Бурна раздяла с националния тим по волейбол преживя Пламен Константинов. След скандала на Олимпиадата капитанът се отказа, но се върна в тима благодарение на среща с новия селекционер Силвано Пранди. 2009 г. засега не е от щастливите му години. Първо, загуби с Ираклис финала на Шампионската лига срещу Тренто на Матей Казийски. НДСВ го номинира за депутат, но партията претърпя крушение на изборите. За капак 36-годишният посрещач изхвръкна от националния тим за световните квалификации и европейския шампионат в Турция.. Пламен проговори за първи път пред "Стандарт", като не премълча нито една от болезнените теми.
- Пламене, къде се изгуби и какво прави, откакто те отстраниха от националния отбор?
- Бях за малко в Гърция, имах лична работа. В общи линии исках да се отделя за малко, да не се появявам и да не коментирам. Не беше удобният момент според мен. В крайна сметка момчетата имаха квалификация за световното първенство и не исках да предизвикваме излишни емоции.
- Преди седмица спомена, че имаш да казваш някои неща. За какво става дума и как преживя освобождаването от представителния тим?
- Много неща могат да се кажат, зависи кой какво го интересува. Специално за моето освобождаване: треньорът твърди, че било негово решение. Обяснението, което ми даде, аз лично не можах да разбера. Два дни преди да обяви решението си, той каза как едно от най-хубавите неща от мачовете с Русия е моето завръщане в игра. 48 часа по-късно ми обясни, че няма да съм готов за световните квалификации, което ми беше малко странно.
- Подозираш ли, че е бил оказан натиск върху Пранди?
- Само той знае. Едно е подозрение, друго са фактите. Самият Пранди спомена в следващите дни, че решението е негово и било за доброто на отбора. Не ми стана ясно защо! В смисъл, че не знаех как да го възприема.
-Аз ли съм злото за отбора
Не можах да му разбера позицията. Единственото нещо, което имах като цел, беше да завърша в националия отбор позитивно. Не съм имал каквито и да било претенции. Надявах се само на шанс. 12-те състезатели за европейското и световните квалификации не се заявяват един месец преди това. Дава се разширен състав. Целта е да се види дали си добре, дали можеш да помогнеш. Нищо не пречи да останеш и тренираш, пък после и евентуално да играеш. Мен ме поставиха пред свършен факт, вече бяха пуснали списъка, не е имало разговор или предизвестие.
- Кога всъщност разбра, че отпадаш от състава?
- Заедно с журналистите.
- Как се почувства в този момент?
- Разговор не е имало, защото не мисля, че има какво да се обясняваме. Казах на Пранди само: "Желая ти успех!", и темата приключи. Събрах си багажа и напуснах същия следобед
- Какво е твоето обяснение за случилото се?
- За какво ти е обяснение, след като те поставят пред свършен факт?! Плюс това при така стеклите се обстоятелства нямах намерение да търся обяснение от някого, защото разговорът щеше да е неприятен. В едно интервю Пранди каза, че ме уважава безкрайно като състезател, за което на мен въобще не ми пука. За мен е по-важно да ме уважават като човек. А начина, по който ме изгониха, не показва такова нещо.
- Каква ви беше предварителната уговорка със Силвано Пранди и според теб повлия ли на решението политическата ти авантюра, която попречи да помогнеш в първите мачове от Световната лига?
- Първо, през цялото време бях във Варна. В София отскочих за 4-5 дни. Не съм водил кампания, обикаляйки. Второ, още при първата ни среща в Атина аз го информирах, че има голяма вероятност да се явя на парламентарните избори. И ако той прецени, че това ще попречи на отбора, няма смисъл да ме включва въобще в състава. Отговорът беше следният: "Е, няма никакъв проблем, а и Световната лига не е турнир от първостепенно значение. Важни бяха европейското и световните квалификации. Въпреки това аз не съм искал от Пранди да не играя в Лигата. Единственото, което ме извади от мачовете, беше повторно разтежение, което получих на финала на Шампионската лига. Седмица преди мачовете с Куба направих изследване на ехограф. Докторът ми препоръча двайсетина дни почивка и след това постепенно да влизам в ритъм. След това отидох до Франция при проф. Дюпон, направихме резонанс и неговото становище беше същото. Не е нужна операция, а програма за възстановяване - повече почивка и работа във фитнеса. Това естествено беше съгласувано с федерацията. Нямаше нищо скрито-покрито.
