В дните, в които няма да има футбол, ЦСКА 1948 ще запознава феновете си с някои от играчите им, които ще споделят любопитни факти както за себе си, така и за отбора.
Началото поставя младият вратар Иван Герасимов. Той е на 22 години. Любимите му отбори са Байерн (Мюнхен) и Ливърпул, а негов идол е Оливър Кан. Започва състезателната си кариера преди 9 години в отбора на Витоша Бистрица с треньор Никола Пешев. Преди мач има ритуал да гледа видеоклипове на най-добрите вратари в историята, а по-интересното е, че слуша индиански песни.
- Здравей, Иване. Как оценяваш представянето на отбора през първия полусезон?
- Представянето ни е истински апотеоз. Никой не очакавше от нас да успеем да преодолеем всички препядствия, никой не вярваше в нас, никой, освен малкото хора, останали с чисто съзнание, за които този отбор бе като тяхно дете, а ние пък от своя страна им дадохме много поводи за радост. Заслужено завършихме на първо място.
- Цел номер 1 пред тима е „В“ група. До къде стигат погледите ви?
- Аз лично вярвам на 100 процента, че ще влезем във „В“ група, защото няма невъзнаграден труд. Както казва Робърт Кийосаки: "Слон се яде хапка по хапка", нека влезем във „В“ група и после ще мислим за по-нататък.
- Какво те доведе в ЦСКА 1948?
- Тук съм благодарение на човека, за когото бих дал живота си - Калоян Георгиев. Единственият, който ме подкрепяше и вярваше в мен още от лятото на 2014 година, когато благодарение на него буквално оцелях, благодарение на него израснах. Каза ми, че е сформиран отбор и търсят вратари и аз реших да опитам. Едно от най-правилните решения в живота ми.
- Какво значи за теб ЦСКА 1948?
- За мен ЦСКА 1948 е настоящ отбор и едно истинско семейство. С момчетата минахме през хиляди премеждия, но винаги успявахме, защото се държахме заедно. Ние сме колектив, за какъвто много отбори само си мечтаят.
- Къде се виждаш след 5 години?
- След 5 години ще съм професионален играч с договор, няма значение къде, просто ще съм професионалист, не само на тренировки, а и на хартия. Аз вярвам на 100 процента в себе си и съм сигурен, че това ще стане.
- Какво ще пожелаеш на съотборниците си?
- Пожелавам им да следват мечтите си докрай. Дори цялото им семейство, всичките им приятели, треньори, учители, ментори и всички хора да казват, че не може и не трябва, те да застанат зад принципите си и да продължат сами, вярвайки в себе си и успехите си. И за финал искам да припомня мисълта на Хариет Бичър: "Облагите са за час - принципите вечни."