Чувствам се много свързан с България, влюбен съм в отбора! Тези думи изрече италианският треньор на българските национали Камило Плачи при завръщането на тима от олимпиадата в Лондон през миналото лято.
Там нашите изумиха света, защото заминаха като екскурзианти, а нахлуха в звездната четворка. Именно в Англия сякаш изгря звездата на Плачи, който от вечно втори до момента заслужи признанието да стане първи. И доказа, че е оправдал доверието на федерацията. Оттогава националният ни отбор постигна още едно четвърто място - в Световната лига, сега на европейското вече мирише на медал...
“Косата ми е бяла, но не и душата”, казва за себе си Плачи.
Той е родом от Южна Италия и неведнъж е казвал без фалш, че вече се чувства и наполовина българин. Камило се докосна до нашия волейбол през 2008 г. като помощник на своя сънародник Силвано Пранди. Остана на поста и при Радостин Стойчев, продължи и след неговото уволнение, като на игрите в Лондон отново бе втори в щаба на Найден Найденов. Но му дойде времето да поеме руля.
“Роден съм готов! Винаги!”, отговори Камило Плачи на чист български език на въпроса дали е готов да поеме националния на летището след олимпиадата.
Българи, които го познават по-отблизо, го определят като скромен и земен човек, контактен и отворен към всички хора. Независимо че е в големия волейбол от много години, не подминава да поздрави дори всеки портиер в която и да е зала. Готов е да се снима и с всеки фен, което му навлече и голяма беля.
В размирните месеци на битки преди и след олимпиадата запалянковци го “хванаха” в крачка и той позира с тях. Оказаха се противници на федерацията и се наложи Плачи да обяснява, че се е съгласил от добро чувство, а не е участвал в някаква завера. За тези години у нас той признава, че е усетил и удари под пояса, но е готов да прости на всеки.
Камило има две деца - син Луиджи и дъщеря Роберта. Съпругата му Лина идва често у нас, както и Роберта. Тя учи и играе волейбол, Луиджи е военен и по-рядко има възможност да сподели българската реалност на своя баща. Типично за италианците Камило държи много на семейството и е в непрекъсната връзка с всеки от тях. Знае във всеки момент кой къде е и с какво се занимава.
“Чувствам се много свързан и с българския народ - признава Плачи. - Обаче за пет години работа тук съм излизал само два пъти на разходка и винаги със семейството си.”
При една такава разходка стига до храм-паметника “Св. Александър Невски”, а продавачка на сувенири го разпознава. “Беше толкова мила, засипа мен и отбора с десетки комплименти, а накрая ми подари плакат на тима. Луиджи се впечатли много”, доверява Камило.
Всъщност е женен... втори път - за волейбола. Признава го и той самият, защото спортът заема почти цялото време от денонощието му.
Там нашите изумиха света, защото заминаха като екскурзианти, а нахлуха в звездната четворка. Именно в Англия сякаш изгря звездата на Плачи, който от вечно втори до момента заслужи признанието да стане първи. И доказа, че е оправдал доверието на федерацията. Оттогава националният ни отбор постигна още едно четвърто място - в Световната лига, сега на европейското вече мирише на медал...
“Косата ми е бяла, но не и душата”, казва за себе си Плачи.
Той е родом от Южна Италия и неведнъж е казвал без фалш, че вече се чувства и наполовина българин. Камило се докосна до нашия волейбол през 2008 г. като помощник на своя сънародник Силвано Пранди. Остана на поста и при Радостин Стойчев, продължи и след неговото уволнение, като на игрите в Лондон отново бе втори в щаба на Найден Найденов. Но му дойде времето да поеме руля.
“Роден съм готов! Винаги!”, отговори Камило Плачи на чист български език на въпроса дали е готов да поеме националния на летището след олимпиадата.
Българи, които го познават по-отблизо, го определят като скромен и земен човек, контактен и отворен към всички хора. Независимо че е в големия волейбол от много години, не подминава да поздрави дори всеки портиер в която и да е зала. Готов е да се снима и с всеки фен, което му навлече и голяма беля.
