1. Novsport
  2. Волейбол
  3. Камило Плачи: 2500 българи ми честитиха рождения ден, питат ме дали ще се върна

Камило Плачи: 2500 българи ми честитиха рождения ден, питат ме дали ще се върна

Пламен е мой приятел. Винаги е говорил добре за мен. Той е добър човек. Имам респект към Пламен. Искрено се надявам, че в бъдеще Пламен ще постигне успехи с националния отбор на България

Камило Плачи: 2500 българи ми честитиха рождения ден, питат ме дали ще се върна

„Добре дошли в Доха. Много съм щастлив да видя българи тук.” Италианският акцент не променя удоволствието от това посрещане в хотел в столицата на Катар. Напротив, засилва удовлетворението. На 3000 км. от родината да срещнеш чужденец, който никога няма да спре да говори с добро за България. А и говори на български. Притеснява се, ако прави грешки. Извинява се. Иска да покаже уважението си към страната ни. Чужденец ли? Италианец? Да. Но неслучайно му казват Българина. А той се казва Камило Плачи. Бившият селекционер на националния ни отбор по волейбол стана технически директор на катарския „Ел Яиш”, отборът на армията. 58-годишният специалист е тук от началото на годината. Договорът му е до юни. Дали ще остане още – не знае. Къде ще го отвее вятърът на волейболната промяна – също. Но едно е ясно – в която и нова страна да отиде, нищо няма шанс да измести любовта му към България.


- Камило, какво точно е новото ви предизвикателство?
- Аз съм технически директор на „Ел Яиш”. Отговарям за организацията на тренировките, за системата на игра, цялостната организация на клуба. Миналата седмица дори аз водих тренировките. Но като цяло позицията ми е директорска. Договорът ми е до 1 юни.

- А след това, обратно към треньорството?
- Още от сега шефът на клуба искаше да говорим за нов 2-годишен договор, но ще видим. Имам някои предложения от национални отбори. Още след като се разделих с националния отбор на България, получих оферти. Но какво ще стане след 1 юни – ще разберем.

- Какво специфично трябва да знаем за катарския волейбол?
- Системата тук е доста различна – играят се мачове на всеки два-три дни и има малко тренировки. Начинът на работа е друг. „Ел Яиш”, „Ал Араби”, „Ал Раян” и „Полийс” са четирите големи клуба в първенството на Катар.

- Как се представя отборът ви, откакто вие сте директор?
- От 5 мача имаме 5 победи. След като спечелихме и срещу „Ал Араби”, „Ел Яиш” излезе на първо място.

- Каква е класата на волейбола в Катар?
- Тези четири отбора са на нивото на добрите клубове от втора лига в Италия. Всеки отбор има по един професионален играч. В моя отбор играе Кристиан Пампел, диагонал на Германия, който беше много години в Италия. Имам и други играчи от Сърбия, Хърватия, Черна гора. Имам и трима катарци, това си е по регламент. Но най-хубавото нещо за мен е, че говоря с хората в клуба на български. И помощник треньорът, и единият физиотерапевт са от Балканите, а и бившият треньор е бил босненец. Това най-много ми харесва – говоря им на български и се разбираме.

- Изкарахте 6 години в националния отбор на България – каква е разликата между волейбола у нас и в Катар? А и разликата в държавите...
- Разликата е голяма. Първо защото в България волейболът е много важен и вълнува много феновете – те гледат, искат да знаят всичко. В България националният отбор по волейбол е много важен. Във волейбола Катар е на друга позиция. Аз работих шест години в България, от които две живях постоянно в България. Моята дъщеря Роберта живее в България.

Половината ми сърце
е българско

(Показва с ръка как го разделя на италианска и българска половина.)
 Много уважавам българите, а и те мен. И сега искам да кажа: „Благодаря, България!”

- Поддържате ли връзка с много българи?
- Имам приятели в България. Най-вече си говорим с Боре Кьосев, при когото живях две години. Говорим си и с професор Димитър Михайлов от спортната академия, с ректора на НСА Пенчо Гешев, с професор Нези Генчева... Много съм щастлив от обичта на феновете. Те ми пишат постоянно.

- Какво ви пишат?
- „Камило, как си, защо си тръгна?”, „Може ли да се върнеш?”, „Много благодаря за всичко.”, „Ти имаш сериозен физически проблем (б.а. – на 18 г. чупи крак при катастрофа с мотопед и прекратява кариерата си, след което става треньор), но работи здраво и всеотдайно.”, „Ти си повече българин от родени българи.” Такива неща. Ето това ме прави най-щастлив. На 11 ноември имах рожден ден. Във фейсбук ми писаха, за да ме поздравят 2500 българи.

