На 23 август на световния пазар ще излезе автобиографията на Рафаел Надал, озаглавена „Рафа: Моята история". Седмица по-рано британският таблоид „Телеграф" пусна част от най-интересните събития, за които испанецът разказва. Тенисистът разкрива тайни, свързани с личния му живот, както и подробности около разтърсващата раздяла на своите родители, белязала отказването му от „Уимбълдън” през 2009-а. Ето и част от неговата изповед:
...На връщане от Откритото първенство на Австралия'09, при полета от Мелбърн до Дубай, баща ми ми каза, че между него и майка ми има проблеми у дома. Веднага разбрах, че има предвид, че между тях ще се стигне до раздяла. ТоВа ме шокира. До края на полета не обелих и една дума на баща ми. Родителите ми бяха основният стълб в моя живот и този стълб се счупи. Ценностите, на които толкова държах, бяха пречупени, а емоционалният срив в мен бе шокиращ. Никога до този момент не бях забелязал да има проблеми в семейството ни, винаги бяхме обединени и се подкрепяхме.
Да осъзная новината, че родителите ми преживяват такава криза след 30 години съвместен живот, разби сърцето ми. Това ме унищожи. Моето семейство винаги е било носещата основа 8 живота ми, центърът ми на стабилност и реален албум на прекрасните ми детски спомени. Ненадейно и без предупреждение щастливият семеен портрет бе счупен. Страдах едновременно за майка ми, за баща ми и за сестра ми.
Но не бяха само те. Това засегна всички: чичовци и лели, дядо и баба, племенниците ми. Целият ни свят бе разбит, а контактите между отделни членове на фамилията станаха на моменти неловки и ненормални. Никой не знаеше как да реагира. Винаги обичах да се връщам у дома, а сега това ми доставяше мъка и неудобство.
Риболов, голф, приятели, рутинните обеди и вечери - всичко това се промени. Баща ми се премести от къщата ни В Порто Иристо и когато сядахме да хапнем или да гледаме телевизия, той не беше с нас. Там, където имаше закачки и шеги, настъпи тишина. Нашият рай вече не съществуваше.
Странно, но ефектът върху играта ми от това закъсня. Бях в силна серия и този позитивен момент ме носи няколко месеца. Не усещах наслада от победите, но тялото ми продължаваше по инерция да играе. Самочувствието ми обаче бе много лошо. Бях депресиран и без никакъв ентусиазъм. На повърхността аз останах един играещ тенисист на автопилот, но човекът в мен загуби любовта към живота.
Съотборниците ми се притесняваха много за мен. Аз станах различен човек, отчужден и студен, кратък и рязък в разговорите. Притесняваха се как тази раздяла ще се отрази върху играта ми. Знаеха, че това ще доведе до жертви. Така и стана. Първо си отидоха коленете ми. Усетих първите болки в Маями в края на март. Болката ставаше все по-силна с всяка седмица, но успявах да се справя, поне до началото на май, когато в Мадрид нямах сили за повече. Сривът в психиката, доведе и до срив в тялото ми и взех почивка.
Няколко седмици по-късно се върнах на Ролан Гарос. Може би не трябваше да го праВя, но бях спечелил 4 поредни титли и се чувствах задължен да защитя короната си. Тогава дойде и поражението от Робин Сьодерлинг (Швеция) В четвъртия кръг, моето първо на този турнир. Загубата ме бутна от ръба. Положих огромни усилия да съм във форма за Ролан Гарос, борейки се с раздялата на родителите ми и с болните си колене, но тогава разбрах, че повече това не може да продължава.
Ужасно бе да кажа, че се отказвам от „Уимбълдън". Коленете ми бяха пряката причина, но аз знаех, че основната се криеше в психическото ми състояние. Желанието ми за борба бе изгубено, тъй като вече го нямаше онзи адреналин, който ме носеше, фитнес треньорът ми Йоан Форкадес ми обясни, че има пряка връзка между емоционалния дисбаланс и физическия срив. Той ми каза, че ако съм в постоянен стрес, спя по-малко и мозъкът ми е разсеян – точните симптоми…