В размирните месеци на битки преди и след олимпиадата запалянковци го “хванаха” в крачка и той позира с тях. Оказаха се противници на федерацията и се наложи Плачи да обяснява, че се е съгласил от добро чувство, а не е участвал в някаква завера. За тези години у нас той признава, че е усетил и удари под пояса, но е готов да прости на всеки.
Камило има две деца - син Луиджи и дъщеря Роберта. Съпругата му Лина идва често у нас, както и Роберта. Тя учи и играе волейбол, Луиджи е военен и по-рядко има възможност да сподели българската реалност на своя баща. Типично за италианците Камило държи много на семейството и е в непрекъсната връзка с всеки от тях. Знае във всеки момент кой къде е и с какво се занимава.
“Чувствам се много свързан и с българския народ - признава Плачи. - Обаче за пет години работа тук съм излизал само два пъти на разходка и винаги със семейството си.”
При една такава разходка стига до храм-паметника “Св. Александър Невски”, а продавачка на сувенири го разпознава. “Беше толкова мила, засипа мен и отбора с десетки комплименти, а накрая ми подари плакат на тима. Луиджи се впечатли много”, доверява Камило.
Всъщност е женен... втори път - за волейбола. Признава го и той самият, защото спортът заема почти цялото време от денонощието му.
Плачи разкрива графика си: “Когато съм в България, постоянно се движа с националния отбор. Нека ви кажа как се развива един мой ден. Ставам около седем и половина, закусвам, подготвям сутрешната тренировка. Обядвам на крак и се захващам със следобедната. После сядам пред компютъра и работя до около три часа през нощта. И така всеки ден...”
Негов дом у нас е хотелът на легендата Борислав Кьосев в кв. “Дървеница”. Твърд алкохол не пие, най-много чаша вино или малка бира. Пада си по салатите, особено овчарската, но не я гарнира по български с ракийка.
Камило е успял да замести късото италианско кафе, от което в родината му се вземат по десетина “дози” дневно.
“И в София съм си намерил подходящ еликсир - казва треньорът. - Събуждам се и винаги си правя късо еспресо. Винаги! Кафето ви е страхотно, а и когато аз си го правя, е доста приятно. Но пък се чувствам малко грешен в друго - не мога да готвя. Не се лишавам от вкуснотиите на българската кухня обаче. Когато съм в България, не търся пица или паста, падам си по овчарската салата. А някои от червените вина ми напомнят за Италия. Въобще всичко тук ми изглежда близко до родината. От такива детайли до начина ви на мислене, усещането за приятелство, как обичате да сядате на масата с близките си и да се забавлявате, леко ироничните шеги...”
Харесва и нашата музика. Допадала му чалгата, защото според него “прилича на популярни италиански песни, дава ритъм на живота, кара те да се чувстваш по-весел, по-усмихнат”... Но признава, че и на 57 г. страхотно се вдъхновява от парчетата... “Ледено момиче” на група Д2 и “Черната овца” на “Ахат”.
Всъщност Плачи е “женен” и трети път - за компютъра си. Той се слави като един от най-добрите анализатори в света на волейбола. Бил е помощник в руския национален отбор, като печели бронзов олимпийски медал в Пекин 2008. И наскоро отново получи предложение от Москва, но го отказа заради работата си в България. В паметта на компютъра си има данни за стотици волейболисти - не само сегашните, но и такива от близкото минало.
По характер е благ, но и доста чепат. Говори спокойно на играчите както на тренировка, така и на мач. Рядко може да се види излязъл от кожата си. Дори и в такива моменти бесът му стига само до... твърд разговор. Като на олимпиадата в Лондон например, когато при една критична ситуация каза на разпределителя Георги Братоев категорично: “Ще правиш това, което аз ти кажа, не това, което ти искаш...”
Чепатият му характер се изразява точно в това - когато е убеден в нещо, най-вече свързано с волейбола, налага мнението си.
