Юношата на Розова долина (Казанлък) Йордан Върбанов направи име в българския футбол като играч на ЦСКА, с чиято фланелка два пъти стана шампион на България и записа паметни мачове в евротурнирите срещу Галатасарай и Блекбърн. Впоследствие Върбанов носи екипа на друг роден клуб със сериозни традиции - Локомотив (София), преди да предприеме азиатското си приключение. В периода 2008-2010 Данчо бе в редиците на китайския Хангжоу Грийнтаун, а след това изкара и един сезон в Анхуи Жуифанг. След одисеята си в Китай бранителят се завърна в България и отново сложи фланелката на столичните "железничари".От 2013-та до това лято Дузи бе футболист на Витоша (Бистрица), след което реши да сложи край на кариерата си и да се ориентира към следващото си предизвикателство - треньорството. Пред официалния сайт на Витоша (Бистрица) Йордан Върбанов говори за първите си месеци в новата си роля - наставник на тима до 15 години, трудностите, които среща, и целите, които иска да постигне като треньор.
- Това лято сложи край на кариерата си и отвори нова страница в своя футболен живот, след като стана треньор в школата на Витоша (Бистрица). Как се реши на тази крачка?
- Моментът бе идеален да спра. Последният сезон в Първа лига бе бонус за мен, неочаквана възможност да си припомня тръпката от мачовете с най-добрите отбори в България. Моето време като футболист обаче изтече. В редиците на Витоша има много млади и талантливи момчета, които заслужават шанс за изява, а и аз самият исках да се насоча към следващото си предизвикателство - треньорството.
- Вече няколко месеца имаш възможност да работиш с деца в школата. Какво е усещането за теб?
- Това е едно изцяло ново преживяване, ново предизвикателство за мен. В същото време обаче е и учение.
- За краткото време като треньор какви трудности срещна?
- Може би най-трудно ми е да успея да предам идеите си на децата, както и самите те да вникнат в тях. Проблемът идва от това, че те мислят по различен начин и понякога е трудно да намерим и говорим на общ език.
- Сам спомена думата предизвикателство. Кое е най-голямото за теб?
- Да успея да предам на децата опита и знанията, които натрупах като футболист, а след това те да успеят да ги разберат и използват по най-добрия начин. Искам да се научат да усещат играта и да се наслаждават на миговете на терена.
- Какво е основното, което искаш да им предадеш?
- Искам да ги науча да уважават противника, да се борят, да не се предават, да бъдат добри съотборници и да си помагат не само на терена, но и в живота. Надявам се, освен да ги науча да бъдат добри спортисти, да им помогна да станат и добри хора.
- През дългогодишната си кариера си срещал много млади футболисти у нас. Една от най-дискутираните теми у нас е тази за таланта у играчите. Какво мислиш? Има ли го в България?
- О, да, безспорно има много талантливи момчета, но в наши дни децата са разсеяни, прекалено много ги влекат технологиите и е трудно да успееш да ги заразиш с магията на футбола. Проблемът е, че им липсват концентрация, мотивация и донякъде възпитание. Не на последно място, в повечето случаи тренираме разделени на групи, децата нямат възможност да бъдат заедно и да се почувстват като едно цяло по време на заниманията, което впоследствие се отразява на играта им в мачовете.
- Защо Витоша (Бистрица), а не друг отбор за старт на треньорската ти кариера? Как оценяваш условията, които предлага клубът?
- Това бе логичното продължение на моята кариера. Прекарах последните си пет години във Витоша. Клубът ми даде много. Имахме и добри, и лоши моменти заедно. Бяхме като едно семейство. Президентът и ръководството винаги са били коректни с мен. След като сложих край на кариерата си, ми предложиха да остана в клуба като треньор. Мисля, че това бе добър шанс за моето развитие. Условията, които предлага Витоша, са добри както за развитието на юношите, така и за успешната реализация на самите треньори.
- Колко се е развил клубът в сравнение с момента, в който сте започнали работа в него?
- Аз все още съм млад треньор, но спокойно мога да кажа, че впечатленията ми са повече от положителни. Всяка година клубът подобрява базата си и все повече момчета искат да са част от него. Отделно се повиши значително и нивото на юношеските отбори.
- Какво е най-голямото ти желание, най-голямата ти цел като треньор на деца?
- Да споделя опита и знанията си с подрастващите, да успея да им предам любовта към футбола и да ги науча на дисциплина, респект и уважение към противник, съотборници, треньори и родители.
- За финал, какво е твоето послание към децата, които се занимават с футбол?
- Да бъдат усърдни и трудолюбиви, да не се предават, да се забавляват по време на тренировките и мачовете, да мечтаят и да не спират да вярват в себе си.
