Берое завърши в крайното класиране на първенството точно на мястото, което му се полагаше. Беройци рядко през сезона бяха на втората позиция, но застанаха там в най-важния момент - след последния кръг. И това е повече от справедливо. В този слаб и безличен шампионат те бяха единственият отбор с постоянство, стил и прогрес. И с позитивно присъствие. Те не писаха декларации и не трепериха за лиценз. Не участваха в скандали, а при тях се говореше само за футбол. Естествено, всичко това стига само за второто място, защото пред хегемона Лудогорец се е ширнал безкрайният хоризонт от последователни титли.
Берое направи максималното в това първенство. Не стана шампион както през 1986 година, но тогава обстоятелствата бяха съвсем различни. Тогава липсваше хегемон. Сега Лудого-рец е непреодолимо препятствие, макар че Берое направи и срещу шампионите равен баланс. Две победи, две равенства, две загуби срещу участника в групите на Шампионска лига определено си е положително. Към това трябва да се прибави и невероятният факт, че Берое спечели през сезона срещу всеки от четирите столични съперника, и то в София. В историята на българския футбол вероятно няма подобен прецедент. Макар и символично, момчетата от Стара Загора станаха мини шампиони в заключителния рунд на първата шестица със 17 пункта.
И все пак независимо от бляскавите резултати, беройци приключиха сезона с 55 от възможните 96 точки за печелене. Цели 41 пункта бяха пропилени, някои от които в мачове с изпадащи или полуразпаднали се отбори. Пропиляното беше прекалено много, за да може Берое да постави под истинско напрежение Лудогорец. Колкото и да са доволни от постигнатото в Стара Загора, трябва да си направят задължителния анализ, че някак е срамно една от двете победи на Хасково в редовния сезон да е точно срещу тях. Вярно е, че другата им бе срещу Лудогорец, но тя бе със съвсемразлично съдържание!?
Извън цифрите, сезонът на Берое бе изпълнен и с друго по-важно съдържание. Благодарение на спокойствието и добрата организация, Петър Хубчев успя да освежи състава и в него вече присъстват няколко нови концептуални фигури. На първо четене новостите в Берое включват талантите Зехиров и Костадинов. При цялата суша откъм българско производство, може да се закачи медал за специални заслуги по този повод на Хубчев.
Трябва да се признае едно - острият и чепат наставник получи най-добрите условия в Стара Загора. Резултатите на тима не винаги са във възходяща линия, но нито за миг не се е прокрад-нало съмнение за неговия статут. Малцина треньори работят при подобен комфорт. И той отлично се възползва. Макар и не най-атрактивният тим в света, зрителите знаят много добре достойнствата в играта на зелено-белите. Отборът действа прибрано и се разгръща бързо и ефективно. Най-важното, в играта на тима има ясен смисъл, хаосът е в сравнително малки размери.
Европа отново изглежда високо препятствие. При всички комплименти и похвали е твърде съмнително Берое да отстрани дори един противник при третото си участие в Лига Европа за последните 7 години. Просто едно е българското първенство, съвсем друго - Европа. А хората в Стара Загора помнят и тачат успехите на отбора в Европа. Там са великите мачове с Атлетик Билбао, Аустрия Виена, Ювентус, Динамо Киев. Беройци са петимни едно такова голямо име отново да посети техния град и пак да стане небивал празник. И все пак шансовете на вицешампиона като че ли са малко по-големи от тези на Литекс и Черно море. И дано прогресът в България бъде затвърден с поне една победа в Европа. На този етап това изглежда таванът.
Жаклин Михайлов, в-к "Тема спорт"