Пламен Константинов е роден на 14 юни 1973 г. в София. Неговите родители Георги Константинов и Ева Дойчева също са били волейболни национали, брат му Юлиян Константинов е далеч от спорта, той е оперен певец.
Стартира кариерата си през 1985 г. в „Левски“, после у нас играе в „Славия“. От 1995-а е на гурбет, като е обличал екипите на 20 клуба в 8 държави. Шампион е на България, Гърция и Франция, стана трети с националния отбор на световното първенство през 2006 г. в Япония. Треньор на държавния ни тим е от пролетта на миналата година, като на европейското у нас през октомври изведе отбора до четвъртото място. Участвал на 2 олимпиади, 3 световни и 6 европейски първенства.
- За първи път сте треньор №1 на България – тази награда, която е признание за вас и за отбора, компенсира ли поне малко изпуснатото на европейското у нас?
- Такива награди са приятни, особено когато са за първи път. Винаги има хубаво усещане, но не бих заменил никаква подобна награда с всякакъв друг резултат, както сега на европейското. Резултатът има тежест и голямата разлика е, че можеше да е исторически.
- Позатихна ли болката от изпуснатия медал, че дори и титла?
- Вече е безмислено да дъвчем какво е можело да стане на европейското, то е в историята и трябва да гледаме напред. Бързо трябва да се пренастроим, защото в спорта е така – някои ситуации трябва се преживеят за една нощ, не за два месеца. Това е част от работата на спортистите. Изживял съм го на световното в Япония през 2006 г., когато трябваше да преживеем разочарованието от полуфинала с Полша и да спечелим медала. За това нещо трябва да се научиш бързо до контролираш такъв тип емоции, което не е лесно, особено за нашия манталитет.
- Сега като треньор лично вие преодоляхте ли го?
- Да, защото аз съм реалист, а не фантазьор. Не обичам изхвърлянията, особено преди състезания да се говори, че сме най-великите и непобедими. Защото когато картината на игрището е много различна от приказките, става несериозно. Затова опитвам да съм реалист и затова нашият отбор направи много добър резултат за потенциала си.
- Последно за европейското – виждали ли сте друг път българска публика, която да аплодира на крака отбор, който е загубил два мача подред и медал?
- Това е заслуга на момчетата. Когато публиката усеща един отбор, че не се е предал и играе докрай според възможностите си, ще го подкрепя. Това е доказателство и сигнал към спортистите ни, че когато оставят сърцето си на игрището, публиката ще ги подкрепя, независимо от резултата.
- Вече гледаме напред – предстои тежка олимпийска квалификация, която започва с лоши новини за контузии на волейболисти...
- Да, така е. Цветан Соколов ще дойде тук и ще видим в какво състояние е реално след операцията на рамото. Липсва му игрово време, има една спирачка, която не ти дава възможност да се отпуснеш на максимум. Мисля, че този период той още не го е отминал. По-реалното е да не играе в Берлин, въпреки че му казаха, че може да натоварва рамото. Заради стомашен проблем отпадна Станислав Петков, за Андрей Жеков също се знае. Сега Виктор Йосифов изкълчи глезен, но се надяваме да се оправи. Дано няма спукване на кост. Тодор Скримов е почуствал болка в коляното, където има хроничен проблем. Но и за него се надяваме да е на линия. За всички ще имам повече информация, като дойдат.
- А имате ли информация за съперниците?
- Доколкото знам отборът на Франция няма проблеми, повечето ми въпросителни са свързани с Русия. За Финландия няма да играят двама от досегашните им основни волейболисти.
- Реалистът какво говори у вас – имаме ли шанс за първото място и олимпийска квота, или поне да се класираме за последния турнир, като влезем в тройката?
- Имаме шансове, но са под 50 на 50, защото конкуренцията е убийствена. В такива турнири трябват и други неща - спортен шанс и късмет. Там е като тото - една две контузии могат да променят изцяло един отбор. Това важи за всички.
- Има ли според вас фаворит?
- С оглед на показаното би трябвало да е Франция. Досега са блестящи, но може би ще им натежат очакванията. На всеки отбор му се случва да има и лоши състезания, въпросът е сега ли ще бъде или следващата година. Но има отбори, които ще влязат със злоба в този турнир. Русия не може да надигне глава цяло лято, а е олимпийски шампион. Същото важи за Полша. Германците дойдоха на европейското у нас за медал и сега тези отбори ще търсят реванш.
- Ще търсите ли вие реализация на клубно ниво след квалификацията?
- Бих поел клубен отбор, ако проектът е смислен. Винаги има една въпросителна дали треньор на националния отбор трябва да бъде само в него, или да води и клуб. И двете страни имат плюсове и минуси. Както играчите обаче така и треньорите могат да губят ритъм, ако не са в залата и не водят мачове.
- Допускате ли да работите в български клуб?
- Ако не поема отбор в чужбина ще обсъдя с федерацията една моя идея - да обиколя всички клубове от елита и да остана по една седмица с тях. Да вляза с треньора в залата, да видя как работят, да обменим идеи. Може да е полезно.
- Не сте се задържали толкова много време в България - какво виждате в страната ни различно?
- Тук съм вече осем месеца, а това не ми се е случвало от 20 години. Има много банални неща, за които не искам да говоря. Но виждам апатия у хората и сякаш е загубен ентусиазмът, който имаше преди години. Виждам едно обезверяване и примирение в някаква степен.
- Срещате се кметове и ги уговаряте да помагат на спорта. Но това работа ли е на националния селекционер?
- Защо да не е? След време аз няма няма съм треньор на националния отбор, но тогава няма да имаме отбор, ако не се направи нещо.
- А не ви ли подтиква дремещият у вас политик?
- Има го и това нещо, но в случая не е свързано с политическия момент, въпреки че разговорът е с политически фигури. С определени аргументи и разговори мога да убедя някои хора да направят инвестиция в спорта, която да е смислена и да има и политически ефект за самите политици. Говорим за спорта като цяло и за социалния ефект за всеки град. Става въпрос и за оценката на хората към политиците, защото виждам на места, където нещо е направено, те го оценяват.
- Това което видяхте при обиколките прави ли ви оптимист?
- Има светлина, въпросът е да не са празни приказки и да не се лъжем. Проблемът на голяма част от политиците е, че не казват директно не. Да – ние ще помислим, дайте предложения, ще обсъдим. А това е индикация, че ще мислят в следващите 4-5 години. Като цяло съм умерен оптимист. Не съм заблуден, а това все пак е плюс.
