ЦСКА има редица спортно-технически проблеми, но незадоволителните резултати от началото на сезона не се дължат само на тях. Една от причините за петото място във временното класиране е това, че химията между играчите не е достатъчно добра. Така бе още в началото на първенството, когато треньор бе Христо Янев, а след това и при Едуард Йорданеску във вече трите му месеца начело на армейците.
ЦСКА на практика направи нов отбор през лятото, а за изграждането на солиден колектив се иска време. И това трябва да се има предвид. Явно изминалите 4 месеца не са достатъчни. Янев изтърва съблекалнята още преди да е започнало първенството, като не успя да изгради достатъчно добри отношения между футболистите.
Дошлите след началото на шампионата доста нови попълнения допълнително затрудниха процеса по създаването на здрав колектив. В такава ситуация на "Армията" пристигна Едуард Йорданеску. Задачата на 38-годишния румънец никак не бе лесна и това трябва да се отчита, когато се поставят оценки за работата му. Той пое отбор, който тепърва трябваше да се обиграва, напасва и хармонизира.
Йорданеску тепърва се запознаваше с качествата и характерите на футболистите. И също като Янев се видя в трудна, преходна ситуация и не съумя да сформира добър микроклимат. Това пролича дори в контролите с Царско село и Хоризонт през изминалия уикенд. Вярно, тогава играха футболисти, които рядко или изобщо не са били заедно на терена. Но въпреки това е очевидно, че те не действат като юмрук на терена. Няма ги сигурността, автоматизмът и стабилността в отборните действия. Показателна е една ситуация срещу Царско село още в 5-ата минута. Тогава след центриране в наказателното поле вратарят Анатоли Господинов викна силно: "Аз!". Въпреки това Александър Дюлгеров изби с гърди в корнер пред погледа на своя страж. Господинов извика още веднъж ядно: „Аз!", за да напомни на съотборника си кой командва в пеналта, но вече беше късно. Грешката бе факт. А впрочем Дюлгеров по идентичен начин си вкара автогол срещу Нефтохимик (5:1), макар тогава под рамката да бе Георги Китанов. Просто комуникацията и синхронът между играчите не са на необходимото ниво, което пролича в доста срещи.
Това е само един дребен пример за липсата на химия между играчите, а в официалните мачове дотук видяхме още доста такива моменти, когато състезателите сякаш не говореха на един език.
От друга страна, Йорданеску изобщо не помага за подобрението на климата в съблекалнята с някои свои изказвания след мачовете. Играчите едва ли могат да се мотивират по този начин. Вероятно всеки в даден момент започва да се пита: "Дали не говори за мен". И това сваля допълнително и без това не особено високото самочувствие на тима.
Видно е, че Йорданеску не си прави добра услуга с публични изказвания, в които изразява съмнение в качествата и характера на състезателите. Румънецът до този момент не се е изявил и като мотиватор. Сякаш не успява да придаде достатъчно хъс на отбора.
Това са неща, върху които трябва да се работи. В този състав на ЦСКА все още няма живец и искра, отсъства и изявен лидер. Липсва типът футболист, който да надьха съотборниците си и да ги поведе към успеха.
Левски например разполага с по-лимитирани футболисти, но за сметка на това компенсира с по-силен отборен дух и по-стабилен колектив. А понякога във футбола това е не по-малко важно от качествата на отделните играчи.
"Тема спорт"