Иван Крачев е израснал в школата на ЦСКА и отлично знае какво е да браниш свещената емблема. Вече на 28 години, диагоналът с поразяваща лява ръка е бил част от клуба и в трудни, и в много позитивни моменти. Преди старта на новия сезон той сподели своите очаквания за предстоящата битка в Суперлигата пред официалния сайт на клуба.
- С какви амбиции започваш новия сезон в ЦСКА?
- Тръгнахме с пълни сили в подготовката, всичко върви по план. Контузиите са минимални, което е добре. Очакванията, естествено, са високи. Трябва да завършим на челно място.
- Как се чувстваш ти лично?
- Добре, тренирам на 100 процента. Готов съм, треньорът Попов може да разчита изцяло на мен.
- Ти си израснал в школата на ЦСКА, какво означава да започнеш пътя си тук?
- Това е велико чувство. Носиш една титла на гърдите си. Да тръгнеш от малък в клуба, после да получиш шанс да играеш при мъжете, това е невероятно. Натрупах голям опит около Ивайло Стефанов, Ники Иванов, Теодор Салпаров, Евгени Иванов-Пушката и още много други големи имена. Привилегия е да играеш за ЦСКА и да бъдеш истински цесекар, изграден от школата на клуба.
- Предвид на проблемите с контузията на Венци Георгиев, готов ли си да бъдеш лидер на отбора?
- Да, готов съм. И психически, и физически. Мисля, че Попов може да разчита на мен. Трябва да ми гласува повече доверие и съм сигурен, че ще го оправдая.
- Ти си левичар, дава ли това предимство?
- По-трудно е за съперника, защото левичарят е с "крива ръка", неудобен състезател. Може да очакваш топката да отиде навсякъде. Определянето на блока за десничар е стандартно, докато при нас е различно. Ние затрудняваме доста повече съперника. В същото време пък на разпределителя ни не му е по-лесно. Защото той трябва да се нагоди към теб, а останалите четирима, които са на полето, са с дясна ръка. Така че е доста интересно цялото това нещо.
- Миналата година излезе в чужбина, в А2 на Италия за няколко месеца. Как ти се стори?
- Знаете, че се прибрах след само два месеца, но не беше заради някакъв проблем, а защото жена ми бе бременна тогава и исках да се върна. Нивото в А2 е много високо от всяко естество. Имаме много да ги догонваме. Опитът за тези два месеца ми бе от голяма полза, видях неща, които ще мога да използвам занапред.
- Имаше ли предложения това лято за други отбори сега?
- Имах няколко оферти, но ги отказах, защото жена ми вече роди и детето е много малко, на 4 месеца. Ако направя добър сезон, догодина мога да се опитам отново.
- Изкара един сезон в Левски, защо се стигна до трансфера и съжаляваш ли, че отиде?
- Не, не съжалявам. Това бе плюс за мен, защото видях и там как се тренира. Владо Николов ми подаде ръка преди 3 години, защото предишния сезон не играх поради контузия. Състезател, който е почивал цяла година, е трудно да си намери отбор. Условията тогава бяха трудни, но той се съгласи да ме вземе и не съжалявам. Върнах си волейболния живот, защото не играх поради контузия една година. След това Попов разбра, че отново може да ми гласува доверие и се върнах у дома.
- Беше ли ти странно да излезеш срещу ЦСКА с екипа на Левски?
- Много ми беше странно, признавам си. Бях в Левски, но не се чувствах като в отбора на Левски. Трудно е да се опише. Помня, че мачът с ЦСКА беше във „Васил Симов", а цялата зала беше пълна с фенове на ЦСКА. Те крещяха и викаха, псуваха нас, а пееха за ЦСКА. Аз се чувствах така, все едно подкрепят мен. Много странно беше.
- Какво би им казал сега?
- Ще разчитаме доста на тях тази година. Може да звучи клише, но те наистина са седмият ни играч на полето. Без тях трудно ще се справим, в който и да е мач. Когато имаш подкрепа от толкова силна агитка, даваш 120 процента от себе си. Всеки се надхвърля и ще бъдат ключов фактор за нас. Надявам се да бъдат във всеки един мач с нас, както е било и досега.
- Бил си в ЦСКА и в тежки моменти, и в добро финансово положение. Как ти се струва сега клубът?
- Преди 5-6 години положението в ЦСКА наистина бе много тежко, но когато си на игрището това излиза от главата ти и даваш максимума. Няма значение дали си взел заплата или не, ние сме професионалисти и се хвърляш. Излизаш и играеш. Ние сме воини, играем за победа във всеки мач. Щом сме взели решение да сме в ЦСКА, всичко остава на заден план. Всеки от нас е имал предложение да отиде на друго място, но след като е останал, дава максимума. Сега, благодарение на нашия спонсор Мариан Колев, мисля че условията са ни много добри. Ние сме сред водещите клубове като бюджет и тежките години отминаха, вече са забравени.
- Има ли по-задължаващо чувство на отговорност сега, след като финансово клубът е стабилен?
- Разбира се, че има, но ние сме ЦСКА, няма значение дали с пари или не. На хората е трудно да се обясни как може да стоиш 30 месеца без заплата, но това е отборът, това е професията ни. За мен всеки професионалист трябва да подхожда по същия начин. Разбира се, всички играем за пари, трябва да се издържаме, но когато си тръгнал от ЦСКА, клубът ти е дал всичко, за да стигнеш до ниво мъже, отвътре ти идва да му върнеш това обратно. Ти си като един войник - казват ти какво да правиш и ти го правиш.
- Какви са реалните възможности на ЦСКА през новия сезон?
- Трудно е да кажа. Със сигурност всеки от отбора ще даде максимума от себе си, за да сме в тройката. Убеден съм, че ще го постигнем. Надявам се и да няма много контузии, макар те да са част от живота на професионалиста и да не бива да ни служат като оправдание.
