На 42 години Ивайло Стефанов продължава да бъде сред най-добрите в мъжкото волейболно първенство на България. Лидерът на ЦСКА започва кариерата си в Левски, като става шампион през 1996 година, но напуска скандално. Тогава той завежда 2 дела срещу „сините" - за неизплатени заплати и неправомерно уволнение, които печели. За кариерата на Стефанов може да се напише книга. Роденият на 19 юли 1973 година бивш национал е участвал на шест световни първенства, като става шампион за младежи през 1991 г. в Кайро. Освен в Левски е играл в гръцкия Олимпиакос, бразилския Сао Пауло, австрийския Донаукрафт Виена, турските Арчелик Истанбул, Халкбанк Анкара и полския Ястжембски Вигел. Избран е за волейболиcт номер едно на България за 1998 г. Отказва се през 2006 г., но през 2009-а се завръща и оттогава играе за ЦСКА. Ивайло ще навърши 43 години това лято, но все още гори на игрището. Със Стефанов разговаряме за състоянието на българския волейбол, ден след като ЦСКА и Левски отпаднаха от турнира за Купата на България.
Ивайло, не е ли странно, че волейболни колоси като Левски и ЦСКА се намират в това положение?
- Такава е реалността. ЦСКА за втора поредна година отпада в тази фаза на Купата. Левски пък по всяка вероятност ще играе плейаут за оставане в елита. Ние също сме в тежко положение. Но това е в резултат на финансовите възможности.
Само средствата ли са проблемът на българския волейбол?
- В цял свят спортът е свързан с пари. Добри отбори се създават с пари.
На фона на всичко това обаче националният ни отбор се представя добре.
- Националният отбор е съставен от състезатели, които са се изградили в България. Що се отнася до представянето ни – винаги сме били на ниво между четвърто и осмо място. Такива са ни възможностите.
Ще има ли кой да попълни този отбор след време при това слабо вътрешно първенство?
- Попълнения за националния отбор винаги ще има. Може да се каже, че българинът има някакъв волейболен ген. Появяват се по няколко момчета, които имат качествата да бъдат национални състезатели. Въпросът е, че трябва да се създаде конкуренция, с която да се борят, за да влязат в този национален отбор. А не да играят, само защото са близки на някого и защото са бутнати в този състав. Такива примери има много. За да има конкуренция, трябват хора с опит. Те също се привличат с условия. Защото, когато на Тошко Алексиев, например, вече спре да му се играе в чужбина, може да се върне в България и да завършиш кариерата си тук. Това ще вдигне моментално както нивото така и интереса към българския шампионат.
Клубовете не могат сами да създадат тези условия.
- Тук вече за почваме да говорим за държавна политика. Няма как да имаме ниво при положение, че в една зала тренират 6 отбора, като в същото време в нея се пускат свободно хора във фитнеса и т.н. Идеята с школите също не е толкова добра, тъй като там вече става въпрос за частни интереси, а не за професионален спорт. Представете си как едно дете тренира в дадена школа, където получава абсолютно всичко тренира на топло, има екипи... След това обаче идва време да премине в професионален клуб и отива в зала, където подготовката се води при 9 градуса. Как това дете ще се запали по спорта? Школите дават едно средно образование и до там! Така се създават еднодневки. Трябва държавата да направи инвестиция, за да има после хора, които да радват феновете и да ги карат да ходят на мачовете и да пълнят залите.