Ясен Петров: В Левски беше разпален голям огън

 

- Ако тряб­ва да бъда чес­тен, без да си вътре в иг­рата, е тежко. Има мно­го нерви, когато матри­цата е такава, че човек не е там, където иска. Но такъв е моментът. Чо­век стиска зъби и чака следващото предизвика­телство. Затова се гот­вя. Не е лесно... целият ми живот е преминал във футбола и ми е трудно, когато не съм в него. Трябва да се справя, да имам търпение, за да тръгна по следващата пътека, да направя дру­гия ход.

Защо българската матрица е такава, че общо взето, треньорът остава на едно място само една година? Това се отнася и за други ва­ши колеги.

- Това се е превърнало в нещо нормално у нас. Може би се дължи на нетърпението на ръко­водителите. Те искат бързи успехи. Но закони­те, дори и тези в живо­та, са други. Дори да по­садиш дръвче, трябва време, докато то започ­не да дава плодове. Така е и във футбола. Не мо­жеш за 4-5 месеца или ед­на година да реализираш философията си, да намериш оптималния вари­ант на тима, с който ис­каш да играеш, да пока­жеш своите виждания. За всичко трябва време. Но явно, че в България мо­ментът е такъв... Няма търпение, търси се бърз успех, а за него рецепта няма. Ако някой го пос­тигне, ще е плод на тру­да на някой във времето или ще е просто случай­ност, и тя бързо ще угас­не. Трябва много труд и търпение да успееш. Но това не е тенденция са­мо у нас. И по света на малко места се задържат треньори за по-дълго вре­ме. Светът стана много материален. Всеки, кой­то инвестира във фут­бола, иска веднага да си избие вложеното, фут­болът е социален фено­мен. Той носи много ра­дост, но и същевременно много мъка. Стана спорт, на който много се залага. Има много фирми, които печелят от него. Изобщо много хора изкар­ват пари. Животът ста­на динамичен и играта е такава. Затова има мно­го голямо текучество. Приемам нещата таки­ва, каквито са. Това е ситуацията, в която тряб­ва да се борим, и ще се съобразим с нея.

Миналото лято казах­те, че сте чакали едно специално обаждане и сте го дочакали. Сега как е?
- Бях казал... Моето се­мейство имаше огромно търпение, защото бях дълго време без работа. Казах им, че ще се занима­вам с тази професия само ако попадна на добро мяс­то. Оттук нататък ня­ма да си хабя енергията напразно. Доказал съм, че съм много търпелив чо­век. Имах търпението да дочакам и не съжалявам за нищо, което ми се случи през тази една година в Левски. Сега ще трябва да дочакам следващото място и да продължа нап­ред.

Следващите места как ще ги категоризира­те - като добри и недоб­ри ли?

- Имам визия. Много е важно там, където ще отида, да имам доверие­то на хората и да реали­зирам докрай моята философия за футбола. Ос­новното нещо, не гово­рим за финанси, но наис­тина имам огромно жела­ние да се реализирам. Ка­зах преди малко, че за 4-5 месеца не се постига мно­го. Дай Боже да имам шанс да остана на едно място по-дълго. Това е ед­но от нещата, които си пожелавам. А дали ще се случи...

В крайна сметка Левс­ки добро място ли бе за вас?

- Левски бе най-добро­то място за мен. Не съ­жалявам за нито един ден на „Герена".

Включително и пос­ледните дни?

- Включително и тях. Това е част от живота, човек приема нещата та­кива, каквито са. Хубави­те неща, които преживях в Левски, са много повече от неприятните момен­ти. Като го сложа на кан­тара... Можеше нещата и да са по-добре, но хуба­вото е доста повече.

Имам предвид начина, по който си тръгнахте? Така ли си го представях­те?

- Така или иначе дали щях да си тръгна в този момент, дали по-рано или по-късно... Това е факт. Не съжалявам за станало­то. Бил съм коректен с всички, оставих наисти­на много приятели в Левски. Как съм си тръг­нал, все някого е щяло да стане.

Беше нормално поне да си кажете довиждане с публиката, да си чукнете ръката с феновете през оградата. Все пак с тях сте се радвали...

- С когото е трябвало, с хората, с които съм ра­ботил, съм си казал до­виждане. Просто така се случи. Има неща, които никога няма да забравя. Това, което изпитах при участието ни в Европа, го пожелавам на всеки. Този спомен няма кой да ми го отнеме. Пълният стадион, фойерверките след победите, подкрепа­та на хората. Това вина­ги ще ме зарежда с опти­мизъм в работата ми от­тук нататък. Чувството не мога да го опиша с ду­ми.

- Всичко беше корект­но. Разбрахме се. Така или иначе мога да кажа само добри думи за хората, с които работих. Нямам забележки, няма какво да кажа срещу никого. Знаех, предусещах какво ще ста­не. Бях дал дума, че ще ос­тана до края на първен­ството. Бях свършил сво­ята част от нещата. Не съм се чувствал обиден.

