Случаят с лекоатлетката Силвия Дънекова, дала положителна проба в Рио при доста странни обстоятелства, е под № 10 в черната статистика на български спортисти, уловени с непозволени стимуланти на олимпийски игри. За последно наши състезатели бяха засечени в употреба на допинг по време на олимпийски игри преди 16 години в Сидни.
Тогава в Австралия ден преди началото на състезанията става ясно, че Ива Пранджева е дала положителна проба. Това е второто нарушение на единствената българска лекоатлетка с два медала от световно първенство (Маебаши 1999 – в зала) и тя е наказана доживот. 4 години по-рано Пранджева също дава положителна проба на игрите в Атланта. Тогава обаче тя се подготвя да стартира, името й е в списъка и състезателните й права не са спрени, защото втората проверка още не е извършена. Пробата обаче е отворена извънредно и когато резултатът отново е положителен пловдивчанката е спряна от участие.
В Сидни 2000 гръмна третият пореден олимпийски допинг скандал с българска марка във вдигането на тежести. Любопитно е, че предишните са точно през 12 години – в Сеул 1988 и Монреал 1976.
Иван Иванов, Севдалин Минчев и Изабела Рифатова стават жертви на аферата с лекарството ороцетам, за което се твърди, че е било замърсено и употребата му е довела до положителните проби. Всъщност наказанието е заради засечен непозволен диуретик фуросемид. Диуретиците са в забранителния списък, защото приемането им изхвърля от организма други забранени медикаменти и по този начин маскира взимането на допинг.
Спечелените медали от тримата щангисти са отнети. Иванов и Рифатова се разделят със златните си отличия, а Маринов – с бронз.
След игрите Българската федерация по вдигане на тежести опитва да съди производителя на медикамента, но до санкции не се стига. Скандалът в Сидни слага край на кариерата на големия треньор Иван Абаджиев в националния отбор по вдигане на тежести.
12 години по-рано точно Абаджиев си е поставил изключително амбициозна цел. Той иска през 1988-а година в Сеул всичките български щангисти да спечелят златните медали в десетте категории. Говори се дори, че така било нарушено „споразумение“ за паритет със Съветския съюз и домакините от Република Корея в турнира по вдигане на тежести, но това са непотвърдени слухове.
Факт е, че в Сеул нашите щангисти стартират с 4 поредни титли – по реда на категориите на Севдалин Маринов, Митко Гръблев, Борислав Гидиков и Ангел Генчев. Първият и третият (Маринов и Гидиков) дават отрицателни проби, докато на Гръблев и Генчев резултатите са положителни и двамата са принудени да върнат медалите. По-нататък българският отбор е спрян от участие.
Още 12 години по-рано – на олимпийските игри Монреал 1976 са заловени щангистите Благой Благоев и Валентин Христов. Всъщност резултатите от пробите им стават ясни чак две седмици по-късно. И след това са анулирани титлата на Христов и среброто на Благоев. Това всъщност е и първият допинг случай с български спортисти на олимпийски игри. И двамата са убедени, че в случаите им има много тъмни петна и неизяснени неща, както и че проверката е била съпътствана с много процедурни нарушения.
Имаме и случаи с допинг в навечерието на олимпийските състезания. Буквално няколко дни преди игрите Пекин 2008 идва новината за положителната проба на лекоатлетката Даниела Йорданова. Резултатът е след проверка на пратеници на WADA в София. Йорданова и треньорът й Димитър Василев са абсолютно сигурни, че състезателката е чиста. И затова като научават ден по-рано, че има допинг ченгета у нас, не се притесняват въобще. До този момент Йорданова няма самоотлъчка от тест (да не е на заявеното предварително от нея място – три отсъствия са равни на положителна проба) и при най-малкото съмнение атлетката е могла да избегне проверката. Малшансът в неизяснения и до днес случай лишава Йорданова от почти сигурна олимпийска титла на 1500 метра. Към онзи момент резултатите й са много силни, а няколкото най-добри рускини в дисциплината са спрени от участие заради допинг и не бягат в Пекин.
Близо два месеца преди състезанията в китайската столица с един и същ допинг (анаболният стероид метандианон) са уловени 11 щангисти от националния отбор – 8 мъже и 3 жени. Резонно страната ни няма представители в щангите на игрите. България получава право да се състезава отново на големи първенства, след като е платена глоба от 500 000 долара на Международната федерация по вдигане на тежести.
Преди Атина 2004 с допинг е засечен щангистът Алан Цагаев. Първоначално случаят е покрит и отсъствието му от игрите е обяснено с половин уста със спешна коремна операция. По-късно обаче става ясна истинската причина за липсата на Цагаев в гръцката столица – наказание за употреба на анаболния стероид станозолол.
Наши спортисти с допинг на олимпийски игри
Монреал 1976 - Благой Благоев, вдигане на тежести
Валентин Христов, вдигане на тежести
Сеул 1988 - Митко Гръблев, вдигане на тежести
Ангел Генчев, вдигане на тежести
Атланта 1996 - Ива Пранджева, лека атлетика
Сидни 2000 - Иван Иванов,вдигане на тежести
Севдалин Минчев, вдигане на тежести
Изабела Рифатова, вдигане на тежести
Ива Пранджева, лека атлетика
Рио 2016 - Силвия Дънекова, лека атлетика
Хванати с допинг преди олимпиадите
Атина 2004 - Алан Цагаев, вдигане на тежести
Пекин 2008 - Даниела Йорданова, лека атлетика
Ивайло Филев, Демир Демирев, Мехмед Фикретов, Иван Стоицов, Георги Марков, Иван Марков, Алан Цагаев и Величко Чолаков, Милка Манева, Донка Минчева, Гергана Кирилова - вдигане на тежести
Николай Кръстев, вестник "Труд"