Чудесата на Лудогорец дълго време минаваха през носещата ос на триото - Моци - Светльо Дяков и Марселиньо. Когато имаш трима такива изпълнители в центъра на отбраната, в дефанзивната част на халфовата линия и в офанзивен план, то успехите не подлежат на съмнение - не само у нас, но и в евротурнирите.
Още преди три сезона „орлите" започнаха да търсят тяхна алтернатива, но ето, че едва сега, когато Дяков е на 35, а Марселиньо и Моци на по 34, се вижда, че триото ще трябва да отстъпи позициите си на незаменими титуляри.
И при тримата заместниците не изглеждат кристално избистрени, но все пак Драгош Григоре изглежда най-близо до това да влезе в обувките на Моци, а основният проблем за това са многобройните му травми. След идването на Баджи, при наличието на възвърналия формата си Анисе и с присъствието на Гуралски, се вижда, че капитанът Дяков изглежда четвърта цигулка. А като добавим и Серкан Юсеин, то конкуренцията за тези две позиции е най-голяма.
Марселиньо няма как да удържи ролята си на организатор заради все по-бавната си скорост на движение и на мислене и по-големият брак в пасовете, макар и Дан Битон да изглежда сравнително далеч от това да го замести на 100 процента.
Преобличането на Лудогорец на тези три поста обаче изглежда неоспорим факт. От началото на сезона „орлите" имат 7 мача във всички турнири, а всеки от триото М-Д-М има по три изиграни срещи, което бе немислимо през миналите сезони.
Поглед към двубоите показва, че най-много са експлоатирани осем футболисти, които са участвали в пет от двубоите. Това са Кешеру, Терзиев, Сисиньо, Лукоки, Недялков, Гуралски, Жоржиньо и Дан Битон. Рекордьор по игрово време с 450 минути е Терзиев, като го следват Недялков с 395 и Гуралски с 392 минути. Няма съмнение, че сливналията се радва на тази експлоатация заради контузията на Григоре, докато от другите седем позициите си в дългосрочен план най-вероятно ще задържат само Недялков, Жоржиньо, Дан Битон и евентуално Гуралски.
За триото пък Дяков има 270 минути, Моци е с 216, а Марселиньо едва със 171. Това означава, че 17 играчи имат повече игрово време от бразилеца.
Как обаче се отразяват затихващите функции на тримата? Дяков може и да гори на терена, но той е изключително трезвомислещ и обективен, за да прецени, че времето му отминава. Без никакво съмнение балансираният характер и отдаденост на Дяков му гарантират пост извън терена в Лудогорец.
Моци е рационален и достатъчно интелигентен, за да оценява настоящата ситуация и да не пали пожари на пейката.
Единствено, може би, най-заслужилият футболист в историята на Лудогорец - Марселиньо, не може да се примири с фактора на времето, а вероятно и латиноамериканската му кръв го вади от равновесие при всяка смяна или отсъствие от титулярния състав.