Камило Плачи: Подадох оставка в името на отбора

Бившият селекционер на волейболните национали Камило Плачи призна, че е подал оставка в името на отбора. Италианският специалист бе за кратко в България и пред камерата на TV7 разказа какви са причините за лошото представяне на тима през изминалото лято и има ли шанс да излезе от кризата. Плачи разкри дали съжалява за нещо и има ли шанс да поеме някой друг национален отбор.

- Дадохте ли си сметка защо се стигна до тези резултати – не само на световното, но и в Световна лига?

Не мога да говоря за световното първенство, защото тогава не бях до отбора. И затова не мога да дам категоричен отговор на въпроса защо се е стигнало до това 13-о място. Вероятно възстановяването на някои важни играчи не е било пълноценно. Ние започнахме Световната лига с много контузени състезатели, при това от водещите. Те се върнаха с травми от Германия и Русия и нямаше как да играят на най-доброто си ниво. Но за мен важно беше те да бъдат максимално подготвени за световното първенство. Например Светослав Гоцев и Теодор Тодоров изобщо не играха в Лигата. Виктор Йосифов, Цветан Соколов и Тодор Алексиев трябваше да лекуват контузии. Когато имаш толкова много важни играчи, които не са в добро състояние, много трудно може да победиш отбори като Русия, Сърбия или Съединените щати. Но това не ме притесняваше, защото бях наясно, че те няма да имат проблеми да са в оптимална форма за световното. След това обаче се случиха определени неща, неприятни за мен, затова и реших да си подам оставката. Направих го и в името на отбора, защото имаше достатъчно време за подготовка за Мондиала. И това беше.

- Имаше ли натиск върху вас, за да вземете това решение?

Когато започвахме Световната лига, бяхме наясно, че това ще бъде много труден турнир. Както вече казах, много волейболисти дойдоха със здравословни проблеми. Да загубиш в спорта е нещо нормално. Но не е нормално след две загуби медиите да кажат: Да се сменя треньорът. Или отборът е в криза. След 6 години работа в България познавах отлично отбора, медиите, обстановката. В тези години аз давах своите отговори на игрището, а не в медиите. Но когато ме атакуваха след тези две поражения срещу Съединените щати не ми хареса. Това внесе много несигурност в отбора, в моя щаб. От моя опит знам много добре, скоро ставам на 58 години, че когато има проблем, семейството се събира, за да го преодолее.

- Много интересно изказване беше направил преди години Андреа Дзордзи. Беше казал, че треньорът на националния отбор по волейбол на България винаги е поставен под страхотно напрежение. Съгласен ли сте?

Съгласен съм, но наполовина. Да си треньор на българския национален отбор е много престижно. Това е един от най-добрите тимове в света. А тази страна много обича волейбола. И всички очи са вперени в случващото се около този отбор. Така че в този смисъл, напрежение има. Но от друга страна, да няма напрежение ще означава да няма интерес. Но толкова много напрежение не е много здравословно. В България трябва да се разбере какви са реалните възможности на този отбор. И в тази връзка трябва да се оценят тези 4 последователни четвърти места. И да не се забравя, че този отбор игра без Матей Казийски, Владо Николов и Андрей Жеков и бе сред най-добрите в света. Но ако загубим фокуса на работа, ако загубим човечността помежду си, ако загубим колектива, много лесно се пада надолу. Както се случи в последните състезания.

- Пламен Константинов също скоро даде едно интервю, в което каза, че треньорът в България става заложник на играчите. Така ли е?

Пламен познава отлично този отбор, винаги е бил много близо до него. И винаги сме се уважавали много. И той е наясно, че в България има малко състезатели. Още по-малко, които са готови да играят на високо ниво. Затова трябва да се внимава за много неща - за възстановяването на тези волейболисти, за физическото им, за психическото им състояние, за мотивацията им.

- Съжалявате ли за нещо?

Нищо не се случва без причина. Напуснах отбора, въпреки че имах още 2 години договор. Но смятах, че е настъпил точният момент. Но това не е променило моето отношение към България. И винаги, когато имам възможност, идвам тук. Още повече - никога не казвай никога.

- Това ли беше правилното решение? Мислили ли сте по този въпрос?

Когато се взема такова важно решение, няма само една причина. В трудни моменти искам да чувствам две неща в хората около мен - доверие и спокойствие, за да можем да дочакаме по-добри времена. Ако един от тези два елемента липсва, това не е в помощ на отбора. И ако аз не съм в състояние да променя това състояние - просто напускам. Но за мен това беше акт на смелост. Както направи селекционерът на Сърбия Игор Колакович след едно много лошо световно първенство - излезе, каза: "Аз съм виновен и подаде оставка". Аз след една много тежка Световна лига поех отговорността и напуснах. Хората, които могат да носят отговорност, правят така. Хората, които не са в състояние да носят това бреме, обвиняват другите за своите неуспехи.

- Смятате ли, че започва ли тенденция към по-ниски резултати на българския отбор в следващите години?

Смятам, че българският отбор може да се справя много по-добре. Но треньорът на националния тим трябва да разполага със здрави състезатели. И тези играчи да са във форма. Защото всички тези момчета се връщат в националния отбор от Русия, Франция, Турция, Италия, Германия много изморени. И с много физически проблеми. Със състезатели в такова състояние се тренира много трудно. И ако не тренираш добре, играеш лошо. Ако играеш лошо - губиш.

- Имате ли вече оферта за работа? Къде ще продължите?

Получих оферти от две държави, за да поема националните им отбори. Както и две предложения да водя клубни тимове. Сега изчаквам декември или Нова година, за да реша дали да стана отново национален селекционер. Ако трябва да съм честен, тази работа ми харесва. И ако имам възможност да поема национален отбор, с който да има шанс за добри резултати, предпочитам да се заема с него.

- Кой е този отбор?

Засега не мога да говоря, защото има още трима или четири кандидатури за този пост. С други два национални отбора преговорите приключиха. Последният беше за Египет, но там финансовата оферта не беше добра, а същевременно договорът беше само за година. Затова отказах.

- А клубните кои бяха?

Клубните бяха за Бахрейн, Гърция и Италия. Но отказах и трите оферти.

- На какво ви научи България?

България ми показа света от един различен ъгъл. В Италия резултатът е важен. Заради което журналисти, фенове и клуб са с теб, когато побеждаваш. Връзката е професионална. В България връзката е емоционална. Като любовта. Има любов и омраза. И това ми даде страхотен опит и от човешка гледна точка. Тази любов, която феновете носеха в себе си към мен, ми беше много скъпа. Изживях наистина много емоции в България.