява ли ви?
- Това си е решение на Пранди. Без да изказват негово мнение, това е моето виждане, че него в момента го интересува го как ще играем ние, а не как ще играе някой противник – не как ще играем срещу някой, а как ще бъдем подредени ние.
- Твоето бъдеще какво е?
- Неясно.
- Като състезател или… появиха се различни информации тези дни.
- Във всякакъв аспект неясно. Такава информация се е появявала и преди. Ако има нещо утвърдено, аз ще го кажа. След като нищо не казвам, значи няма на този етап.
- Кога трябва да вземеш някакво решение?
- Не е въпрос аз кога ще взема решение, то понякога е стечение на обстоятелствата, но … Аз не мога да взема някакво решение първо и от гледна точка на това, че трябва да разбера и здравословно как съм. Ако мога да играя волейбол още 30 години, ще играя, но не мога. Ако в един момент играта се превърне повече в наказание и тормоз отколкото в удоволствие от това, което правиш, тогава идва момент, в който не можеш да се бориш с неща, които вече не зависят от теб. Ти може да искаш много, но едно е какво искаш ти, друго какво ти разрешава тялото. Това съм казвал и на тези, които са ме търсили.
Пламен Константинов: Разликата между добрия състезател и шампиона е въпрос на манталитет
Капитанът на националния ни волейболен тим Пламен Константинов обмисляше възможността за отказване от националния отбор през лятото, но това така и не се случи, за радост на феновете, на треньора, а и на младите състезатели в националната ни формация. Все пак капитанът няма да бъде с отбора за първите мачове от Световната лига с Куба, които нашите играят в Хавана на 12 и 13 юни. Какво е състоянието на Пламен Константинов в момента, как вървят тренировките под ръководството на Силвано Пранди, какви са очакванията на капитана ни и какво е неговото бъдеще във волейбола, това са част от въпросите, отговорите на които можете да видите в следващите редове.
