Димо Тонев: Трябва да се учим на психология

 

- Удовлетворението от представянето ни като цяло надделява над разочарованието за отделни мачове. Показахме на всички, включително и на себе си, че можем да си вярваме и възможностите на отбора са изключително големи. Само че, когато играеш на високо ниво като Гран при, трябва да поддържаш качество на игра в много геймове и мачове. Донякъде успяхме, но и донякъде още не сме се научили. Това идва от манталитета, а той най-трудно се променя. Имаме качествен скок като техника и тактика, но на моменти натежава, че нивото е високо и трябва да се поддържа строга тактическа дисциплина и концентрация.

 

- Никой отбор, който за първи път среща толкова силни съперници, не е готов. Кога сме играли за последно с Бразилия, Китай, Япония и САЩ? А сега дори от загубите има полза, защото ще ни помогнат да си извадим поуки за слабостите. Много от тях видяхме след пораженията в първите два турнира в Гран при и опитваме да ги променим. Те са в манталитета и от психологически характер. Неща, които най-трудно се променят.

 

- Пак става въпрос за психология - да осъзнаеш колко силно играеш. И да продължиш така, без да променяш нищо. Когато мачкаш един отбор, не е нужно нищо да променяш. Важният момент бе във втория гейм, след като в първия ги надиграхме. Бяхме ги разучили много добре и ги размазахме. След това стигаме до 23:20 във втория гейм и тук е важният психологически момент - затваряш гейма, става 2:0 и не им даваш да си помислят да те бият. Но се допуснаха неправилни избори откъде да се пробие защитата на американк ите и колебливи отигравания. Това обаче е нормално за мач на такова ниво срещу такъв съперник.

 

- Да, но американките започнаха да рискуват, направиха промени и взеха гейма. Това са моментите, за които на отбора ни му трябва време. Това не става с магическа пръчка. Но фактът, че победихме силни отбори, е безспорен. А Гран при е много различен турнир - тежки пътувания и противници, различни условия за игра, климат, атмосфера, нови места... Всичко това е психологическа тежест върху състезателките. Например - пътуваш 30-40 часа, навън е 40 градуса, в залата е 12... Има много фактори, но ако не минеш през тях, няма как да играеш на следващото Гран при по-добре. Пътят трябва да се извърви. Както едно дете преминава през различни възрасти.

 

- Помните ли преди време, когато мъжете ни бяха изхвърлени от Световната лига? Тогава нашата федерация направи всичко възможно отборът да се върне. И ето къде е сега. Ако ние не сме в Гран при, а продължаваме в Европейската лига пак с Унгария и Румъния, как ще напреднем? Силните отбори играят в Гран при.

 

- Няма ясен регламент. След турнира Международната федерация ще реши кой да остане, кой да отпадне, дали ще има квалификации, дали ще даде уайлд кард... Но за нас ще е добре да играем и нашата федерация трябва да използва всичките си контакти и възможности да го направи. А и вече от позицията на нашето представяне - дано догодина сме пак вътре. Ако не сме при най-силните, няма как да растем.

 

- Нашата цел от началото на сезона бе да играем и да растем, а не да печелим турнири. Направихме хубави мачове в Гран при и те ще помогнат на отбора да си повярва. След двубоя с Китай нещо щракна и така започнахме. Но това не е станало с магическа пръчка. В щаба знаем как сме работили и бяхме сигурни, че няма как да няма резултат. Дадохме максимума и мнението ни е, че отборът направи всичко по силите си. Малшанс не ни позволи да се класираме за финалите. Друг е въпросът, че като държава сме лимитирани откъм волейболистки и нямаме от какво да избираме. Имахме желание да работим с повече състезателки, да пътуваме с 14 момичета в Гран при и повече от тях да "пипнат" атмосферата. Защото и това е важно, за да се расте. Но не стана. Дали е добре, че ще имаме повече време за почивка и подготовка за европейското? Така е писано. 

 

- Да се подготви един отбор не става за 20-30 дни. Планирането на спортната форма е сложен процес и изисква време. Тези мачове със Сърбия бяха етап от подготовката, иначе как да сверим часовниците. Идеята бе да имаме повече състезателки и една част от тях да играят в първите два турнира в евролигата. А основните да се включат преди финалите във Варна и да се готвят за европейското, като играят Гран при. Но не се осъществи и във Варна бяхме неподготвени като форма. Не че не бяхме тренирали, но имахме друга насоченост. 

 

- Това е и хубаво, и не толкова. Както казах, целта ни е отборът да расте, той го показа и значи пътят е правилен. Да умееш да носиш славата е част от подготовката на един отбор. Бразилия, САЩ, Япония са далеч напред по този път, а ние сега тръгваме. Но като първи стъпки е добре.

 

- Трябва да ги предпазим от това да мислят, че "сме играли страшно в Гран при и като ни видят на европейското другите ще треперят". Мачовете се решават на игрището, а не от това какво е станало навън, кой какво е направил, кой какви пари получава, кой е по-красив и т.н. Трябва да се забрави всичко това, главите да не са вирнати нагоре. Нормалното поведение на професионалните спортисти е да подхождат отговорно и мотивирано към всеки мач.