Един от най-опитните български волейболисти, които все още са част от родното първенство – Христо Цветанов, даде интервю за Тема Спорт. 42-годишният ветеран говори за края на изминалия сезон, своето бъдеще, обстановката с коронавируса, като изказа мнение и около ситуацията с националния отбор и промяната в БФВ.
Здравейте, г-н Цветанов, как сте? Как се чувствате след близо два месеца извънредно положение?
Добре, благодаря. Запълваме ежедневието като повечето хора, изолирали сме се със семейството ми, излизаме основно да купим храна и такива неща. Спазваме, общо взето, мерките, които бяха разпоредени.
След като започнаха да отпадат, ще се отрази ли това на поддържането на физическата форма?
За момента това е ограничено с тренировки у дома, доколкото това е възможно. Опитвам се да поддържам някакъв вид, но за съжаление липсата на зала няма как да не си окаже влиянието. Правя единствено физически упражнения вкъщи. Единственото положително е, че след като отвориха парковете, излизаме вече от няколко дни с децата на разходка, но нищо повече. За каква форма може да говори един професионален спортист или волейболист, при положение че реално погледнато, най-важна е залата. Там са истинските и пълноценни тренировки, всичко останало е поддържане на някакъв тонус нищо повече.
Като човек с голям опит какво ще посъветвате младите относно настоящата ситуация?
Трудно е да кажа, тъй като опитът, който съм имал, не е бил свързан с подобно нещо. Не е имало толкова сериозна ситуация в миналото. Единственото, което мога да ги посъветвам, е да продължават да спазват инструкциите. Важното е да не губят търпение. Надявам се, че в по-кратък период ще се отворят спортните съоръжения, за да може отново да се започне тренировъчен режим. Това е нашата работа и без зала е невъзможно волейболист да поддържа каквато и да е форма. За съжаление засега не се очертава възможност залите да бъдат отворени, но се надявам, че след лятото, ако всичко е наред, ще си влезем в ритъм.
И на вас не ви се беше случвало да не довършите сезон. Как приемате решението на федерацията?
Смятам, че с оглед на ситуацията по света, това бе напълно нормално решение. За какво доиграване можеше да става въпрос? Кой може да прогнозира какво ще се случи в следващите няколко месеца и дали ще има възможност за правене на какъвто и да е спорт? С оглед на събитията навсякъде по света, беше резонно това прекратяване и запазването на класирането бе най-добрият вариант. Вече дали ще се обяви шампион или не, е съвсем различна тема. За мен запазването на класирането означава, че отборът, който е бил на първо място към дадения момент, е бил най-добрият. Естествено, че във волейбола плейофите са най-важната част от първенството, но има достатъчно умни хора във федерацията и след като така са го решили, не виждам чак такава драма.
Може би е въпрос на гледна точка и пак щеше да има сърдити?
Абсолютно. В България винаги има сърдити и не може да угодиш на всички. Видяхме, че и в Европа решават по единия и по другия начин. Всеки може да има лично мнение, което не е лошо, но в конкретната ситуация бе задължително първенството да се спре. За обявяване на шампион има разнопосочни мнения, а според мен това бе добър вариант. Дали титлата е заслужена или не, факт е, че Нефтохимик завършиха на първо място.
Какъв план имате лично за себе си? Оставате ли в ЦСКА и през новия сезон?
Да сме живи и здрави, надявам се, че до края на лятото ще се нормализира ситуацията, за да може да започнем да тренираме където и да било. За всеки спортист това е най-важното. Надявам се, че ще имам възможност да направя поне още един сезон, който сигурно ще ми е и последният, с оглед на годините. Ако мога, ще изиграя още една година.
Ивайло Стефанов показва, че не годините са водещи, когато човек може да вземе едно подобно решение…
Да, абсолютно. Мотивацията ми е на достатъчно високо ниво и се надявам, че физически ще мога да издържа, за да направя още една година в професионалния волейбол.
Владо Николов спомена, че иска да изгради Левски с опитни волейболисти и млади около тях. Стои ли на дневен план връщане при "сините"?
Времето ще покаже. Имахме разговори с него, но за момента няма какво да кажа по въпроса. Когато има информация, ще стане ясно и моето бъдеще.
Какво мислите за темата „треньор на националния отбор“? Казаха, че вариантите са Силвано Пранди или български специалист…
Смятам, че Силвано Пранди е човек професионалист, който си изпълнява функциите в истинския смисъл на думата треньор. При него имаше добра игра на националите през миналото лято. Това ме кара да мисля, че или момчетата са станали по-големи професионалисти, или пък треньорът си върши достатъчно добре работата. Ако ръководството на федерацията прецени да му даде шанс да продължи работата си, не мисля, че ще е грешка. Другият вариант наистина е да се търси български треньор.
Споменават се няколко имена, като най-спряган е Ники Желязков. Вие на какво мнение сте?
Няма как да го коментирам. Със сигурност ще вземат под внимание всички факти и ще вземат най-доброто решение за дадения момент. Няма какво толкова да говорим, предвид че това лято няма състезания за националния отбор, говорим за хипотетично бъдеще.
Ще има европейски квалификации, на които доста отдавна не сме играли. Защо стигнахме дотам?
С оглед класирането на последното европейско първенство, такъв е правилникът. Регламентът ни изпрати там.
Да, но нямаше да се стигне дотам, ако се бяхме представили на по-високо ниво. Оптимист ли сте, че ще се върнем към онези години, когато се сърдехме, че сме вечно четвърти?
Вечно четвъртите се оказа, че е много хубаво място. С оглед на ситуацията в България, на броя на състезатели на високо ниво, смятам, че България дълго време поддържаше суперниво, бяхме стигнали четвърто място в световната ранглиста, което за момента е немислимо. Надявам се, че с добра работа при подрастващите, което е и целта на новото ръководство на федерацията, Ще си върнем тази позиция. Защото, колкото и да си говорим, факт е, че волейболът е най-добрият колективен спорт в България.
Закъсня ли промяната във федерацията?
Може би е било подходящото време да се случи сега, в правилния вид. Пожелавам успех, с оглед на моментното положение, ще ни трябва време, първо да се напаснат на ситуацията, която е критична за спорта, който го няма. С оглед на икономическата обстановка в страната федерацията ще има основна грижа за клубовете, да се опита да им помогне, защото спортът ще пострада най-много. При това основно на подрастващите, където проблемите ще са най-големи. Дано хора, които са давали пари за спорт, да продължат да го правят.