- Смяташ ли, че Пранди е независим в избора си на играчи за националния отбор?
- Това е въпрос към него, не към мен. Не бих искал да спекулирам. Мога да говоря само за себе си. Единственото, което исках, беше да ми се даде шанс след 17 години в националния отбор да завърша кариерата си с нещо позитивно. Дори вариант беше да ми каже: "Искаме да дадем път на младите, изиграй квалификацията и се отказвай". Мисля, че това е отношение към човек, когото уважаваш.
- Каза, че се отказваш от националния отбор, твърд ли си?
Националният отбор приключи за мен.
- Твоят бивш съотборник Евгени Иванов - Пушката обяви, че още си афектиран от изборите и няма така лесно да си тръгнеш от националния отбор.
- Аз съм черна овца в очите на федерацията и то от доста години. За това пък никога не съм играл за тях. Правил съм го за фланелката, за България, за хората. Никога не съм казвал "не" на националния отбор.
- Ако в бъдеще те повикат, какво ще кажеш?
- Аз бъдеще в националния отбор нямам. Особено по начина, по който се случиха нещата. Има хора, с които не искам да работя. Единият от тях е Пранди. С много неща съм правил компромиси, но с такъв тип отношение никога. Не съм обиден, не им се сърдя, но съм разочарован от някои хора. Има разлика.
- В какво се разминахте със Силвано Пранди?
- Винаги съм бил отзивчив. За съжаление, не можах да му покажа на игрището лицето, което той е искал да види. Може би, ако здравословно всичко беше окей, нещата щяха да се развият по друг начин. Аз бях категоричен, че след Олимпиадата в Китай ще се откажа. Но не исках след толкова години да приключа кариерата си със скандал. Това беше една от причините да остана и другата - да помогна.
- От федерацията обадиха ли ти се?
- Шегуваш ли се? Дори в сайта си не написаха, че вече не съм в националния отбор.
- Оттук нататък какво следва?
- Нещата са по-сложни, защото заради изборите отклоних някои оферти, които бяха интересни. Отборите не чакат. Бях поел ангажимент и не можех да заблуждавам никой от отборите. Сега официално съм освободен от националния тим под предлога, че не съм готов и съм контузен, нали! Дори тези, които ме искаха, биха се замислили. Защото те не знаят реално какво е положението.
- В България няма отбор, който би се отказал от твоите услуги. Може ли да се върнеш?
- Не, не. Сега съм в София. В края на седмицата ще отскоча до Гърция по лични дела, имам една опция да играя там, но е много неясна и не е за коментар.
- Възможно ли е да загърбиш волейбола и да се отдадеш на бизнеса?
- Да, и това съм го мислил, напълно е възможно да премина към бизнеса.
- Това ли е най-кофтият момент в кариерата ти?
- Е, имал съм и хубави, и лоши моменти. Не съжалявам за нищо. Има толкова неща, които ще ги помня цял живот. Жалкото е, че всичко, което не носи дивиденти и реклама на определени хора, според тях трябва да бъде изтрито, за да не пречи. Това са комплексари, но са г-н Никой в този спорт.
- Не си дребнав, ако утре се видиш с Пранди или някой от федерацията на улицата, ще поздравиш ли?
- Разбира се. Аз съм над тия неща!
Пламен Константинов: Никога няма да работя с Пранди
Бурна раздяла с националния тим по волейбол преживя Пламен Константинов. След скандала на Олимпиадата капитанът се отказа, но се върна в тима благодарение на среща с новия селекционер Силвано Пранди. 2009 г. засега не е от щастливите му години. Първо, загуби с Ираклис финала на Шампионската лига срещу Тренто на Матей Казийски. НДСВ го номинира за депутат, но партията претърпя крушение на изборите. За капак 36-годишният посрещач изхвръкна от националния тим за световните квалификации и европейския шампионат в Турция.. Пламен проговори за първи път пред "Стандарт", като не премълча нито една от болезнените теми.
