“Само два са случаите, в които Григор Димитров спечели 4 поредни мача в 35 турнира, в които участва от януари 2020 година до днес”, това написа авторитетният тенис журналист Феручо Роберти, който посвети голям анализ на най-добрия български тенисист в седмичната си рубрика "Числата", която води в сайта ubitennis.com.
"Първите 3 месеца през настоящия сезон за съжаление потвърдиха, че продължава безспирният регрес на тенисист, който е благословен с кристално чиста класа и който трябва да навърши 31 години. Той обаче е неспособен да намери отново нивото си, благодарение на което се изкачи до трето място в ранглистата на АТР. Като го гледа как играе през последните години - с неговия почти безупречен тенис от естетическа гледна точка, но и с твърде много мачове, в които прави прекалено много грешки - на човек му е трудно да повярва, че българинът е бил способен да се задържи 32 седмици в Топ 5 на световната ранглиста и 81 седмици в Топ 10. И че е спечелил осем турнира, сред които и най-престижният в календара след четирите турнира от Големия шлем - финалът на АТР. Димитров го спечели в Лондон през 2017 година по брилянтен начин, побеждавайки във всичките си пет мача, което не се бе случвало на дебютант от 1978-а, когато успя да го направи Джон Макенроу.
Преди 5 години беше безспорно най-добрият сезон в кариерата на Григор, който през 2017 спечели още “Мастърс”-а в Синсинати, както и още два турнира от категорията АТР 250 - Бризбън и София. Но при сегашния Димитров е останало твърде малко от предишната форма. От януари досега той загуби пет пъти от тенисисти, които не са в Топ 50, като за последен път това се случи срещу Макдоналд в Маями в мач, в който спечели само пет гейма.
Проблемът на българина не може да бъде сведен само до възрастта му. В момента той е на 28-о място в света, а тази седмица има седем тенисисти, които са по-възрастни от него и които го изпреварват в ранглистата. Те са дори осем, ако към тях се прибави и Кареньо Буста, който е роден само два месеца след него.
Свободното му падане, които започна на 26 години - възраст, на която обикновено се забелязва пълното спортно развитие на един тенисист, не може да бъде обяснено и с големи проблеми, тъй като българинът практически не е имал контузии, ако не се вземе предвид по-скоро тежкото боледуване от КОВИД-19 през късната пролет на 2020 година.
Въпреки това след победата на финалния Мастърс, Димитров игра само един финал - преди повече от 4 години в Ротердам, когато загуби от Федерер, който тогава се завърна като номер 1 в света. Освен в последния мач на турнира в Нидерландия той има и само един важен полуфинал - този на Откритото първенство на САЩ през 2019 година. За да го достигне, той успя да победи за първи път от 8 директни мача Федерер.
Това беше забележително постижение поради още една причина: в онзи момент Димитров заемаше скромното 78-о място в ранглистата на АТР, което бе най-ниската позиция на полуфиналист в Ню Йорк след тази на Джими Конърс през 1991 година.
На практика, на върха на физическата му зрялост през януари 2018-а, на 26 години и половина, започна отстъплението на №3 в света Димитров. Оттогава той е играл в 74 турнира, в 27 от които е загубил още в първия кръг (36%). Като че ли това не стига и освен финала в Ротердам и полуфинала в Ню Йорк, той има само още осем полуфинала, от които три са на турнири “Мастърс 1000” (Монте Карло 2018, Берси 2019 и Индиън Уелс 2021).
Ако направим пълна равносметка на разглеждания период, Димитров е спечелил само 97 срещи от 172 изиграни (56%). Много възходи и спадове белязаха втория период на кариерата му - този, който последва победата в "О2 Арена" в Лондон.
Ако балансът му срещу тенисисти от Топ 10 в последните 4 дни е приемлив - 7 победи срещу 10 загуби, както и този срещу колегите му между 11-о и 20-о място - 10:4, то е изключително разочароващо представянето му срещу тенисисти, които би трябвало да побеждава лесно - тези извън Топ 50. В мачовете с тях Григор е спечелил 47 пъти и е загубил 32 пъти. Това са числа, които показват, че при тенис кризата на българина, която е може би необратима, голяма роля играе психическият подход, който го дърпа надолу", пише Феручо Роберти.