А в кой момент е дошло това предусеща­не?

- Да се връщам назад... Не искам да говоря за то­ва нещо- Опитвам се да мисля само за хубавите неща. Не съм човек, кой­то живее в миналото. То служи само за това да поглеждам грешките си и да ги избягвам. Опитвам се да живея в настояще­то и да мисля за бъдеще­то. В работата, а и в жи­вота си търся позитив­ното. Трябва да го нами­раш всеки ден, за да те зарежда с енергия, за да продължиш напред. В днешно време в България не е леко на никого. Всеки се бори за хляба си. Във футбола е още по-труд­но, защото клубовете не са в цветущо финансово състояние. Важно е да на­мирам мотивация. Нав­сякъде съм търсил пози­тивното и съм се стре­мял с наученото да вървя напред, да ставам по-добър. В Левски хвърлих доста енергия, получих много. Работих с добри футболисти, с които се разбирах.

Мачът с ЦСКА на „Герена" ли обърна каруца­та?
- Мисля, че да. Може би той до някаква степен предреши бъдещето ми. Но един мач не може да ме направи по-добър или по-лош. Става въпрос като климат в отбора, обще­ствено настроение... След него хората си каза­ха - .Край, първенство­то свърши". Нещата бяха изпусна­ти още когато играехме в евротурнирите. Преди влизането ни в групите на Лига Европа бяхме пър­ви у нас. След това се бо­рихме на два фронта... Там някъде изпусна нишката с приоритетите - дали ще станем шампиони, или ще се борим за излизане от групите. Опитахме се да останем и на двата стола, съвсем малко не ни стигна, подхлъзнахме се и не взехме титлата. Не смятам, че ако бяхме били ЦСКА, щяхме да станем шампиони. Убеден съм, че най-вероятно тази победа нямаше ни е достатъчна. Но онзи мач предреши всичко.

Миналата есен вашият Левски не се ли разви прекалено бързо до някакво ниво. Преди да дойдете вие, той бе грохнал, сив, а след то изведнъж започна да създава по 5-6 положен появи се Гара Дембеле, феновете от 3 хиляди станаха 15 хиляди на „Герена"...

- Не е редно аз давам оценка. Тимът играеше добър атрактивен футбол, заслугата бе на всички. Явно, че в един момент очакванията станаха прекалено големи. В един момент и аз се питах дали не бе прекалено хубаво. Но има моменти, когато, колкото и да опитваш да избегнеш, нещата се случват. Имаше много луди мачове.

Гара Дембеле не бе ли нож с две острие за вас? Не зависеше всичко прекалено много от него?

- Той бе точният човек за този колектив. Има футболисти, които даваха положения, а той беше жаден да вкарва, нещата паснаха изключително добре. Гара Дембеле беше явление. Подходящият човек на точно място. Той обаче стана Гара Дембеле в Левски София.

Не бе ли той обаче параван за други проблеми?

- Левски може без всеки.Убеден съм, че отборът ще намери добър реализатор. В тима има добри футболисти. Левски ще бъде този, който хората обичат. Но Гара наистина остави диря.

 

-Ако не беше той, щяхме да вземем друг централен нападател. Тогава дилемата беше дали да вземем него или Мартин Камбуров. Победихме Гент, което ни даде допълнителна позитивна енергия. След това нещата се получаваха с лекота. Направихме добра кампания в Европа, показахме характер. Нещата се получаваха, имаше музика. Може би затова имаше и много публика, но... Това обаче остана в историята.

 

-Имам своя философия за това как трябва да играе един отбор. Но всичко ни се получаваше, защото бяха изпълнявани голяма част от изискванията ми, както и тези на целия щаб.

 

-Винаги има такъв момент. Няма как да знаеш кога е. Допускал съм грешки. Знам къде съм бъркал, правил съм си изводи. Знам, че нещата винаги могат да се направят по-добре. Но това е част от пътя. Понякога трябва да сгрешиш, за да провериш можеш ли да правиш нещо по-добре. Не мога да върна живота назад. Има неща, които ще ми послужат за­напред. Във всеки след­ващ отбор, в който съм бил, съм бил по-добър, зна­ел съм повече, придобил съм опит. Убеден съм, че в следващия клуб ще бъда по-добър. Уча се всеки ден. Опитвам се да не повтарям грешките си. Дай Боже пътят ми като треньор да е дълъг, защо­то това е професията, която обичам, и спортът, без който не мога да живея.

Как ви се струва фут­болът по телевизията този сезон?

