Бразилецът Роналдо (43 г.) даде интервю пред италианското издание Sport Week, в което бърна лентата назад към славното си време като футболист. "Вашата Италия беше като мой дом, а знаете ли какво ми каза лекарят? Просто трябва да спра цигарите. Иначе съм във форма като на малко момче. Точно така, рагацино. Все едно съм с 20 години по-млад", започва Феномена...
Помните ли, Роналдо? Преди 20 години бяхте на корицата на първия брой на SPORT WEEK, но само 2 месеца по-късно коляното ви каза "баста"...
- И щях да открия един друг Роналдо. Много хора ми казваха: "Гробовното мълчание на "Олимпико", когато паднах и крещях от болка, никога не се забравя". Аз тишината на стадиона не си я спомням, но усещането още е живо в мен. А също и мислите, които върлуваха. "Ще се върна ли, ще мога ли да бъда същият?", питах се аз. После обаче, когато страхът премина, установих, че съм зареден с невероятна воля, която преди това не съм и подозирал, че притежавам. Бях друг футболист, но преди всичко различен човек. Но със същата любов към футбола, която винаги е била моят най-добър треньор, лекар, физиотерапевт и съотборник.
Чакахте година и половина с надеждата да се върнете, но после преживяхте още един кошмар - на 5 май 2002-ра, когато Интер загуби титлата в Рим срещу Лацио в последния кръг...
- Контузията беше съдба, а загубата беше грешка. Когато държиш всичко, но го загубиш, не можеш да виниш никого. Ние просто не бяхме себе си, но така и не успяхме да си обясним какво се случи. Затова плаках...
Може би вече усещахте, че ще се разделите с Интер?
- Това скудето бе най-малкият подарък, който трябваше да направим на тифозите. Да успеем заради всичката получена обич, когато бях зле. Но истината е, че в този ден в Рим все още не предполагах, че ще се разделим. Само помня какво бях казал на президента Морати.
Дали сте му ултиматум да изгони треньора Купер?
- Просто не се получи връзката между нас. Казвах го десетки пъти, на президента също. Не беше възможен компромис. Когато обаче аз и Морати се видяхме известно време след сбогуването, си дадохме прошка един на друг, без да се обвиняваме. Просто никой от нас не можеше да постъпи различно.
Чувствахте ли се по-силен, все пак тъкмо бяхте станали световен шампион с Бразилия като голмайстор?
- Чувствах се като човек, който бе получил отговор на въпросите, които постави на "Олимпико". Все още си бях аз.
Дори с онази прическа, която приличаше на половин луна?
- Обичам да се смея от страх да не скучая. На лагерите е отегчително, това с прическата беше малко като игра, хитрост. Същото е като да опиташ да излъжеш защитник. Всички говореха за моите контузии и физическото ми състояние. Когато обаче се появих с онази коса, вече светът започна да коментира само прическата. Дори до днес се говори за нея, нали...
Беше направо безумно...
- Потвърждавам: безумно.
Отклонение от темата: тази година няма да има "Златна топка" заради СО VID-19
- Мисля, че дори Меси и Роналдо разбраха, че е справедливо да не се връчва. Този вирус ни преобърна живота и навиците. Накара ни да открием страхове, които не сме вярвали, че имаме. Почувствахме се по-слаби, но за късмет не всички. Видяхме невероятни истории и открихме новите супергерои. Това са лекарите и медицинските сестри. Преди ние, футболистите, бяхме идоли, но сега имаме потвърждение, че истинските идоли в живота често са други.
Тази година, ако ви бяха питали, щяхте да отговорите Меси или Кристиано?
- Твърде различни играчи и несравними. Ако ме питате кой избирам инстинктивно заради типа футбол, който играе, казвам Меси. Ако обаче искате да знаете кой от двамата бих взел в моя отбор, отговарям, че това зависи много от отбора, който имам, и какъв точно стил искам да налагам.
Да се върнем през 2002-ра. Вече сте в Реал Мадрид
- Белисимо, красив период. Футболът беше забавление.
Роберто Карлос каза, че е спал повече пъти с вас, отколкото с жена си...
