Националният отбор по волейбол на България за младежи до 20 години завърши на осмо място в крайното класиране на Европейското първенство, което се проведе в Пловдив и Варна. Селекционерът на младите ни волейболисти Владимир Николов заяви, това не са реалните възможности на младите ни национали, като те могат много повече от показаното в шампионата. Ето неговата оценка за предстовянето на отбора ни след края на шампионата.
Вашата оценка за представянето ни на Евроволейското първенство 2016?
Не показахме истинските си възможности. Направихме два различни етапа. В първите пет мача смятам, че играхме много добър волейбол, такъв за който работихме цялото лято. В последните два мача показахме липса на характер, липса на морално-волеви качества. Защото не направихме и половината от това, което можем и затова, което сме подготвени.
Състезател, който да поведе отбора ли липсва?
Лидер е човекът, който в тежки моменти не се притеснява да поеме отговорност, да каже: „дай топката на мен“. Ако трябва да говорим от спортно-техническа точка, в последните два мача посрещахме трагично. Ние нямаме нито един чист посрещач, нито един посрещач, който се чувства комфортно в задно поле на игрището. За съжаление, ако с Кирчо Котев не беше станало това което стана, проблемът, който му намериха в сърцето и това наложи неговото отсъствие, ние щяхме да играем следобеден мач (в четворката б.в). Макар, че може да звучи като празни приказки. Котев беше единственият натурален посрещач в тази генерация. При разпределителите Николай Манчев се справи отлично, когато имаше добро посрещане, но за съжаление цифрите показват, че във вчерашния мач имаме 13% посрещане. За любителите на волейбола, които не са запознати, ще кажа, че нормално процентът трябва да е над 40.
С какви чувства изпращате Европейското първенство?
Разочарован съм от тези два мача. Заради липсата на характер. Мога да разбера, че поляците са по-добри от нас. С една година са по-напред в развитието си. Това е „ок“. Но за мен не е „ок“ начина, по който изглеждаше нашия отбор в последните два дни от Европейското първенство.
Според Вас какво трябва се промени?
Да правим генерални изводи на базата на тези два мача не е коректно. Защото, ако бяхме успели в третия гейм срещу Украйна и бяхме победили, щяхме да играем мач във финалната четворка и нямаше да има драми. Нещото, което аз смятам, че е задължително, е да се изградят състезатели, които имат умения с две ръце отдолу, посрещане и защита. Масово в България се налагат състезатели, които са високи това е правилно, но тези, които са по-ниски, как да кажа - или не им се обръща достатъчно внимание, или стават така, че те се отказват, когато са най-необходими. Във всеки един от отборите има по един водещ посрещач. Един състезател който да дава стабилност на посрещането. И това не е само на това първенство, а и в световен мащаб. Това е едно от нещата, което аз ще предложа на събиране на треньорите, да се унифицира една програма за развиване на посрещането и за специфични тренировки с разпределителите.
Ще инициирате среща с треньорите на подрастващите?
Да. Смятам да подема инициатива и лично да организирам среща на треньорите в България. Специалистите, които имат интерес и които се занимават подрастващи. За да може да се дадат предложения, да се изслушат мнения и да се започне работа с посрещачи, либера и разпределители. Защото това поколение имаме късмет с двама много талантливи разпределители, но в посрещане нещата не стоят така. Надявам се да направим широка дискусия и това да даде ефект.
Трудна ли е треньорската професия?
Изключително трудна. Аз съм имал много мачове, като състезател на които не съм се изпотявал толкова, както сега като треньор, стоейки отвън. След тези четири месеца опит като треньор, сега разбирам и оценявам много повече треньорите. Оценявам много повече това, което са ми дали през различните години.
От тук нататък ще продължите ли с треньорство, или предпочитате мениджърската работа?
Преди няколко дни имахме разговор с няколко от момчетата. Говорихме си за характерите и как хората реагират, когато някой им каже „ти не можеш, нещо не ставаш…“. В момента се чувствам, може би по този начин. За мен това Европейско първенство е провал. За мен лично, не за отбора. Знам, че имам знания и разбиране за волейбола, които доста надхвърлят това класиране. Вътре в себе си, в момента съм мотивиран да докажа, че това което направихме не е реално, а е случайно. Дали ще ми бъде дадена възможност, дали ще ми бъде гласувано доверие за национален отбор – не знам. Това е нещо, което не зависи от мен. Ще помагам със сигурност на Петър Шопов в Левски под някаква форма. Но ако трябва да обобщя, да го кажа в резюме - реално смятам, че знам доста повече от волейбола от постигнатото на Европейското. Времето ще покаже как ще се развият нещата от тук нататък.
