Йоан Маринов: Със създаването на ЦСКА 1948 се появи и надеждата, че ЦСКА е жив

Започнах да тренирам футбол, когато бях на 4 години в Детски футболен клуб „Лъвчетата“. След това се записах в школата на ЦСКА. Там тренирах под ръководството на Галин Иванов, като на него дължа страшно много. Мога да заявя, че той положи основите за изграждането ми като футболист. Благодарение на него станах юношески национал, където имам 14 мача и два гола. Преминах през всички юношески формации на ЦСКА, включително и през дублиращия отбор до 21 години. Тренирал съм и с първия тим на ЦСКА, когато беше в „А“ група.

- Какво те доведе в ЦСКА 1948?

Няма да забравя, когато ни казаха, че ЦСКА вече няма да го има и трябва да си търсим друг отбор. Бяхме сигурно 10 души от ЦСКА, когато ни се обадиха. Не знам дали звучи смешно, но повечето от нас не успяха да сдържат сълзите си. След толкова много години, след толкова много емоции, изведнъж ти съобщават това. В последствие ръководството на ЦСКА 1948 ни покани на учредяването на сдружението във Военния клуб, което за нас бе огромно облекчение, защото разбрахме, че ЦСКА е жив.

- Какво мислиш за идеята ЦСКА1948 – отбор на феновете?

Още със събирането ни във Военния клуб се появи надеждата. Надежда, че ЦСКА е жив. Вярвам, че ще продължаваме да се развиваме, благодарение на феновете, които стоят зад нас. С добра игра, резултати и професионализъм от наша страна, ще привлечем повече към нашата кауза. Ние сме истински армейци, ние сме връзката с ЦСКА.

- Какво за теб е ЦСКА 1948?

ЦСКА 1948 на първо място е семейство, защото с голяма част от момчетата се познаваме от юношеските формации. На второ място е надежда, която не само на мен, а и на другите момчета от отбора, дава мотивация да се борим и да успеем да върнем този велик клуб там, където му е мястото.

- Какви са впечатленията ти от първия полусезон?

С Валентин Илиев начело не съм се и съмнявал, че ще постигнем толкова много. Той е страхотен специалист и успя да ни изгради не само като отбор, но и като колектив, защото това е изключително важно. Въпреки, че играем в аматьорските групи, нивото е професионално. Доволен съм от есенния дял, а сега очаквам само надграждане.

- Кой е най-паметният ти мач на ЦСКА, на който си гонил топки?

Никога няма да забравя дербито срещу Левски през 2014 година на Националния стадион. Тогава беше много студено и имаше сняг. Не знам защо, но късметът винаги ми отреждаше да гоня топките от към сектор Б. Доста псувни отнесох тогава, но важното е, че победихме с 3:0. Голяма емоция беше този мач, пълни сектори с фенове, гледаш от близо любимите ти футболисти и победа за ЦСКА. Наистина паметен двубой.

- А кой е най-паметният ти мач от този сезон?

Първият мач срещу Люлин е много паметен за мен. Може би, това е най-добрият мач в кариерата ми. Отбелязах два гола, добавих и две асистенции. След това получих контузия и ми отне доста време докато вляза във форма.

- Какви жертви си правил заради футбола?

Най-голямата жертва е това, че съм пренебрегвал семейство и приятели. Не знам бройката на пропуснатите рождени дни заради това, че съм бил на тренировка или пък е предстоял мач. Аз мечтая да бъда професионален футболист и за да го постигна, се изискват тези жертви. Радвам се, че поне близките ми ме разбират.

- Какво си готов да направиш, за да станеш професионален футболист?

Всичко.

- Къде се виждаш след пет години?

Надявам се ЦСКА 1948 да е в Първа лига, да играе европейски мачове и аз да бъда на терена.

- Какво ти дава футболът?

Щастие, отговорно отношение и дисциплина. Не само футболът, но спортът като цяло дава много важни качества. Само един спортист знае какво е да си дал 110% от себе си на тренировка и да почувстваш удовлетворението след това.

- С какво ще запомниш 2016 година?

Оставам със смесени чувства. Имах тежка контузия и трудно възстановяване, но пък дадохме едно ново начало на ЦСКА.

- Кой е любимият ти футболист?

Харесвам Кристиано Роналдо и Фернандо Торес, особено от периода му в Ливърпул.

- На кой отбор извън България симпатизираш?

Нямам изявен фаворит. Бил съм на мачове на Реал (Мадрид) и Барселона и чувството е неописуемо заради атмосферата. Политиката спрямо младите играчи в Борусия Дортмунд и Тотнъм също много ми допада.

- Коя е последната книга, която прочете?

Последната книга, която прочетох, е за Кристиано Роналдо. Започнах я точно, когато ми се случи контузията и може би, тя ми помогна да не падна духом.

- Какво ще пожелаеш на феновете?

Пожелавам им да са живи и здрави, да са щастливи. Новата година да е успешна за тях и да идват да ни подкрепят.