На пощата на Novsport.com пристигна отворено писмо от членове на фейсбук група „Против уволнението на Радо Стойчев”. Novsport.com публикува писмото без редакторска намеса:
ДО
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА
ОСНОВНИТЕ МЕДИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ
ЧЛЕНОВЕ НА ФЕЙСБУК ГРУПА „ПРОТИВ УВОЛНЕНИЕТО НА РАДО СТОЙЧЕВ”
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Обръщаме се за пореден път към Вас, във връзка с последните развития на събитията около българската волейболна федерация.
Събитията достигнаха етап, в който вече не става дума само за волейбол, не става дума само за спорт. След месеците на усилена комуникация с държавните институции в опитите ни да упражним гражданските си права и да задвижим законовите лостове, с които държавната машина да упражни контролните си функции, установихме едно – спортът е огледало на цялостната картина на беззаконието в държавата ни. Развитието на събитията показва ясно факторите, които движат тази държавна машина:
· корупция;
· борба за власт;
· лобистки интереси;
· методи за управление, пренесени от Държавна сигурност;
· демокрация „на хартия”;
· потъпкване на европейски принципи;
· еднолично управление.
Какво се случва в последните месеци във „волейболната сага”?
Държавата абдикира от всичките си функции. Една по една отпадат институциите, които изявиха желание да променят нещо. Започнатите разследвания и открити злоупотреби не водят до нищо. Държавата мълчи. Оправдава се с липса на правомощия. Говори за европейски забрани. Или просто удобно забравя какво е говорила доскоро. Държавата мълчи, докато един човек продължава да се подиграва и да унижава спортисти и граждани. Държавата мълчи, докато един човек продължава да демонстрира властнически силови методи. Държавата мълчи, докато наблюдава как един човек, разследван за злоупотреби с парите на данъкоплатците, си осигурява спокойна среда за близките четири години, чрез апаратни игри, закононарушения, корупционни практики. Държавата мълчи, докато един човек показва на целия свят, че в България все още общественозначими структури функционират по начина, по който функционираше всичко преди 1989 г. Държавата мълчи, докато едно лице е приело и прилага "правила", осигуряващи му възможността да бъде единствен кандидат и да печели „избори” с пълно единодушие. Единодушие, което се постига по начини и с използването на методи, нямащи нищо общо с демократичните принципи. Държавата мълчи, докато един човек в 21-и век, в държава-членка на ЕС заявява открито, че опозицията е недопустима и вредна, и че едноличното управление трябва да се брани с цената на всичко. И докато ни преподава уроци как се прави това.
Има ли всъщност демокрация в България?
Какво е демокрацията? При реалната демокрация, казват, че държавната власт произтичала от народа. Ако властта произтичаше от народа, щяха ли управниците ни да чуят гласа му? Щяха ли да се поинтересуват какво мислят и какво искат избирателите? Щяха ли да проявят уважението, което се полага на тези, които би следвало да определят правилата? Тези, заради които нашите държавници са там, където са?
Казват, че основен принцип на демокрацията бил равенството на всички граждани пред закона. В България, обаче, всички са равни, но някои са по-равни от другите. Какви са последиците за човек, нарушил няколко закона? Какво би следвало да предприеме държавата, за да спре такъв човек? Забранява ли Европа да бъдат наказвани корумпирани управници, пък били те и в спорта? Допуска ли Европа те да бъдат толерирани, чрез ненамеса?
Друг принцип на демокрацията бил равният достъп до властта. Какво прави държавата, когато една структура е приела Устава си и функционира по начин, който не осигурява никакъв достъп до властта на лица, извън тези, които веднъж са успели да се докопат до нея? Какво прави държавата, когато една структура си осигурява пожизнен мандат? Какво прави държавата, когато чува, че в една структура „опозицията е вредна” и следва да бъда неутрализирана в зародиш?
Отговорите на тези въпроси оставяме на Вашата съвест.
Ние, данъкоплатците и избирателите, от които ще очаквате скоро да отидат до урните, питаме:
1. Кога ще видим в обществото истински дебат по поставените от нас въпроси, с участие на отговорните лица?
2. Докога държавата ще се крие зад ЕС и ще манипулира обществото с лъжливи аргументи?
3. Кога г-н Борисов ще спре да бъде глух за мнението на хората и ще поиска сметка от подопечните си министри за поведението им?
4. Каква е причината да не бъде проведено изслушването на г-н Данчо Лазаров в Народното събрание, както беше планирано?
5. Каква е истинската причина министърът на спорта упорито да отказва да извършва проверки на БФВ, за каквито има правомощие по закон?
6. Каква е причината министърът на спорта да предлага законови промени, с които да свали тотално отговорността от себе си?
7. Кога ще получим отговори по предложенията, които представихме в Министерството на физическото възпитание и спорта?
В заключение, бихме желали да кажем, че като граждани на Европейския съюз смятаме да се обърнем към отговорните европейски институции, предоставяйки им факти и информация, за да получим тяхното становище относно това какво би следвало да е поведението на държавата в създалата се ситуация, като се имат предвид европейските принципи и правила. Гласът ни не се чува в собствената ни държава. Може би там, където има реална демокрация, където и най-малката сянка от съмнение за наличие на корупция или недемократичност води до незабавна адекватна реакция и където законите се спазват по принцип, а не само тогава, когато е удобно, ще ни чуят. И се надяваме най-накрая някой да ни отговори!
