Добриана Рабаджиева е една от най-успешните млади български волейболистки. За своите скромни 22 години тя вече притежава редица отличия на клубно ниво, а през 2009 година бе част националния отбор за девойки, класирал се на четвърто място на Световното първенство в Мексико, има сребърен и бронзов медал с Националния отбор-жени в Европейската лига. В последните две години е един от основните играчи в Националния тим, а само преди седмици завърши на първо място в индивидуалната класация за посрещачи в Гранд при.
Здравей, как си? Успя ли да се възстановиш от дългите пътувания в Гранд при?
- Вече да. Когато се върнахме получихме няколко дни почивка, които използвах да се прибера у дома, където си почивам най-добре. Беше ми много трудно да се настроя на нашата часова зона и да започна да спя, когато трябва, но вече съм много добре.
Като казах Гранд при, ти завърши на първо място при посрещачите в груповата фаза. Какво е усещането да си преди всички, особено в такава компания?
- Много се радвам, че съм успяла да помогна на отбора си по най-добрия начин и че съм посрещала добре. Чувството, че съм се справила най-добре от толкова много състезателки от такъв ранг, е доста приятно, но все пак това е само един приз.
За първи път с националния отбор имахте толкова много мачове на високо ниво и то за кратко време. Как издържахте?
- Нашата програма наистина беше най-тежка, пропътувахме хиляди километри, не беше лесно, но се концентрирахме върху мачовете и мисля, че го направихме по най-добрия начин. Самата мисъл, че играеш в Гранд при те кара да се мобилизираш максимално и да се концентрираш върху играта. Трудно беше, но се справихме.
Може ли да се каже, че отборът израсна в тези мачове?
- Определено отборът израсна. След вчерашния мач се убедих, че вече си вярваме. Натрупахме нужното самочувствие. Мисля, че именно затова отидохме. Успяхме да си сверим часовниците и да разберем къде се намираме в компанията на най-добрите отбори в света и да преценим реално своите възможности.
След два дни отново заминавате и сякаш като продължение на Гранд при сте в групата, която ще измине най-далечни разстояния между три града. Смяташ ли, че сте готови да извървите пътя до Берлин?*
- Определено пътуването в Германия няма да бъде проблем. Мисля, че заслужаваме да се класираме за финалната фаза. Както сами видяхте отборът е израсна, има потенциал и е напълно реално да стигнем до Берлин.
След добрите мачове в Гранд при сякаш очакванията към отбора станаха по-големи. Мислиш ли, че това може да ви натежи на Европейското?
- Не знам дали може да ни натежи. Готвим се от дълго време. Направихме първата сериозна крачка, сега всичко зависи от нас, да продължим с добрата игра, да се развиваме. Знаете, че отборът е млад, а това участие в Гранд при е голям плюс за нас, тъй като ни даде опит. Надявам се на Европейското да покажем добра игра и да се класираме за финалната фаза в Берлин. Още миналата година, когато се класирахме, си казахме, че не отиваме на екскурзия на това Европейско. Всички силно искаме медал и сме работили много, за да стигнем до там.
След два много добри сезона в Азербайджан отиваш в Турция. Как избра именно южната ни съседка?
- Да, наистина, двата сезона в Рабита бяха много успешни, спечелихме всичко възможно на клубно ниво. Усещането на 20 години да си спечелил толкова отличия, да играеш със състезателките, които бяха мои съотборнички в Баку, е уникално. В началото мисълта, че трябва да сменя отбора ми беше малко трудна за приемане, но Галатасарай направиха невероятна селекция, дори по-силна от Рабита. Надявам се, че ще изградим добър колектив и ще постигнем успехи заедно. Определено решението да избера точно Галатасарай не бе трудно, защото ми предложиха добра оферта, а условията в Истанбул са хубави, а и в момента турското първенство е едно от най-силните.
Как те приемат в тези страни като чужденка. Имат ли някакви резерви тъй като си от друга вяра?
- Когато подписах с Рабита и трябваше да замина за Азербайджан бях доста скептично настроена. Заминавах в една страна, за която знаех много малко. Всичко щеше да е много по-различно от Италия, но пък когато отидох там всичките ми опасения се оказаха безпочвени. Хората, макар и от друга вяра, не ме приеха лошо, дори бяха много мили и винаги са ми помагали. Там женския волейбол има доста фенове, които също се отнасяха много добре с нас. В Турция е същото, там също има много чужденци, спортът е доста развит и не мисля, че ще имам проблем с адаптацията.
Още си много млада, а си се отказал от толкова неща заради волейбола. Заслужава ли си?
- Да, наистина, лишила съм се от доста неща, но мисля, че напълно си заслужава. Не съжалявам за нищо. Смятам, че ние, спортистите, трябва да сме много щастливи, тъй като си изкарваме хляба с това, което настина обичаме да правим, има толкова хора по света, които се занимават с нещо, което не могат да понасят, ние сме щастливци.
За какво мечтаеш?
В момента гледам само към националния отбор. Атмосферата наистина е много позитивна, чувстваме се прекрасно заедно и определено мечтая да направим един много добър олимпийски цикъл, да се класираме за Олимпиадата в Бразилия и разбира се да се представим добре там.
*Разговорът е проведен в понеделник, преди втората контролна среща между България и Турция.
Добриана Рабаджиева: Класиране за Берлин е напълно реално
Искам да играем на Олимпиадата в Рио, мечтае 22-годишната националка
