Ивайло Стефанов: Оптимист съм, че ще спечелим квалификацията във Варна

 

 

- Лято е, така че не съм се насочил още в тази посока. Твърде рано е да коментираме какво ще стане след един-два или три месеца. В момента избягвам дори да се интересувам от това какво правят останалите отбори. Всеки прави каквото иска. Селекцията на съперниците не ме интересува, ще се види накрая на сезона кой как си е свършил работата. Знам, че от нашия отбор си тръгнаха няколко момчета, но ще видим какво ще се случи.

 

 

- Планове съм спрял да правя от доста време. Ако съм здрав, влизам в залата и виждам дали мога или не. Спорт е, аз съм и възрастен, но това се отнася и за младите. Една контузия и чао, довиждане, независимо на каква възраст си. Като се съберем наесен, ще видим кой къде ще играе и ще се изчистят въпросителните.

 

 

- Гледах ги момчетата. Той е добро момче, има качества, въпросът е вече да ги развие. Все пак говорим за юноши, на такива възраст и друг път сме печелили медали. Трябва да е ясно, че не всеки от този отбор ще успее да стигне до големия волейбол. Рано е да се каже. Днешните младежи се развиват малко по-късно. Татаров има талант, има познания. Виж, аз съм реалист и говоря обективно – момчетата показаха възможности, но е много рано да се хранят супернадежди. Някои ще станат със сигурност добри волейболисти, но е и въпрос на късмет. Много са относителни нещата. Две-три момчета от това поколение да влязат при мъжете, ще бъде прекрасно.

 

 

- За мен тези момчета трябва да играят и да се развиват. Не смятам че е сериозно да ги пуснеш като един отбор в Б група и да очакваш развитие. Те трябва да играят в конкурентна среда, и то от опитни, по-големи състезатели. Те нямат сила, рефлекс, реакция все още. Ако нашата Суперлига не е на високо ниво, представете си какво ги чака във Висшата лига? Вътрешната конкуренция в клубовете е по-добра среда за тях. Но това е мое мнение – нека се борят тук при нас, в елита, и да се докажат. Аз съм играл като юноша в мъжкия национален отбор, в младежкия и в моя набор. Когато отидеш при по-големите, се чувстваш много по-добре, това е доказано. Отличен пример е Жоро Петров в Бургас. Той, ако не расте при Братоев и конкуренцията в Нефтохимик, а стои в своя набор, няма да се получат нещата. Виждате, че в последния сезон бе водеща фигура в Бургас и развитието му е видимо. Малките напредват много бързо покрай батковците.

 

 

- Ако този сезон остана на полето, това ще ми бъде десета година в ЦСКА. И от 10 години приемам всеки юноша като свой конкурент. Така беше и с Бранимир Грозданов, Пламен Шекерджиев до тази година също. Всичко е в тренировъчния процес. Спортът е доказване. И аз съм влязъл да играя на 15 години при мъжете, така че всичко ми е ясно във волейбола.

 

 

- Дали си млад или стар, винаги е едно и също – трябва да тренираш и да знаеш, че спортът е начин на живот. Да си изцяло отдаден. Ако по мое време спортът бе шанс за реализация, сега не е така. И трябва да си на супервисоко ниво, за да си оправиш живота. Защото има много професии в България вече, които могат да ти осигурят сходно заплащане, без да трябва да жертваш толкова тялото си. Всеки възприема по различен начин живота.

 

 

- Аз ги гледам само по телевизията и не съм вътре в отбора. Но трябва да се знае, че тази квалификация не е само с Бразилия. Говорим за три двубоя, в които трябва да излязат пределно мобилизирани и да ги спечелят. Пранди е достатъчно опитен, за да им обясни това. Гледах мачовете на Бразилия в Лигата и това не е онзи отбор отпреди 3-4 години, който бе тотален хегемон. В решаващ мач винаги може да вземеш нещо. Спортистът, ако не е оптимист, няма защо да се занимава с това. В нашата зала всичко е възможно. Надявам се. Предполагам, че и те си вярват, че могат да ги победят. Има в момента млади момчета, които ще могат да покажат на какво са способни.

 

 

- Като страничен наблюдател мога да кажа, че след като са избрали един треньор, той си носи отговорността. Пранди най-добре знае какви са причините, защото той комуникира с тези момчета. Аз смятам, че ако въпросното подмладяване и смяна на генерации трябва да се прави, то трябваше да се случи още преди 3-4 години. За да могат тези момчета да натрупат опит. А не – пробваме този, онзи го викам, правим група от по 40 човека и накрая нищо.

 

 

- Според мен на Пранди не му е лесно. Нека не забравяме, че на Пламен му бе дадено доста време, за да изчисти тези неща, и той не го направи. Той си е взел решенията, аз не съм бил на неговото място, за да знам. Моето мнение е такова. Ако Пламен беше постъпил различно, сега нямаше да се чудим дали този или онзи ще свърши работа, защото щяха да са се доказали. При това не с цел „оставане в Лигата”, а с по-значими претенции. Надявам се, че какъвто и да е случаят, българският волейбол ще си запази реномето на сила в този спорт. Желая им успех и се надявам, че ще се класират. Невинаги фаворитите печелят, затова е интересно и никога не се знае. Дано да са се подготвили добре, да са изчистили схемата на игра и да направят хубави мачове. Освен това няма да е фатално, ако не се класират. Но и за тях самите ще е по-добре да се справят, защото ще отидат на олимпиада, на голям форум, и ще се покажат пред целия свят. Оптимист съм, но пак казвам – не се концентрирайте само върху Бразилия, защото Пуерто Рико и Египет също не са за подценяване. При смяна на поколения винаги се получава срив, какъвто има сега. Но това го изпитва и Франция в момента, а и самата Бразилия.