- Явно любовта ви към втората половина от сърцето ви е заразна, след като и дъщеря ви Роберта остана да учи у нас. Може ли друг член от фамилията Плачи да се окаже по-голям българин и от Българина Камило?
- Когато тръгвах, Роберта ме попита: „Татко, защо?”. Дъщеря ми много обича България. Неслучайно учи за физиотерапевт в НСА. Аз напуснах, но дъщеря ми остана да учи в България. Не си тръгна за Италия. Това е уважение и за България, и за университета, и за ректора. Той също е, как се казва - пич.
- Има ли вариант след работата ви в Катар отново да се върнете в България?
- Всичко е възможно. Ако се появи подходяща ситуация – може. Но България си е част от мен. И в труден момент винаги бих помогнал, ако мога.

- Какво виждате в българския национален отбор по волейбол след вашето напускане през юли 2014 година?
- Въпросът е труден. Защото има различна ситуация. Когато има позитивно усещане, се играе супер. Когато манталитетът води до негативни мисли по каквито и да е причини, може да се играе лошо. Аз знам, че Пламен Константинов работи много.

Пламен дава
сърцето си за отбора

Пламен е мой приятел. Винаги е говорил добре за мен. Той е добър човек. Имам респект към Пламен. Искрено се надявам, че в бъдеще Пламен ще постигне успехи с националния отбор на България.

- Говорили ли сте с Пламен за националния отбор, търсил ли е той съвет от вас, тъй като сте доста по-опитен треньор?
- Да, да, да – казах ви, че Пламен е добър човек, а иска и да се учи. Ние си говорим. Дори след тренировка – в зала „Христо Ботев”, в зала „Арена Армеец”, ние сме сядали на кафе и си говорим. Пламен ме пита: „Камило, защо тази система изглежда така, какво мислиш ти?” И така нататък. Има позитивен диалог между нас, има комуникация. Тази ситуация е нормална. Когато има състезание и се играе всеки ден, настроението се определя от резултатите. Когато отборът върви, всичко е наред. Но като дойдат две загуби като от Канада и Русия на световното и после почват да се редуват победа-загуба, победа-загуба, онази сигурност в играчите изчезва. Аз очаквах по-силна игра от България на световното, но явно има криза. Обаче знам, че Пламен даде максимума от себе си за отбора.

- Правихте няколко опита да върнете Матей Казийски в националния отбор. Защо не успяхте и какво е мнението ви по тази тема?
- Правих опити да върна Матей преди всяко състезание. Винаги опитвах. Матей всеки път ми отговаряше: „Камило, не съм готов да се върна.” Моето мнение по темата е, че

за Матей вратата на
националния отбор на
България трябва да е
винаги отворена

Не знам какво мислят във федерацията, но аз мисля по този начин.

- Остана ли у вас разочарование от начина, по който се разделихте с българския национален отбор?
- Взех това решение, тъй като в този момент отборът имаше нужда от промяна.

Отборът имаше нужда
от промяна, но и
федерацията също

имаше нужда от промяна. Нещата не вървяха добре. Но всъщност не знам дали тази ситуация се оказа позитивна или негативна за националния отбор.

- Говорите със сериозен респект за страната ни – не се ли ядосахте поне малко на България покрай запорирането на парите ви в КТБ? Как се справяхте тези 5-6 месеца? И в крайна сметка взехте ли си спечеленото?
- Беше много тежко. Защото имам наем на апартамент в България, такси за университета, моето семейство в Италия също трябва да преживява. Отделно и данъците в Италия... Добре, че ми помогнаха мои приятели. Но никой от федерацията не дойде да ме попита:

„Камило, искаш ли 2000 евро,
за да си покриваш сметките,
докато си без пари?”

Идвах пет пъти до България специално по този въпрос. След петия път вече всичко е наред.

- Макар в момента да гледате българския волейбол отдалече, има ли играчи за бъдещето, които вече сте забелязали?
- За мен има. В отбора на ЦСКА има класа. Играе добре. Работи се добре. Не знам какво правеше Сашо Попов – без пари, без нищо, но създава и резултати, и добри играчи.
Волейболната лига с нов партньор

През новия сезон Националната волейболна лига има нов партньор в лицето на застрахователно дружество Евроинс

Треньорът на Марица: Можехме повече

Това каза старши-треньорът на Марица Пд Ахметджан Ершимшек след загубата от ДевелопРес (Жешув) в първия мач на тима в групите на Шампионската лига

Волейболен национал сложи край на кариерата си

Николай Учиков, който бе част от състава на националния ни отбор по волейбол дълги години, обяви решението си да прекрати кариерата си

Локомотив Авиа обърна Добруджа 07 за второ място в мъжкия волейбол

Вижте всички резултати и класирането след кръга

ОБЗОР: Волейболните Левски и ЦСКА с успехи

„Сините“ продължават без загубен гейм в Супер Волей

Победи за Марица и Левски в женското волейболно първенство

Пловдивчанки и "сините" с чисти победи

Националки изненадаха Евелина Цветанова

Много ви благодаря за отговорното отношение и старанието, което показахте през цялото време, обяви треньорката

ОБЗОР: Левски спечели волейболното дерби с Нефтохимик 2010

Вижте всички резултати и класирането при мъжете

Пирин (Разлог) с първи успех в мъжкото волейболно първенство

След обрат и драматична победа с 3:2 над Локомотив Авиа