Петър Дочев: Петото място на Европейското е успех, момичетата показаха невероятен характер

- Европейското първенство и Балканиадата са състезания от различен ранг, които не могат да бъдат съпоставяни. Самото наше участие на „Евро 2014“ бе успех, защото за последните 15 години България има само едно участие на европейски финали - през 2012 година, когато отборът се класира на предпоследното, 11-о място. 

- Имахме ли реални шансове за медали, с оглед на голямата конкуренция?

- Поради традиционното ни отсъствие от финалите на големите форуми, ние сме на незавидното 17-о място в европейската ранглиста и на 24-то в световната. 10 от 12-те финалиста на „Евро 2014“ бяха с по-предно класиране в ранглистите. Би било твърде самонадеяно да очакваме медали при тези факти. Затова считам, че петото място за безспорен успех.   

-  От какво сте доволен и от какво недоволен?

-  Доволен съм от класирането и от невероятния характер, който момичетата показаха във втората фаза на първенството. Доволен съм от тяхното усърдие и лоялност. И най-вече от това, че за около три месеца успяхме да изградим боеспособен отбор със собствено лице. Това не може да не ме радва. Не мога обаче да съм доволен от двата слаби мача в предварителната група - срещу Чехия и срещу Гърция.

- След първия мач с Чехия казахте, че националките са играли едва на 50% от възможностите си, липсвал им агресивен сервис и добра защита. На какво се дължи това, според Вас?

- Дължи се категорично на липсата на международен опит и на недостатъчното контролни срещи в подготвителния период. Всъщност, единствените ни международни мачове преди европейското първенство бяха на Балканиадата в Сърбия. 

-    И какво променихте срещу Чехия за втория мач?

-  Променихме три неща: неутрализирахме най-сериозната им състезателка, отборът игра на ръба на възможностите си и успя да излезе от тежката психологическа дупка, в която се намираше. Повярвайте, това е много трудно, когато става дума за толкова млади волейболистки без игрови опит. И не на последно място - стабилизирахме посрещането и играта в защита.  

- Нека се върнем на загубите от Сърбия и Гърция, които ни костваха класиране на полуфиналите.  Споделихте, че някои решения срещу Сърбия не бяха в наша полза, какво имахте предвид? И защо не успяхме да се противопоставим на силната сръбска блокада?

- Вижте, на силната сръбска блокада не успя да се противопостави нито един отбор. Сръбкините спечелиха европейската титла без нито една загуба. Те има великолепна селекция и разполагат с няколко ръстови състезателки. Може би тук е моментът да кажа, че отборът на България беше един от най-ниските ръстово на европейското първенство. Дори гъркините, които традиционно отстъпват като антропометрия, бяха по-високи от нас. 

-  Срещу Гърция изпуснахме да ги победим и да се класираме за финалната четворка, въпреки че направихме добър мач. На какво го отдавате това?

- Не съм много съгласен с тази оценка - срещу Гърция играхме под възможностите си, с катастрофален брак в посрещане. Дадохме 18 директни точки на този елемент. От там дойдоха всичките ни проблеми и неувереността в момичетата. 

- Споделихте, че срещу Русия и във втория мач срещу  Чехия главите на момичетата са били „чисти“ и най-накрая те са показали потенциала си. Кое им попречи да направят това срещу Гърция и Сърбия?

- На първо място липсата на опит - може да ви прозвучи невероятно, но някои момичета от основния състав не бяха пътували със самолет преди това европейско първенство.  Нали си представяте как са се чувствали в първите мачове? Победихме Холандия в първия мач и някои решиха, че финалната четворка им е вързана в кърпа. Същевременно Чехия игра трагично в първия си мач срещу Гърция. Предупредих нашите момичета, че чехкините са много опасен съперник, традиционно неудобен за всички български отбори. И тук отново се връщаме на липсата на опит - никога не бяхме срещали отбор със стил като чешкия - с агресивен сервис и игра с минимум грешки.

-  Доволен ли сте от двете талантливи млади волейболистки на „Казанлък Волей – Багира“ – посрещачката Йоана Николова и центърът Елица Баракова, на които Вие сте наставник и в тима на „розите“?

- Доволен съм от тяхното старание. Самият факт, че се пребориха за място сред 12-те говори достатъчно. Мисля, че и двете израстнаха в конкурентната среда. 

- Г-н Дочев, стана вече дума  за клубния Ви отбор „Казанлък Волей – Багира“, който ще водите втора поредна година. С какви амбиции стартирате лятната подготовка?

- Разбира се, че имаме амбиции, но първото и най-важно нещо е селекцията. Знаете, например, че миналата година практически играхме без разпределител. Работим усилено по селекцията. 

- Добре, кажете ни нещо за селекцията.  Знае се само, че Кристин Колчагова и Виолина Николова остават и имат договори? 

- Имам много какво да кажа, но предпочитам да не бием тъпана толкова рано. Предстои ни лагер на Белмекен и преди него ще обявя новите имена. Сега мога само да кажа, че новите попълнения не са никак малко. Иначе нашите целите са високи, въпреки че практически ще правим чисто нов отбор. Най-важното е „Казанлък Волей – Багира“ да има облик, да играе умно и красиво и да радва нашата невероятна и вярна публика.

-  Срещате пълното разбиране и подкрепа от клубното ръководство в лицето на Васил Аргиров и Деко Григоров, те какви цели са Ви поставили за новия сезон?

- Оценявам тяхната подкрепа и им благодаря. Разбира се, задачата, която ми е поставена, е да играем финал. Това е очаквано, с оглед на условията на работа, които имаме. Но все пак предпочитам да не слагам каруцата пред коня, защото нямам  никаква представа с какво ще разполагат останалите отбори.

- Какво искате още да подобрите в клубната школа, още повече че и Вашата помощничка в екипа – Ваня Соколова, също  е ангажирана с подрастващите?

- В Казанлък се работи много успешно с младите. Волейболната ни школата се разраства и без преувеличени мога да кажа, че волейболът вече е спорт №1 в града. За това работят всички - треньорите, ръководството и родителите, които ни гласуват своето доверие и сами водят децата си в залата.