- Това е преувеличено... Мадрид е град, който живее и ви позволява да живеете. Ние се възползвахме от това, защо да го отричаме? Но аз под забавление имах предвид футбол. Играехме в истинския смисъл на думата - красиво и привлекателно. Затова ни бяха взели, а не чак толкова за победите. Наричаха ни Галактикос. Но извън парите, които струвахме и спечелихме, сред много от нас се създаде специална химия. Понякога не функционираше на терена, но си остана завинаги. Личности и футболисти, които са толкова различни, но носят еднаква гордост и еднакъв ентусиазъм да бъдат там всички заедно в името на футбола.
Не е ли безумие, че вие не успяхте да спечелите нито веднъж Шампионската лига?
- Странно е, че никога не съм печелил Шампионската лига. Ще излъжа, ако кажа, че не съжалявам. Но ШЛ е въпрос на моменти и мигове, които при мен в Реал се изплъзваха винаги. Също като онова пропуснато скудето с Интер. Не мога да кажа защо, задавал съм си въпроса много пъти. Може би не успях да покажа максимума в решителните моменти. Случи се само с националния отбор на мондиала в Азия. Но дори в ШЛ пазя специални моменти. На "Олд Трафорд" целият стадион е ставал на крака да ме аплодира след трите гола срещу Юнайтед. Това е едно от онези вълнения, заради което си струва да се трудиш.
Кой е спортистът извън футбола, който ви развълнува най-много?
- Обичам баскетбола. Ако мен ме наричате Феномена, тогава какви са Коби Брайънт и ЛеБрон Джеймс? Но като бразилец трябва да посоча тръпката, която ми даде Гуга Куертен. Той спечели 3 пъти "Ролан Гарос". Все едно бе вчера.
Казахте, че Мадрид е специален град. Затова ли живеете там?
- Бразилия е моята земя, обичам я, но по-голямата част от моя живот мина в Европа, Флорентино Перес ме бе номинирал за посланик на Реал. Затова избрах Мадрид и не съжалявам. Но всеки път, когато се връщам в Милано, чувството е невероятно. Това е подарък, от който не се отказвам. Милано е моята Италия - страната, на която винаги ще съм благодарен. Грацие! Италия ме глезеше, накара ме да се чувствам уникален. Там момчето Роналдо се превърна в мъж. Ако днес съм по-добър човек, го дължа и на Италия.
Вярно ли е, че на Мондиал 2006 сте викали за Италия?
- Да, след като отпаднахме от Франция, но не съм искал да си отмъщавам. Там бе моят "брат" Зидан, но италианците бяха перфектен пример какъв трябва да бъде един отбор. Тези неща лесно се усещат, когато гледаш отстрани.
С италианския треньор Капело обаче не ви се получиха нещата в Реал...
- Единствената фраза, която искам да запомня от Капело, е: "Роналдо е най-добрият играч, който съм тренирал". Всичко останало е на втори план.
Тифозите на Интер ви обвиняват, че след Реал отидохте в техния враг Милан?
- Сега изглежда удобно да го кажа, но истината е, че аз исках да се върна в Интер и направих всичко, за да го сторя. Чаках цялото време да ми кажат "да" или "не". Когато обаче не получаваш нито "да", нито "не", значи е "не". Аз в онзи момент се чувствах не предател, а по-скоро предаден от Интер. Бях отхвърлен, но и никога не съм се страхувал от тежките решения.
А защо решихте да станете собственик на Валядолид?
-Дори за секунда не съм се колебаел дали да остана във футбола. Първата крачка бе създаването на академии с моето име по целия свят. После трябваше да превърна отново футбола в моя професия, без да съм треньор или спортен директор. Мисля, че в това нямаше да съм добър. По-скоро се виждах като собственик и президент. Оказа се много по-трудна професия, отколкото тази на футболиста.
Видяхте ли някой играч, който да прилича на вас за последните 20 години?
- Мога да кажа Килиан Мбапе. Има някои сходни движения и умее да играе с топката на скорост. Но той е млад, все още не знаем какво ще постигне. Дали от Неймар се е очаквало повече? Той е на 28 години, може да даде още много на футбола.