Беше вторият ден на май през 2016 година. 17 месеца от края на най-значимия и успешен сезон за Григор Димитров и пет от една турболентна и изпълнена със смесени емоции 2015-та, която започна на крачка от топ 10, а завърши 28-ми, гарнирано с раздялата с Роджър Рашийд.
Та този 2-ри май на 2016 година изглеждаше като възможност за бягство от плаващите пясъци, в които беше попаднал, а на финала в Истанбул излезе нисичкият и непретенциозен Диего Шварцман. Пълен обрат от 1:0 сета и три счупени ракети по-късно Григор за пръв път чу бурни освирквания от тези, които до този момент единствено ставаха на крака и търкаха очите си след някоя негова магия с ракетата. Бавно, но сигурно всичко около Гришо се превръщаше в мъгла ...
Колкото и странно да звучи, оставането му сам през юни същата година след раздялата с Франко Давин му помогна да осъзнае две силно свързани помежду си неща:
1. Колкото и да е добър треньорът ти, на корта оставаш сам
2. Колкото и добър да си, имаш нужда от сериозен треньор
Безславното му отпадане от Рио и пропадането му до 40-то място през август бяха достатъчен пример за това – на Григор му беше нужно не преосмисляне, а въобще ново начало без спомени за миналото. Трябваше да се погледне в огледалото и да зададе всички нужни въпроси. И го направи, а срещу него се беше появил човек, който ако не беше роден във Венецуела пет години по-рано от Димитров, всеки щеше да помисли, че са братя близнаци. И този симпатичен Дани Валверду имаше нужда от ново начало след Мъри и Бердих . Та двамата с Григор се събраха на своите две отделни старт линии, които много бързо се събраха в един коридор.
Първоначално от Валверду се изискваше да направи едно единствено и най-важно нещо – да издири любовта на Григор към тениса и да я изведе отново на преден план. Да го направи отново онова горящо във всяка точка дете, което се въргаляше по клея в Монте Карло и изпотяваше легенда като Надал при всяка една тяхна среща на корта. Защото колкото и неуспорими да бяха успехите при Рашийд, австралиецът остави играта с главата на по-заден план и пренесе всичко в краката. Факт, Григор успя да изгради една много стабилна физическа основа, която преди това му липсваше и крампите бяха често срещани. Тялото му обаче изпревари мисълта и при всеки един по-сериозен неуспех, в главата на българина ставаше буря.
Дани успя да направи именно това – да пренасочи цялата енергия на Григор в посоката, която му беше нужна. „Аз имам философия - много по-лесно е да развиеш силната си страна, отколкото да развиваш слабостите си. Много често хората се фокусират върху негативните си страни вместо да работят върху силните си качества и да ги правят по-съвършени.“, казва венецуелецът. Преди Григор живееше два гейма назад, мислейки си за сбъркан форхенд, а докато се тормозеше с това, съперникът срещу него вече го беше победил в главата си. Сега това е обърнато така: „Ако си сбъркал помни защо, не не мисли как“. „Ако започнеш да мислиш прекалено много за грешките си, неимуверно ще продължиш с тях.“, заяви самият Гришо след победата над Гофен в Лондон.
През втората половина на 2016-та Григор веднага показа, че започва нещо ново. Заигра много по-прецизно, сервисът започна да влиза все повече, виждаше мрежата от близо все по-често и скоростта му ставаше все по-трудна за достигане. Успя да стигне до полуфинал на Мастърса в Синсинати, осминафинал на US Open и финал в Пекин, което отново го върна в топ 20. Целта от тук нататък беше ясна – офанзива към 2017-та и падане на крепостта топ 8.
И докато останалите в тура си взеха две/три седмици почивка, то Григор събра Валверду, Себастиен Дюран и Аздин Буснана в Монако още на 20-ти ноември. Имаше работа за вършене. Резултат, от която се появи още в първия турнир за 2017-та година, когато след рейд от три поредни победи на топ 10 тенисисти, Гришо вдигна трофея в Бризбейн.
След всеки един от мачовете там се водят нови тренировки до осем вечерта. Кафето обаче е само за треньорите – Григор трябва да е в леглото до десет. Истинският пробив дойде две седмици по-късно в Мелбърн, когато единствено геният на Рафаел Надал го лиши от първи финал на Голям шлем. "Григор ще направи нещо страхотно този сезон, определено е от класата на топ 5." запъхтян призна испанецът минути, след като пребори Димитров. Загубен полуфинал след пет сета щеше да прати стария Григор в капсулата на размисли и несигурност, но този път той стисна билета си за София, дойде и събра още 250 точки от „Арена Армеец“ с помощта на 12 хиляди души.
Целта беше още по-ясна – освен влизане в топ 8, то да стане и с класиране за финалния мастърс в Лондон, за където към онзи момент беше трети. Преумората обаче каза своето, дойде сезона на клей, който никога не е бил любим за Григор и постепенно най-високото стъпало се оказваше осминафиналът. Пак ли? Годината отново отиваше по дяволите и януари изглеждаше като хубав сън, който си отива. Тревата обаче израстна по кортовете в Англия, където българинът се препъна на полуфинал в Лондон и на осминафинал на Уимбълдън срещу невъзможния за спиране Федерер, който се беше качил на експрес „Голям шлем 18“. Пъзелът започна отново да се подрежда.
В Синсинати картинката се събра и всичко дойде на мястото си, след като Гришо стигна до първа Мастърс титла в кариерата си и то категорично - без нито един изгубен сет.
Полуфинал в Пекин срещу Надал и финал в Стокхолм дори преизпълниха плана максимум – влизане в топ 6 и гарантирано място за „О2 Арена“. А там, сред осемте най-добри – каквото стане. А тя каква стана ...
Неудобният Тийм беше преборен с много мъжество, хвърчене по корта и пълна артилерия от най-доброто в арсенала на Григор. Напрежението от големите сцени пък беше вече малко, беше останало в миналото, за което Гришо не мислеше. Два дни по-късно се стигна и до един от най-впечатляващите мачове въобще на ATP финали, където по презумция се очакват трисетови мачове или поне два часа равностоен и зрелищен тенис. Че беше впечатляващ - беше, но не и равностоен. Ракетата ни разпиля Давид Гофен за няма и 75 минути, оставяйки го с два гейма всичко на всичко. А най-интересното е, че изглеждаше сякаш Григор може още много повече. „Григор ни показва какво ни очаква през 2018-та!“, възкликна Питър Флеминг, а финалистът от US Open Грег Руседски предрече, че вечно очакваното изгряване на Димитров като звезда ще стане точно тази седмица.
Полуфиналът е гарантиран, а там ... каквото стане. Дано и резултатът да е същият, както последния път, когато изрекохме това. Та, Маестро от Базел, пази се! Втората цигулка в елита е напът да те измести. А българите по принцип сме добри музиканти. Било то със струни или кордаж. Ако не вярваш, питай един светлоок белгиец.
Виктор Петков, novsport.com
Разчистете върха, той идва!
Как Гришо премина от три строшени ракети в Истанбул до летежа в Лондон
