- А не е ли? Има в момента договор с Тренто, в същото време УС на БфВ е взел решение, с което отменя това на Апелативната комисия за статут на „свободен състезател" и му връща правата на „Славия". Т.е. УС признава договора му с белите. Решение на УС се отменя само от Общото събрание според Устава. За мен това е гафът на гафовете на XX и XXI век, който е правен някога от БФВ. По-голяма подигравка с играч, който го познава целият свят и който е дал толкова много на българския волейбол, не знам да е правена. Всеки един от подписалите се под този протокол трябва да си подаде оставката на секундата, ако има морал. Както го направи Красимир Илиев. Г-н Кънев не бил в течение със случая „Матей Казийски", а подписал ли се е под протокола?! Дал ли е съгласие Казийски да бъде отново състезател на „Славия"?! Не искам да вярвам, че първият вицепрезидент на БФВ не е запознат с Устава и правилниците...
Христо Апостолов: БФВ се подигра с Казийски
Ръководството на федерацията се държи с клубовете така, сякаш са от друг спорт
Само преди дни волейболното ни първенство остана без двама от ръководителите си. Красимир Илиев подаде оставката си като президент на Националната волейболна лига, а след това и като член на Управителния съвет на федерацията. Изпълнителният директор на Лигата Христо Апостолов също даде предизвестие за напускане, а тяхното оттегляне доведе до нова медийна престрелка със скандалното ръководство но БФВ в лицето на Данчо Лазаров и Петър Кънев. Потърсихме Ицо Апостолов за последните нападки от страна на г-н Кънев и за финансовата ситуация в клубния ни волейбол...
Ицо, в какво се изразява в крайна сметка независимостта на НВЛ?
- Очевидно е, че такава няма. Това го признава и вицепрезидентът на БфВ г-н Петър Кънев. Четох едно негово интервю преди ден и той го признава категорично...
Според него обаче Лигата сама трябва да осигури финансиране, за да искате и независимост...
- За да сме напълно коректни, трябва да се знае, че НВЛ е просто комисия към БфВ, както Съдийската, Трансферната комисия, Апелативната и т.н. Идеята за независимост на Лигата е клубовете сами да определят правилата и наредбите, които да отговарят на Устава на БФВ и нейните правилници, както и тези на ЦЕВ и ФИВБ. Така, както го е казал г-н Кънев, обаче излиза, че това е федерация не по волейбол, а по друг някакъв спорт, който отделя от парите си, за да финансира волейболни клубове. Освен това цитираните пари, които БФВ отделя, отиват за съдийските такси. Т.е. с тях се финансира не Лигата, а Съдийската комисия. Но НВЛ трябва да се стреми да се осигурят пари за награден фонд, за електронен протокол на мачовете и др.
В крайна сметка НВЛ има ли собствено финансиране?
- Разбира се, как да няма. Трета година имаме коректен и лоялен партньор като „Спортингбет". Реално с техните пари се осигурява наемът на зали за турнири, съдийски, организационни. Но БФВ не е длъжна да отделя пари за вътрешния волейбол, тя е задължена. Защото реално не БФВ финансира НВЛ, а напротив, точно обратното.
Как така?
- Много лесно. Всяка година от мъжките и женските клубове у нас излизат над 100, че и до 200- 300 играчи в чужбина. Всеки един от тях плаща трансферна такса на БФВ, за да получи разрешение да се състезава в чужбина. Тези състезатели излизат от клубовете от НВЛ. При 100 състезатели на година и средно по 1500 евро на човек това прави 150 000 евро. Значи от НВЛ осигуряват минимум 150 000 евро на БФВ, а да не кажа, че сумата е и повече. БФВ е отделила 200 000 лева миналата година, значи федерацията пак е на печалба от 100 000 лева от клубовете! Защо тези неща не се кажат, а трябва да се говори, че едва ли не БФВ е като благодетел на НВЛ.
Тези пари от такси за издаване на международен сертификат защо не ги разходва НВЛ?
- Няма как, защото с тях разполага БФВ. В Устава е записано, че това е един от начините на финансиране на федерацията. Ако идеята на ръководството е да помага, то отдавна трябваше да каже: Решихме 40 % от тази сума ще остава в БФВ за разходи по националните отбори, 30% ще отива за НВЛ и другите 30 % ще отиват за клуба, от който излиза даденият състезател. Елементарно е. Отново груб пример - ЦСКА изкарва годишно 30 състезатели в чужбина, за всеки от които средно се плаща по 1500 евро такса в БфВ, или общо 45 000 евро. 30 % от тях са 13 500 евро, които са допълнителна помощ на ЦСКА. Реално това надхвърля дори бюджета на една цяла детско-юношеска школа в един клуб за цялата година.
Само на такова финансиране ли трябва да разчитат клубовете?
- Не, разбира се. Ако всеки един от 25-те членове на Управителния съвет успее да доведе само по 50 000 лева годишно, то какъв е проблемът тези пари да бъдат разпределяни между клубовете?! Да, националният отбор е с предимство. Но в такъв случаи ще работиш в насока, в която да привлечеш още спонсори и рекламодатели и осигуриш допълнително финансиране от поне 4-5 млн. лева собствени приходи само от това перо. А не да пишеш само декларации, да правиш гаф след гаф, като този с Матей Казийски, и после да викаш: „Ние сме добрите". Затова клубният ни волейбол куца.
Като казваш Матей Казийски, той с два договора ли е в крайна сметка?