- Не съм гледал много мачове, сезонът тепърва започва. Ще има интерес­ни двубои. Искам фут­болът ни да се развива. За да стане това обаче, трябва да бъдем по-пози­тивни. Но всичко трябва да тръгне от създаване­то на добри условия за децата. Трябва да ги вър­нем по игрищата, да ги запалим да искат да игра­ят футбол. Убеден съм, че в България има много материал, качество и талантливи деца.

Виждате ли се един слънчев ден треньор на ЦСКА? Така ще направи­те голям шлем - Локо Пд, Ботев Пд, Левски и накрая в ЦСКА.

- Не мога да кажа, че тази мисия е невъзможна, но сега е трудно осъще­ствима. Щастлив съм, че съм бил в Левски, а в мо­мента ЦСКА си има добър треньор.

След 10-15 години нап­ример...

- Това е моята профе­сия, не се заричам за ни­що. Но в момента имам съвсем различни цели, мечти и желания. Надявам се, че това ще ми се сбъдне. Но до този мо­мент много от нещата, които съм си пожелавал, съм ги постигнал.

В каква приказка ви се влиза?

- Обичам големия адре­налин. Това е нещото, ко­ето ми липсва в момента. През последната го­дина той наистина беше доста голям. Всички емо­ции оставят следа.

Не ви ли тегли към „Герена"? Да отидете да изгледате един мач като зрител...

- Естествено, че ще отида.   Нямам никакъв проблем. Ако имам сво­бодно време, а дай Боже да нямам, защото не ми се стои без рабо­та, ще гледам Левски и ще подк­репям тима от първата до послед­ната минута. Поже­лавам на хората, кои­то работят и играят за клуба, всичко най-добро. Те трябва да са убедени, че имат моята подкрепа.

Искате ли да кажете нещо?

- Държах много интер­вюто да е позитивно. Ис­кам да имам коректно отношение с хората, не тая лоши чувства, не съм злопаметен. Ако искаш да вървиш напред, трябва да простиш, каквото и да се е случило в предиш­на ситуация... Всеки човек си има някакъв ъгъл и пра­ви нещата от своя гледна точка. А истината вина­ги остава някъде неразб­рана. Трябва винаги да се излъчва знак +. През тези два-три месеца гледах да си почина, да се освободя, да преосмисля нещата. Хвърлих наистина много труд. Сега се постарах да прекарам време със семей­ството си. За първи път от над 20 години бяхме заедно на една маса аз, брат ми и двете ми сест­ри. Не се бяхме събирали толкова време. Опитах се да обърна внимание на всичките си близки. Сега вече започвам да мисля за бъдещето си.

След колко време усе­тихте, че горе-долу за­почнахте да се пречуп­вате?

- Във футбола трябва да си готов, ако се налага да носиш кокала... Много бързо започна да ми липс- ва зелената трева. Усе­щам се зареден с енергия за работа.

А защо толкова време не бяхте комуники­рали с меди­ите? Като бяхте изчезнали...

- Това беше вътрешно   усе­щане,   така   съм чувствал нещата. Исках да отдъхна, не е било планирано.

А помните ли как премина този час и поло­вина, от момента, в който си изпразнихте шкафчето от „Герена" и изминахте пътя до Пловдив? Какво си мис­лехте тогава, след като знаехте, че утре няма да стъпите пак там?

- В живота нищо не се знае... Помня всяка една секунда. Тръгнах си от „Герена" с хубави споме­ни. Бях даже със съпруга­та си. Автомобилът бе­ше пълен с неща от апар­тамента и с играчките на сина ми. Бях в нелошо настроение. Приех го ка­то част от пътя и част от това, което трябва да преживея, философия­та ми е, че каквото и да се случва, човек трябва да се държи мъжки. Пока­зах, че имам такова пове­дение. Вярвам, че има хо­ра, които са го оценили. От първия до последния ден съм си държал на ду­мата и съм го изпълнявал.

Кой от сегашните от­бори ви харесва като стил на игра?

- За кое първенство да говорим?

За нашето, кой тим ви харесва в последните две-три години? Или не­ка въпросът е кой колега ви кефи с работата си?

- Ако назова някого, ще обидя. Не е коректно да коментирам. Всеки има желанието да постига добри резултати. Искре­но ще се кефя на успеха на всеки. Знаете, че съм го­лям фен на Манчестър Юнайтед. Това е от­борът, който въпреки че не играе така, както Бар­селона, винаги ми е харес­вал като организация, на­чин на поведение. Завиж­дам на Алекс Фъргюсън. Няма да забравя какво ка­за той - „За да направя тази кариера, изключи­телно много благодаря на ръководителите, които ми дадоха този шанс и ме изтърпяха да реализирам идеите си". Това отно­шение на самия клуб е много ценно.

В България такова не­що осъществимо ли е? Хайде, нека не са 20, а са 5 години.

- Трябва да вярваме, че може да се случи. Защо не?

Защо не, но ние си го­ворим за такова нещо като за природно съби­тие.