Европейските мачове са запазената територия на ЦСКА и отборът отново го доказа.
На международната сцена червените плуват в свои води.
Да, Осиек бе отстранен и с известна доза спортен шанс, но важното е, че ЦСКА се представи достойно и изпълни целта.
В такъв тип двубои не се гледа толкова кой как играе, важното е кой продължава напред.
Люпко Петрович толкова е врял и кипял в такива срещи, че реваншът в Хърватска бе точно по неговия вкус.
Едва ли някой е очаквал нещо по-различно от това, което се случи на терена. Общо взето, всичко се разви по план.
Мачът не тръгна добре за ЦСКА, като Осиек игра по-добре през първото полувреме.
Голът беше плод на колективна грешка. Твърде лесно беше допуснато да се центрира, после Томаш закъсня, а и Черниаускас също не реагира по най-добрия възможен начин, защото не успя да си покрие добре ъгъла.
Второто полувреме беше по-равностойно, най-вече защото хърватите намалиха оборотите в атака и предпочетоха да не поемат големи рискове.
ЦСКА имаше златен шанс да реши всичко в продълженията, но Соу пропусна. Той пое топката по отличен начин, но не успя да я чукне над вратаря.
Разбира се, не бива да си затваряме очите. Отново се видя, че няма класа в отбора.
Освен това постоянно се въртят различни футболисти в титулярния състав, липсва сработеност и постоянство, а от представянето в предни позиции има страшно много какво де се желае.
Още не може да се говори за оформен облик на отбора и това вероятно ще отнеме месеци.
Да, ЦСКА продължи напред, но не бива да игнорираме недостатъците в играта. Напълно вярно е да се каже, че с подхода си и в двата мача ЦСКА разчиташе да излъже Осиек и го направи.
В реванша най-много ми хареса Бикел, който беше най-жив и пъргав. Направи много силен мач.
Испанецът Албентоса също направи някои хубави неща, беше стабилен в защита, даде много добър пас за Соу в продълженията, представи се със самочувствие и имаше ярко присъствие на терена. И все пак е рано да му даваме генерални оценки само от една среща. Той обаче даде силна заявка.
ЦСКА оживя срещу този съперник, а предстоящите двубои със Заря ще са подобни на тези с Осиек. Трябва да се знае обаче, че ако разчиташ основно на късмет, рано или късно ще те изостави. Хубавото е, че ЦСКА ще е по-обигран и напаснат към новата схема в мачовете срещу украинците
Има го и психологическия фактор. Част от футболистите вероятно си мислят, че с изявите си на международната сцена ще впечатлят някой по-голям отбор и това до голяма степен е така. Но ти трябва да играеш на високо ниво във всички срещи, трябва да си постоянен, а не в един мач да играеш и после в два да почиваш.
Необходимо е да се внимава и със съдиите, защото виждаме, че в Европа се свири по коренно различен начин от България.
Красноречивият пример е с Райнов в реванша на Левски с АЕК Ларнака - той направи класическа дузпа. Такава трябваше да се свири за нарушение на същия играч и в мача с Ботев Пловдив още в първите минути, но беше подмината. В Европа обаче се видя, че критерият е съвсем различен и такива действия не се прощават.
По отношение на физическата подготовка на ЦСКА на този етап не може да има големи забележки. Отборът стоя по-добре от Осиек в продълженията, дори на моменти се правеше преса. Едно време играехме без никакви проблеми в цикъл сряда-събота.
Разликата е, че тогава отборите бяха много по-сработени, футболистите не се сменяха с години, докато сега един състезател за 5 години сменя 6 отбора.
Аспарух Никодимов, в-к „Тема спорт“