Негов дом у нас е хотелът на легендата Борислав Кьосев в кв. “Дървеница”. Твърд алкохол не пие, най-много чаша вино или малка бира. Пада си по салатите, особено овчарската, но не я гарнира по български с ракийка.
Камило е успял да замести късото италианско кафе, от което в родината му се вземат по десетина “дози” дневно.
“И в София съм си намерил подходящ еликсир - казва треньорът. - Събуждам се и винаги си правя късо еспресо. Винаги! Кафето ви е страхотно, а и когато аз си го правя, е доста приятно. Но пък се чувствам малко грешен в друго - не мога да готвя. Не се лишавам от вкуснотиите на българската кухня обаче. Когато съм в България, не търся пица или паста, падам си по овчарската салата. А някои от червените вина ми напомнят за Италия. Въобще всичко тук ми изглежда близко до родината. От такива детайли до начина ви на мислене, усещането за приятелство, как обичате да сядате на масата с близките си и да се забавлявате, леко ироничните шеги...”
Харесва и нашата музика. Допадала му чалгата, защото според него “прилича на популярни италиански песни, дава ритъм на живота, кара те да се чувстваш по-весел, по-усмихнат”... Но признава, че и на 57 г. страхотно се вдъхновява от парчетата... “Ледено момиче” на група Д2 и “Черната овца” на “Ахат”.
Всъщност Плачи е “женен” и трети път - за компютъра си. Той се слави като един от най-добрите анализатори в света на волейбола. Бил е помощник в руския национален отбор, като печели бронзов олимпийски медал в Пекин 2008. И наскоро отново получи предложение от Москва, но го отказа заради работата си в България. В паметта на компютъра си има данни за стотици волейболисти - не само сегашните, но и такива от близкото минало.
По характер е благ, но и доста чепат. Говори спокойно на играчите както на тренировка, така и на мач. Рядко може да се види излязъл от кожата си. Дори и в такива моменти бесът му стига само до... твърд разговор. Като на олимпиадата в Лондон например, когато при една критична ситуация каза на разпределителя Георги Братоев категорично: “Ще правиш това, което аз ти кажа, не това, което ти искаш...”
Чепатият му характер се изразява точно в това - когато е убеден в нещо, най-вече свързано с волейбола, налага мнението си.
Изпитва обаче един проблем - трудно учи български език. Но все пак напредва, макар да не може да връзва изречения. В работата това не пречи, защото почти всички български волейболисти говорят италиански.
“Най-ценната дума, която научих, е “приятел” - признава Плачи. - Моят най-верен съдружник е компютърът ми. Не съм го намразил, макар да прекарвам толкова време пред него, защото не бих могъл да се справям с работата си без помощта му. А и както ви казах, само косата ми е побеляла. Ползвам фейсбук и се свързвам с хората, които са далеч, със състезатели и колеги.”
На екрана на лаптопа му често вървят репортажи и от мачове на любимия му футболен тим “Ювентус”.
Голямата страст на Камило обаче в момента е националният отбор на България. Днес той ще изведе тима в поредния мач на истината - срещу Италия. И ще бъде твърд, бъдете сигурни. Изобщо няма да му е тъжно, ако вгорчи вечерта на своите сънародници...
Антони ЙОРДАНОВ, "Труд"
“Най-ценната дума, която научих, е “приятел” - признава Плачи. - Моят най-верен съдружник е компютърът ми. Не съм го намразил, макар да прекарвам толкова време пред него, защото не бих могъл да се справям с работата си без помощта му. А и както ви казах, само косата ми е побеляла. Ползвам фейсбук и се свързвам с хората, които са далеч, със състезатели и колеги.”
На екрана на лаптопа му често вървят репортажи и от мачове на любимия му футболен тим “Ювентус”.
Голямата страст на Камило обаче в момента е националният отбор на България. Днес той ще изведе тима в поредния мач на истината - срещу Италия. И ще бъде твърд, бъдете сигурни. Изобщо няма да му е тъжно, ако вгорчи вечерта на своите сънародници...
Антони ЙОРДАНОВ, "Труд"
