Легендарният вратар на Левски Бисер Михайлов, който е баща на шефа на БФС Борислав Михайлов и дядо на настоящия национален страж Николой Михайлов, даде интервю за вестник "България Днес". Предлагаме ви го със съкращения.
- Г-н Михайлов, вие сте играли в мача Левски - ЦСКА, който ще се запомни с рекордна посещаемост от 70 000 зрители на 11 март 1967 година. Какво отличава дербитата от тогава и сега?
- Когато на стадиона идваха по 70 000 зрители, и в двата отбора играеха футболисти от висока класа. В Левски бяха Гунди, Соколов, Сашо Костов, няма как да ги изброя всичките. В ЦСКА блестяха Якимов, Никодимов, целият им отбор беше силен. Сега нещата се промениха. През последните 20 години в България повече се руши, отколкото се създава. Това важи и за футбола.
- Защо изчезнаха героите в синьо и червено? Агитките вече не пеят за сегашните играчи, а за тези от миналото?
- Когато бяхме деца излизахме на улицата с парцалената топка и тя беше нашето забавление. Това беше животът ни. Сегашните деца си стоят вкъщи пред компютъра. По наше време и държавата развиваше спорта и затова имахме успехи. Това е и причината тогава да се появят велики футболисти, борци, щангисти. И сега децата искат да станат футболисти, но като видят колко труд изисква това се отказват.
- Сега много чужденци носят екипите и на двата отбора. Могат ли да осъзнаят като значи да обличаш фланелката на велики отбори като Левски и ЦСКА?
- Никога няма да го разберат. Те са наемни работници. В България поколения са израсли с магията на този мач. Няма как чужденец да го разбере.
- Кой е двубоят срещу ЦСКА, който винаги изниква в паметта ви, когато наближи вечното дерби?
- Това е един мач за Купата на Съветската армия, в който се стигна до дузпи. В целия мач бяха изпълнени общо 18 дузпи - една в редовното и 17 след края на продълженията. Спасих удара на Аспарух Никодимов и така Левски се класира на полуфинал. След това взехме и купата. По това време с играчите на ЦСКА бяхме съперници на терена и приятели извън него. Иначе очаквам да победи отборът, който се е настроил най-добре психически. Това зависи от двамата треньори. Често се е случвало победител да излезе тимът, който изглежда в по-лошо моментно състояние.
